In Memoriam: Генерал Дервишев: Кметът с колелото

dervi6ev

Ех, един надлез направи кмета Дервишев, но 20 години не е мръднал, коментирам за кой ли път на връщане от „Кауфланд“ тази вечер малко преди мръкване, докато шофирам под моста, ремонтиран преди две десетилетия от кмета на Казанлък, ген. Стефан Дервишев. И открит от Царя за Празника на розата в многолюдно стълпотворение и гъсто пръснати из народа цивилни гардове на НСО. 2001-ва. 

Напоследък, често така ми се случва, мисля за някого, спомням си нещо, връщам се вкъщи, отварям нета и…, човекът – починал…

И днес така, прибирам се, отварям фейсбук, стъписва ме снимка с кратка информация. Моя снимка, с оригинален файл в личния ми компютър, която аз съм правила по време на сесия на Общински съвет преди повече от десет години. /Някога съм я пуснала да се върти в мрежата/:  Дервишев гласува в урната някакъв избор, май за председател на Общински съвет. Гласува като съветник. След мандата си като кмет на Казанлък 1999 – 2003, той стана съветник начело на интересна група свои сподвижници, най-яркият от които – Константин Карагитлиев. Основното, което ги събираше там, бе опозицията на БСП-крилото, начело с Васил Самарски.

Битката срещу Самарски  в Казанлък не е от вчера.

Пръв я поведе Стефан Дервишев, оз.генерал. Той спечели изборите за кмет в остра и оспорвана конкуренция, каквато в Казанлък от тогава не е имало: битката със синия кандидат, също вече покойник, адвокат Даниил Азманов.

Азманов имаше голям шанс да промени Казанлък, подкрепяше го цялата, тогава голяма по брой и влияние, местна интелигенция- лекари, учители, културтрегери…Но Дервишев спечели. По измислената от БСП успешна дълго време формула:

Известен Независим, подкрепен от…    

Генералите в Казанлък се харесват отдавна, все пак, градът се храни от оръжейната промишленост, здравата ръка е на почит. Подкрепен от силната тогава БСП и с малко „рамо“ от кандидата инж.Стоян Велчев, който разцепи гласовете на първи тур, на втория, Дервишев спечели.  Синята общност бе тотално разочарована. Червената ликуваше. Но само две години по-късно, БСП оттегли подкрепата си за генерала, той не слушаше червената централа. Медиите го нападнаха, обединени около „Вис Виталис“, а общинската „Искра“ с управител Данаил Пърнаров, го разкости. На първа страница в колаж лъсна генералът-кмет с килната като за уволнение фуражка… И ред други публикации.

Derv Iskra
Общинската „Искра“ обяви война на кмета Дервишев

Дервишев си отвори врагове.

Опита да намали бюджета на Театъра, както и щата. Но в последния момент се отказа. Нещо се случи…Поведе и други битки. Успя да спечели над милион лева суха пара за Общината, след като се опъна, заедно с председателя на Общинския съвет Теодор Митев от СДС, на идеята за продажба в компенсаторни записи на апетитни общински дружества, начело с активите на Универмага.

Прословута стана битката му със синия лидер Крум Владев

Имаше проверки на дискотека „Стар“, водиха се дела. Владев спечели съдебния спор за прословутите асфалтови бабуни, които поникнаха за една нощ по централните градските улици. После набързо бяха и разрушени.

Горещ спор и дори – война, се завихри  между Общината и сините успешни спортисти – тандемът Петя Пендарева – Детелин Маслов. Идеята им за развитие на Казанлък и градският стадион като център за олимпийска подготовка в леката атлетика, не срещна подкрепата на кмета Дервишев. Имаше битка и с фирмата по чистотата, имаше тежки битки за излизане от лошото финансово състояние, в което Дервишев пое Община Казанлък след управлението на Иван Гороломов по време на  тежките години на икономическа криза.

