Хаос до беззаконие край Птицеглавия кораб на Копринка /Снимки/

P. S.  Чух майсторът на плавателния съд Атанас Димитров  в репортаж за в. “Искра“ да говори, че подобни кораби били типични  за  времето на 3-4 хиляди години преди новата ера.

Доколкото знам Севт Трети е живял в своята резиденция – столица край Тунджа в края на  4-и век преди новата ера. Тоест,  птицеглавият /военен!/ кораб, който Общината гради с такъв ентусиазъм и размах, не отговаря на историческата истина, защото е поставен в своята епоха?   

Чух още Атанас Димитров да казва за своя кораб, че е строен по модел на плавателни съдове, ползвани в земите на Египет и палестинците…

Как това има връзка с траките и Тунджа, също не ми стана ясно.

Тогава, ако Атанас Димитров е прав, за какво изобщо ни е в язовира над Севтополис,  корабът - Птицечовка,  който не съответства на историческата истина за траките нито по време, нито по място?

Korab koli

Хаос, свобода до слободия и пълна липса на каквато и да било общинска или държавна концепция за развитие на района край казанлъшкия язовир Копринка, се вижда натрапчиво с просто око още с първия поглед от брега на някогашния плаж на изкуственото водно езеро, заляло преди половин век античният тракийски град Севтополис.

Korab Kolii 1

Десетки казанлъчани, провокирани от тоталната реклама из местните сайтове на общинския тракийски  птицеглав военен кораб, се стичат тия дни към язовира в търсене на магията на Севтополис, от която се очаква да се омаят в бъдеще стотици, че и хиляди туристи.

Koprinka Bger pu6ek

Безпристрастното око няма как да не се разочарова: на мястото на някогашния обичан не само от казанлъчани плаж, картината е буквално: свободно растящи храсти, дървета, треви; кола до колите: стари трошки, нови яки джипове, джетове, лодки, мотори и моторчета…, багери, трактори и тракторчета, дори – разглобени на части АТВ-та.

Koprinka platformi

Возилата, поради ниското ниво на водите на язовира това лято, са паркирани направо в очертанията на язовирната чаша. Някои от собствениците им са извадили такъми да ловят риба, други просто са спрели там, за да им бъде личният автомобил под око, докато пладнуват или плажуват наоколо.

Koprinka stena koli

Най-често обаче, тежките автомобили са огърлили брега, поради разпънати наоколо палатки, каравани или просто – биваци на летовници. Биваците са всякакъв вид и образ – от бракувани ремаркета-платформи, до стегнати каравани и прилични палатки, край които безразборно са опнали маси, столчета и покъщнина за пикник, десетки, дори – стотици семейства, ако броим и тези от други край на водното огледало.

Koprinka lodki koli

Копринка е любимо място и в това няма нищо лошо

Лошото е, че всеки тук прави каквото си иска, без никаква регламентация, видим ред и контрол. Замърсяването не е просто факт, то е  утвърден навик. Кошчета за боклук се намират рядко, пред спретнатите ресторанти на брега има единици контейнери.

Koprinka konteiner

Някои от караваните са набутани буквално в храсталаците, имат вид на отдавна зарязани обрасли в клони колиби. От някъде се носи яка чалга, от другаде – як рок. Току на брега пред сградите на първа линия, ентусиазирани мъжаги ремонтират нещо като превозно средство и издуват до умопомрачение бензиновия му двигател.

Koprinka skuter

Неспециализираното око не може да определи – АТВ ли е това, някаква лодка ли е, трактор ли е, някакво съоръжение, свързано с кораба ли е… Няма значение. Значение има фактът, че това се случва точно пред някогашната ясно определена рекреативна зона, на която и сега се залага, да привлича туристи, които търсят преживявания в красотата на мястото и разбира се – в шумно рекламираната евентуална разходка с прословутия птицеглав кораб, граден от Община Казанлък…

Koprinka toaletnajpg

Бензиновият облак, апропо, се разстила в продължение на поне час, точно там – на двайсетина метра от закотвения „кораб“. Корабът още не е съвсем кораб. Повече от две години той чака да стане такъв. Работата по него по традиция се усилва тематично в дните преди августовските традиционни за Казанлък, Тракийски празници. И тази година е така: корабът се закисва, китосва, или там – каквото, но още няма такелаж и платна. Хората отиват до него, оглеждат, снимат, цъкат с език и с учудване, което граничи с разочарование, хвърлят недоверчив поглед към десетките коли, сред които корабът се губи в общата гледка на брега в средата на август.

