По-малко от месец след сваляне на Извънредното положение, осъмнахме на 10-и юни с брой на заразените с коронавирус у нас, почти равен на случаите в най-големия пик на болестта, регистриран към Великден.  

Защо? – защото свалихме мерките.

Аз имам друг отговор. Българинът не мисли със собствената си глава, той чака някой отгоре да му каже как да мисли. Чака и изпълнява. Но само когато не просто му казват, а когато директно му забраняват, оказват натиск, сплашват. Излиза генерал, облича униформата, казва ти, че ако не изпълняваш, ще има трупове, ще загинат близките, които обичаш и готово!

После излиза същият генерал, но вече облечен в цивилен елегантен костюм, казва ти, че победата е постигната, че сме най-добрите, че сме шашнали света. Намеква, че НОЩ е достоен за почести и всенародни благодарности. Народът се радва, ликува като победител. Господарите му казват, че всичко е ок и народът забравя.

Народът слуша.

Като крепостен, като поданик. Което е съвсем различно от това, да бъдеш Гражданин. Със своя глава на раменете си. Граждани хората в Европа са станали или са тръгнали да стават, още преди към триста години. Откакто Френската революция през 1789-а година, променя света. Променя го с една Декларация за правата на човека и гражданина! Със силата на думите. И мислите, които те провокират.

През 1789-а България не е съществувала, камо ли да приема декларации за човешките права

И това още ни личи. Страхът, така дълбоко вкопан у човека по естествени причини, но отхвърлян със силата на мисълта и думите, по нашите зами продължава да бъде мощен мотиватор на личните действия. И на обществените. Страхът от звяра при първобитния човек, страхът от вожда, от  господаря. От „турчина“, от царската жандармерия…После – страхът от дългата ръка на Партията и нейната Държавна сигурност. Българското общество така е свикнало. То не осъзнава, то се страхува. Управляващите отдавна са разбрали това. И го използват.     

 Повелителят на лабораториите – Терминаторът – Разузнавачът…

Тая сутрин един от членовете на Националния оперативен щаб изпусна пред Антон Хекимян тия „шеговити прякори“, които спецовете от НОЩ сами са си сложили. А, може и някой да им ги е лепнал. На мен не ми е смешно. „Повелител“, „Терминатор“, „Разузнавач“ – това на мен ми звучи като име на разработки, като псевдоними на ченгета от ДС, като едно нещо друго като организация, която дори не искам да споменавам.

COVID 19 е тест за обществото: Пи-си-арът на Социума

Дойде коронавирусът и  изпълзяха страшните истини за нашето съвместно съжителство на тая територия, наречена България. Съжителство на страха. Страхът от другия, от другите – да не ни заразят, да не ни направят нещо лошо, да не не натопят пред  полицията, че не спазваме мерките, да не ни донесат на властта, да не кажем нещо, което извънредното положение е нарочило за престъпно… Да бягаме един от друг. Да не говорим, да не постваме „опасни“ публикации в мрежата. Да си траем. И да слушаме вожда. Ей това е успешното поведение на „успешния“ човек у нас. Останалите – „мрънкат“и „мързелуват“ и прочие клишета, ползвани от троловете из нета.

Спря забраната – натискът – сплашването и веднага хората тръгнаха през просото. Ни чистят масите по кафетата, ни слагат маски на закрито, ни ръце дезинфекцират. Даже хоро затропаха.

Е, сега – какво: ако НОЩ и премиерът каже пак:“Ограничавайте се!“. Ще се ограничим. Гражданите така не правят. Те се ограничават при такава опасност самосъзнателно. Не чакат някой да им каже. Те мислят за другия, уважават го, грижат се за неговата безопасност, не пристъпват границите на неговата лична свобода. Не му пречат. И нямат нужда някой да ги сплашва, за да правят това. Ето това е моделът на Германия. Един съвсем друг поведенчески модел. И мисловен. Все пак, тая велика страна е родила мислители като Кант и Хегел, нали така. И е въпрос на ценности там да носиш собствена галава на раменете си. Сам да избираш, както е рекъл Сартр. А не някой друг да избира вместо теб.

Ние тук сплашването, май си го търсим сами.

И даваме изборът за себе си на друг. После и отговорността, пак нему стоварваме. Аха, да опитаме да бъдем свободни хора в свободно общество и нещо пак назад ни дърпа. Излязохме десетки и стотици хиляди на Орлов мост преди 30 години, но после докарахме Жан Виденов. Радвахме се на умните хора край Царя, но сетне дойде Тройната коалиция. Излязохме на протест срещу „Пеевски – шеф на ДАНС“, но допуснахме той да спечели  по друг начин. То, начинът е ясен у нас. Все един и същ: Ченгеджийство и разработки. Разузнавачи-Повелители-Терминатори… Круши – Очи – и всякакви части на тялото, без мозъка, обаче. Страхът се плаши от ума. Той провокира емоцията. Емоцията не мисли, не разсъждава. Тя ври и кипи. Или се спотаява в самоизмъчване. Крие се. Като истина под дамоклевия меч на страхуването.

Но все някога идва нещо като COVID 19, един отличен лакмус на случващото се по света и нас. Тестът светва в червено и всичко лъсва в пълна сила. Коронавирусът има поне една положителна страна – като един Пи-си-ар за обществото, той отчете с над 90 % точност, процесите, механизмите и схемите, по които нашето общество не иска да спре да функционира.