„Ще ви дадем атмосфера, оставаме с атмосфера…“. След повече от седем пъти употреба в репортажите на националните ни тв от празничния 24-и май в цялата страна,  спрях да броя споменаването на думата „атмосфера“, дума от кухнята на ефирните медии, която иде да ни каже, че ни пускат едно към едно това, което се случва на това място и точно сега. Демек, въвеждат ни в обстановката. Хората едва ли го разбират тоя професионален термин, някой може да реши, че репортерите ще мерят атмосферното налягане с неговата общоприета единица мярка. Хубавото е, че повечето ще решат, че в случая телевизонерите ни вадят на чист въздух. Така е с думите. Всеки си ги разбира, според своите си мерки и теглилки. А, уж думите са ни дадени за друго:

Да се разбираме!

Нещо не се раз-бираме напоследък. И само две минути с телевизиите и социалните мрежи са достатъчни, за да го видим. Понеже раз-бирателството е употреба на думите с умението да правиш раз-бор, а умението да правиш раз-бор не е от Бога дадено. То се учи, натрупва бавно, търпеливо, с четене. Много четене. Четене със съмнение, четене с раз-биране. Без – при – страстно четене, с разум, без чувства и с непреодолим стремеж. Под надзора на по-знаещи от теб и под дамоклевия меч на техните без-при-страстни критерии, с които да те сложат там, където ти е мястото. С една дума – нужно е ОБРАЗОВАНИЕ. Само образованието може да сложи човека навреме,  още в училище,  на точното му място. Така че, по-късно в обществото всяка жаба да си знае гьола. Така че, нито една попова лъжичка, па и – родена със сребро в устата, да не може да дава тон в хора на знаещите пораснали жабки. Иначе, това не е хор, това е просто какофония, чисто крякане. При толкова крякане у нас, очевидно, образованието не си е свършило работата.

Слава, на Бога, днес крякащите по тв-тата почти липсваха!

„Атмосферата“ бе тъждествена на значението си в смисъла на „чист въздух“. Дечица и възрастни пяха „Върви, народе, възродени!“, поднасяха цветя на паметниците на Кирил и Методий и шестваха щастливо. Писатели, артисти, музиканти, професори  и учители заместиха дежурните кресливци, набедени за „социолози“, „политолози“, „анализатори“, „политици“, политички и прочие ментори, които обществото в България, очевидно е недорасло да сложи на мястото им в някой мръсен махленски гьол, вместо да ги вкарва всяка сутрин в домовете ни, яхнали безсрамно силата на думите в своя лична полза, но опитно маскирани като Истина от последна инстанция.

Днес на 24-и май, именуван нам как си, пак по идея –  политическа,  така, че нито един българин да не запомни дългото му изписване, та днес, на Деня на Словото, казано просто, но точно, такива издевателства над публиката нямаше. Дори Йорданка Фъндъкова се отказа от кметската си празнична реч и даде думата на поет.

На поет!?

Да дадеш първа линия пред публиката у нас на майстор на словото, при наличието на политици,  това е не само необичайно, то си е направо опасно. Сигурно затова и двете големи търговски телевизии като видяха Иван Ланджев, смениха „атмосферата“. Взеха думата на Словото, един вид. Точно в Деня на Словото…

По навик – правят го всеки ден. Взимат думата от учени, писатели, поети, художници, музиканти, автори от всякакъв род и калибър и щедро я дават на „шефове“ и „шефки“ на трапезните удоволствия, инфлуенсъри и -енсърки на козметиката, стайлинга, лифтинга, ботокса и прочие „важности“, за които нито четене с разбиране е необходимо, нито кой знае какво образование. Но относно които, в ден като днешния, се сещаме, че спокойно можем да минем в живота си и без тях.           

Словото, Смисълът! тържествува у нас точно един ден. Даже, половин. Толкова му е дадено да бъде почетено. Като в оня славен  филм на Николай Волев и Никола Статков, запомнен с великата игра на Тодор Колев, Духът бе свободен само за ден. Опърпан, беден и сломен, след като извика в краткото си, но пълно опиянение: „Вие сте господарите! Слуги трябват на народа, а не господари!“, като един ограбен нещастен Пурко,  Словото ще продължи по черния си, несподелен път към неизбежните решетки на ежедневието – комерс, където атмосферата, далеч няма да бъде същата. Ще го усетим още утре сутрин.

Засега е, обаче все още 24-и май.

Добре, че го има, поне веднъж в годината!

Честит празник, хора на Словото и Духа!

И, не се плашете!  

Диана Рамналиева     

P. S. Посвещавам на близък приятел, който ме убеди, че писаното Слово, винаги си струва!