Koprinka kolajpg

Някогашната морска база е затворена

Изоставена сграда между два стегнати частни обекта на първа линия, подсказва със заключените врати на четирите хангара за лодки, че някога тук е имало морски клуб. Старите казанлъчани помнят, че местният клуб подготвяше курсисти за правоспособни капитани на малки плавателни съдове – скутери и лодки.

Мост за прекачване към кораба от сушата към водата не се забелязва. Не се забелязва никаква инфраструктура, която да създава условия за ползване на лодки и други плавателни съдове. А вече сме век 21 и много от рибарите идват с личните си лодки. Във водите на язовира въртят атрактивни фигури и  мощни скутери. Някои от тях „дремят“ в пясъците на брега на метри от водата.  

Инфраструктурата на района на язовира като цяло е плачевна

От поне две десетилетия прекият път към язовира е неизползваем поради лошо състояние. Шосето, по което казанлъчани  отиваха спокойно към плажа и ръкавите на Копринка с колело, кола или дори – пеша, е в трагично състояние. Сега се ползва натовареният  главен път Казанлък – София, което не просто удължава трасето, но го и прави опасно за велосипедисти, пешеходци и изобщо, това не е туристически маршрут.    

Плажът поне от 15 години не е плаж, не се поддържа от Община Казанлък, която десетилетия наред в миналото дори плащаше на воден спасител – до преди петнайсетина години.

Тогава, каква рекреационна зона е това по същество? – с какво отговаря на европейските изисквания за туризъм? – освен с естествената природна красота, която човекът безразборно, поради липса на целенасочена регулация, загрозява…

Кой нормален европейски турист ще иде на Копринка и за какво?

Какво ще види така чаканият от Община Казанлък, турист на мястото, с което се хвалим наляво и надясно, че пази тайните на тракийската резиденция – столица на Севт Трети?

Koprinka ob6ta kam topoli

Идеята на екс кмета Стефан Дамянов, която шеговито хората вече наричат „на морето – дупка“ – да се „извади“ Севтополис от язовира, все пак, говореше за някакви общински намерения за облагородяване на това ценно място. И за разработването му като туристическа дестинация. Макар и бомбастична, поради което – неосъществима, тази идея очерта хоризонта на една мечта на местната общност, славата на това място, не просто да се възвърне, а и да се умножи.

Какво стана с Мечтата „Севтополис“?

От самото начало за разумния човек бе ясно, че „стадион“ в язовира няма да има. Макар години наред Общината да се рекламира с това. То не бяха на думи асансьори под водата, то не бяха аквариуми с артефакти, то не бяха светлинни шоута, хиляди редове журналистически писанки.

Но по времето на Дамянов – Самарски, се създаде Комисия на Общинския съвет за разработване на Стратегически план за развитието на този район, който до 1989-а и без да е имало Стратегически план, си е точно такова място за кратковременен рекреационен туризъм. Имаше дори председател тая комисия – Денко Денков. От времето на Васил Самарски – председател на Общинския съвет, обаче, в днешния съвет, почти нищо не остана. Нито идеи, нито практики, камо ли, комисии. Днешните съветници,  съм убедена, че не са и чували за тая комисия за язовира. Но много от тях в миналия мандат приеха ОУП на Долината на тракийските царе, който има пряка връзка с района на Копринка.

Районът на язовир Копринка има за стопани:

Община Казанлък – държавата – частни собственици.   

Стопанисването на язовирите, от една страна е ангажимент на държавата Република България. Водният транспорт, какъвто по същество е и управлението на по-големи лодки и кораби, също е държавен ангажимент. И той има сериозна законова база. Не знам как тя третира понятието „Птицеглав тракийски военен общински кораб“. Надявам се, Община Казанлък да знае.

Защото е сериозен въпросът, кой ще стопанисва т. нар. „военен тракийски птицеглав кораб“. Ясно е, че е общински, но сама по себе си, Общината не извършва транспортна търговска дейност, а возенето на туристи из язовира, е транспортна дейност по своя характер. Освен другото, и съвсем не безопасна.  Като лаик по темата и аз като зяпачите на кораба, дошли „око да види“ – „ръка да пипне“, си разсъждавам: Ако ще се брои към транспортната общинска дейност, корабът ще трябва да се прехвърля като дълготраен актив към общинската фирма „Балканинвест“, където в счетоводния баланс ще пребивава заедно с новите електробуси?

Или да бъде част от Исторически музей „Искра“ – но там също има известни законови пречки?  Стои и въпросът:

Кой ще натиска греблата?  – все пак, античните кораби се придвижват с гребла.