Дервишев не открадна нито един лев, той постла отличен финансов старт за следващия кметски мандат, който загуби в съревнование със Стефан Дамянов, отново независим, подкрепен от…    

Дервишев делегираше права, той даваше власт на своите заместници

Управлението на Дервишев, бе критикувано много – нищо не построил, нямало строителство, нищо не направил…Само един ремонт на Западен транспортен възел „Кремона“ и една пречиствателна станция бил оставил. Истината е, че той стабилизира финансовото състояние на Община Казанлък, благодарение на строга финансова дисциплина и яка работа на зам.кмета Хюсеин Кехайов и покойната Райна Пеева, шеф на финансовата му дирекция. В първия мандат на следващия кмет Стефан Дамянов, от спечелени дела по времето на Дервишев, в хазната за харчене влязоха милиони. Които новото управление на Дамянов, вложи в площади и нови пешеходни зони на Казанлък.

Дервишев управлява Казанлък по времето, когато еврофондове нямаше. Имаше предприсъединителни програми и една „Красива България“. Но кметът не разрешаваше работа по проекти, заради комисионните, които вървяха успоредно с тях. Предпочете да бъде честен.

Той ще остане в местната политическа история с експеримента: Управление с ДПС. Той го направи пръв. Управляваха заедно. Спокойно.

Говореше се, че и лично се познава с Ахмед Доган. Старо познанство при интересни обстоятелства.     

По времето на кмета Дервишев  бяха създадени общинските културни институти

През 2001 г. по идея на началника на Отдел Култура, Тотка Гечева – човек с размах, творчески дух, взискателна и безкомпромисна, се създадоха наведнъж с общо решение на Общинския съвет общинските библиотека, художествена галерия, исторически музей, ЛХМ „Чудомир“, театър. Създадоха се съгласно новия тогава Закон за защита и развитие на културата, именно, като културни институти, защото този статут гарантира тяхното бюджетно осигуряване всяка следваща година, при финансова рамка, не по-малка от предходната. Това бе важно, пари нямаше, а в такива случаи се посяга на културата. Тук стана обратното.   

Беше написана и първата за Казанлък,  Стратегия за развитие на културата.

В екипа на Дервишев  имаше силни професионалисти. Изискващи, но и можещи. Като  покойната Йълдъз Црънкова, шеф на Общинското образование. За Райна Пеева, вече стана дума. Тя буквално се разболя в грижи за финансовото общинско здраве.

Имаше и спорни персони. Главният архитект Руслан Стоянов минаваше за общинският „сив кардинал“. От днешна гледна точка, това изглежда смехотворно, след всичко в общинските администрации на Казанлък, което видяхме по-късно. А, и арх. Стоянов остави най-ценното архитектурно бижу в последните 20 години в общинска територия – часовниковата кула в Енина.      

Зам. кметът по култура, здравеопазване и образование,   Кирил Кирилов не се приемаше добре в културните среди. В културата  не обичат свързаните с полицията хора, в културата виреят свободни личности. Но все пак, зам. кмет по култура имаше, за разлика от последните три казанлъшки мандата. Имаше и дейност. Имаше интересни решения. Например, общински психологичен детски център.

Прокараха се много пътеки в образованието, работеше се активно с фондации за социална подкрепа. Чуждестранни фондации.

Ремонтираха се болнични отделения, благодарение на спонсори. Вдигна се дори болничен параклис, пак от спонсори. Беше време на спонсорството, бюджетни и европари, като днес, нямаше. Беше трудно. Особено, в общинската болница.       

HO
Ремонт на Хирургичното отделение

Дервишев уважаваше медиите

Той смени три пи-ара, но отношенията на Община Казанлък с медиите, не мисля, че  пострадаха от това.

Самият Дервишев не обичаше да бъде център на медийно внимание. Когато нещо трябваше да се говори, той препращаше към подчинените си, които свободно общуваха с вестници, радиа и телевизии. Телефоните и кабинетите на  Кехайов, Райна Пеева, Црънкова, Гечева…, от долу го горе в общинската администрация, винаги са били отворени за журналистите. Цензура или отказ за даване на информация, още преди да има Закон за това, лично аз никога не съм имала.

На бюрото на кмета Дервишев  по цяла седмица стояха местните вестници. С подчертани в жълто редове. Но той никога, никога поне на мен, не се е обадил по телефона, да ме пита, защо ръководеното от мен издание, пише против него или го критикува.

Истината е, че го скъсвахме от ирония, редовно беше главен герой на рубриката на вестник „Седмица“ – „Изцепки“.