Или, ще му турнем един мотор? – но тогава, или музеят, или Балкан инвест, или самата Община, ще трябва да си назначава капитан на кораб… А, капитаните на кораб са хора с документ и завършен курс със сериозен изпит за тая цел. На щат ли ще е той или на граждански договор в летните месеци? – и как от май до октомври ще работи този капитан, като това си е направо прикрит трудов договор?

А, може би, корабът ще се отдаде под наем на някаква оторизирана фирма?

С една дума:

Община Казанлък трябва да реши много въпроси преди да пусне кораба си на вода.   

Но по-сериозните въпроси, които трябва да реши, изобщо не касаят кораба.

Териториите около язовира, в голямата си част, са общински и част от Общия устройствен план на Община Казанлък. Районът на язовира има и отношение към  Общия устройствен план на Долината на царете, приет през 2015 г. Част от терените там, би следвало да бъдат в рамките на този ОУП.

Някои от парцелите край плажа, където вече има изградени обекти, са вече частна собственост. Друга е темата, как се случи това. /В годините и управленията назад – не без общинска намеса/.

Ясно е, че въпросът със стопанисването на района е въпрос на взаимодействие на три страни. Със сигурност, обаче, ангажиментът на Общината тук е най-съществен.

Ангажимент на Общината е поддръжката на пътя към язовира по краткото му, сега – разбито трасе.

През 2004-2005 година, Община Казанлък кандидатства с проект за около половин милион евро за изграждане на еко пътеки от Бузовград, през язовира до Енина, Шипка и Ясеново. Проектът бе интересен, но така и не бе одобрен от управляващите органи, точно, поради включването на този път в него, което не отговаряше на изискванията на програмата, нефинансираща шосейна инфраструктура.

Налага се изводът, че различните управления, през различни периоди и мандати, правят нещо за развитието на този район, но сериозна стратегическа концепция с ясни  синхронизирани стъпки по нея, няма.

Или пък  има, но действията на управлението по нея са „от главата за краката“. Първо – корабът, после ще мислим, как да стигат туристите до него и в каква ситуационна адекватна среда той е поставен, за да не стои като „пришит Гилди“ в околната среда, която следва да „звучи“ хармонично. Така поне се прави в цивилизования свят – нещата се ситуират в хармонична като дух и епоха, среда.   

Нали никой не мисли, че джиповете в язовирната чаша са нещото, което туристът иска да види…?

Нали никой не мисли, че разхвърляните платформи и почупените каравани без законово локализиране на къмпинг, е ок?

Нали никой не вярва, че е приятно, в разходката си край брега да  се давиш буквално в бензинови пушеци?  

Нима е допустимо окото да вижда и ухото да чува хаоса, който сега се вихри край Копринка?

Нима е логично обяснимо, да реализираме европроект „Светът на траките“ за милиони евро там, където е било гробището на траките в могилите край Шипка, а мястото край Севтополис, да оставяме занемарено? – Не трябваше ли да почнем от тук?

Логиката на историческата истина е категорична: ако в региона на Казанлък е имало човешки живот и тракийска култура, то тя е била точно тук – край завирената от язовира плодородна и красива долина на Тунжда, а не на камънака и ветрилника под Шипка.    

Община Казанлък готви новия План за развитие 2020 – 2027

И сега е време, на базата на ОУП „Долината на царете“, Община Казанлък да изведе като приоритет с конкретни цели, задачи и дейности по него, развитието на района край язовир Копринка като възлово място с подходяща инфраструктура за пълноценен рекреативен туризъм.

То всъщност, е такова още от времето на Севт Трети. И хората си ходят там, заради природните дадености. Но е съвсем различно, ако естествените природни ресурси и естествените  човешки потребности, станат база за съвременното му развитие като модерна туристическа дестинация, част от цялостната идея за превръщането на Казанлък в реален туристически център.

За да не я караме и в следващия планов период на  принципа: “От главата –за краката“. Защото, да си направиш кораб преди да ситуираш цялостната среда около него, е точно такъв подход.

P. S.  Чух майсторът на плавателния съд Атанас Димитров  в репортаж за в. “Искра“ да говори, че подобни кораби били типични  за  времето на 3-4 хиляди години преди новата ера.Чух още Атанас Димитров да казва за своя кораб, че е строен по модел на плавателни съдове, ползвани в земите на Египет и палестинците…

Как това има връзка с траките и Тунджа, също не ми стана ясно.

Тогава, ако Атанас Димитров е прав, за какво изобщо ни е в язовира над Севтополис,  корабът – Птицечовка, който не съответства на историческата истина за траките нито по време, нито по място?  

/Отивам да чета вестник „Искра“ отново/…

Текст и снимки: Диана Рамналиева

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467