Закачките и шегите с него бяха нещо нормално. Но Дервишев приемаше всичко с  широко сърце. И все казваше: “Как сте, момичета, пак сте критикували  Общината. Но – пишете, пишете, това ви е работата, вие сте нашият коректив!“ – удряше ни бащински по гърба, усмихваше се искрено и така –  до следващия път.

Дервишев беше човек без капка суета

Той беше човек на дълга. Дълг, който поставяше над личното си его, над собственото си „Аз“. В общуването си с медиите се учеше от своя добър приятел, шефа на Факултета по журналистика по онова време, покойният професор Веселин Димитров. Трябваше да се учи, идваше от армията.

Генералът дойде в Общината за ужас на много общински служители – по военному. Събра администрацията и обяви строги мерки на дисциплина, някои, направо смехотворни. Като идеята,  вратите на стаите на служителите да бъдат с прозорци, за да виждат гражданите, какво работят. Това бе посрещнато „на нож“ и с подигравки,  както и забраната,  в Общината да се влиза по къси гащи.

Дервишев  имаше медийни гафове и странни идеи

Най-големият гаф си остава очакването на английския посланик ден по-рано от обявената дата в посолството. Цялата община се строи, медии – местни и национални, чакаме-чакаме, посланик – йок…След по-малко от половин час седянката се разпусна. И чак после разбрахме, че кметската администрация, просто объркала датата.

Пресцентърът на Дервишев изпрати Великденско поздравление до медиите с пожеланието „Честито Рождество Христово!“ …

Дервишев докара в Общината истинско черешово топче. То гръмна публично и с пушек пред Бялата къща в присъствието на гости и медии. Години наред после краси фоайето на Община Казанлък.

Дервишев никога не седна на кметския стол. Буквално. Той седеше винаги на голямата заседателна маса в кметския кабинет. В единственото интервю, което с много труд, го склонихме да даде за „Седмица“ за 4 години време, се съгласи само на няколко въпроса, изпратени предварително. В редакцията решихме, че сме постигнали голям успех. Но от Общината ни върнаха  повече от кратко интервю с пределно лаконични отговори. На безумно баналния ни въпрос, „Как се чувствате на кметския стол една година по-късно?“, отговорът бе: “Не съм сядал на него!“.

Дервишев никога не седна на кметския стол. Буквално.

Той седеше винаги на голямата заседателна маса в кметския кабинет. Пред прозореца в дясно. Но на бюрото си, не бе пропуснал да постави сувенир от времето на битието си на военен: истинска бомбичка „лимонка“ с функциите на пепелник. А, може и доза за моливи да е било, вече не помня. 

Помня, че генерал Стефан Дервишев идваше на работа с овехтяло колело. Минаваше през целия град от „Хидравлика“ през Розариума – паркинга зад пощата – Общината. Спираше хората, хората го спираха. Ако не с колелето, ходеше с личния си тъмно-син „Опел“. Много рядко ползваше служебен автомобил.

Признавам, че не съм гласувала за Стефан Дервишев на изборите през 1999-а, не харесвам военщината. Убедена съм, че ако Данаил Азманов бе спечелил, Казанлък щеше да има друго бъдеще на един модерен град.  Страната тогава се управляваше от ОДС. Син кмет, определено щеше да бъде предимство.  

Но  21 години по-късно, кметът Стефан Дервишев си остава в спомените ми като един достоен, скромен, честен и съвсем нормален човек, неизкушен от партийните  врътки в политиката. Толкова неизкушен, че някои от решенията му, бяха възприемани от стандартното политическо статукво като скандални, нелепи и дори – смехотворни.

Derv Stol Parva
Предизборна публикация 1999 г. в.“Седмица“

Той не влизаше в схеми. До степен на тормоз към близките от семейството. Даже на своята племенница, генералът бе забранил  дори да си помисли, че докато той е кмет, за нея може да има каквато и да било работа в общинска структура или институция…Знам това лично и от първа ръка.  

Човек с ярка военна кариера, ген. Стефан Дервишев, очевидно не можа да се впише в стандартния образ на общински кмет. Новото му начинание, вероятно му е изглеждало странно, при спомена за високите му отговорности за живота  и здравето на хиляди хора в армията.

Ген. Стефан Дервишев излъчваше някакво свое си благородство, добрината на обикновен човек. Който не се притеснява като всеки друг да яхне колелето през целия град към Общината с десетки междинни спирки с хората, които среща из път.

Някак, не приемах това за нормално навремето. Но днес, когато извадих старите вестници, за да си го спомня по-добре, видях нещо, което ме размисли…

В предизборното си обръщение в последния брой на в. „Седмица“ два дни преди да спечели изборите в есента на 1999-а, ген. Дервишев казва: “Ще бъда до всеки, който има нужда от мен…“.

Явно, въртенето на педалите на колелото не е било някакъв неуместен за общински кмет навик, нито нещо като крос за по-добро здраве…

Той просто си е търсил повод, да бъде наистина до всеки един от нас. Точно, както е обещал.

Сбогом, г-н Дервишев!

И – прощавайте! 

P.S. Личностите на Казанлък си отиват. Тихо и без почести в последните си дни приживе.  Без  многолюдни поклонения пред тленните им останки  в  централни градски зали, често –  без съболезнователни телеграми от властта, без венци и цветя.

Без да бъдат избрани за почетни граждани, вписани в Почетната книга на Казанлък, по някакъв начин, подобаващо отличени….

Вярвам, че днес няма да е така!

Военната кариера на ген.Стефан Дервишев:

Derv gen

  Стефан Дервишев  е роден на 26 март 1947 г. в семейството но арсеналски работници Момка и Христо Дервишеви.

Основното си образование завършва в казанлъшкото ОУ „Г.Кирков“,а средното- през 1965г. във физикоматематическата паралелка на Първа политехническа гимназия „Н.Вапцаров“- гр.Казанлък.

Същата година /1965/ кандидатства и е приет за курсант -профил „Мотострелкови“ във ВНВУ „В.Левски“ гр. В.Търново. През 1968 година завършва военното училище със звание лейтенант като ПЪРВЕНЕЦ НА ВИПУСКА И СЪС ЗЛАТЕН МЕДАЛ.

Във военното училище ,а в последствие и по време на службата му в БНА е бил шампион на всички военни училища и на българската армия по военен трибой.

През 1969 година като първенец по военен трибой в БНА участва в състезания в гр.Киев,Украйна на Спортния комитет на дружеските армии на Варшав-ския договор,като се класира на 2 място в генералното класиране,като на дисциплината „стрелба“ печели златен медал.

ОФИЦЕРСКИ ЗВАНИЯ:

1.Лейтенант- 1969 г.

2.Старши лейтенант-1972г.

3.Капитан.

4.Майор.

5.Подполковник

6.Полковник

7.Генерал -майор-1993г.

ДЛЪЖНОСТИ НА КОИТО Е БИЛ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ:

1.Командир на разузнавателен взвод- в  Пета Танкова бригада – Казанлък.

2.Командир на първа танкова рота във 3 -ти танков батальон от Пета Танкова бригада Казанлък-1973-1975г.

3.Командир на 5 ОМСБ от Пета Танкова бригада Казанлък-от 1975г до 1976г.

4.През 1976г е приет за слушател във Военна академия „М.С.Фрунзе“ ,гр.Москва. През 1979 г. завършва академичното си образование с ОТЛИЧИЕ И ЗЛАТЕН МЕДАЛ КАТО ПЪРВЕНЕЦ НА ВИПУСКА.

5.Началник оперативна част -Управление на Пета Танкова бригада  Казанлък -Заповед №0459/28.09.1979г.

6.Началник Щаб на Пета танкова бригада.

7.Заместник командир на Пета танкова бригада.

8.Командир на  Пета танкова бригада  от 22.09.1986 до 15.09.1988г.

9.От месец септември 1988г. е слушател в Академията на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР “ К.Е. Ворошилов“. През 1990г. я завършва с ОТЛИЧИЕ.

10.След академията е назначен за Командир на 17  МСД-Хасково-1990-1992 г.

11.Заместник командващ на Втора Армия, Пловдив- 992-1993г.

12.Отново Командир на 17 МСД-1993-1994г.

12.Командващ на Първа Армия-София -от 2 септември 1994 година.

13.Командващ  Първи Армейски корпус – София – от 1996 до 1997 г.

Най-млад  генерал в Българската армия, ген. Дервишев подава оставка като Командващ Първи Армейски корпус –  София и се завръща в родния Казанлък.

На 4-и ноември 1999 г. става кмет на Казанлък.

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467