Няма по-силна метафора на това, което се случва днес у нас, от задочния диалог между премиера Борисов и дядото на бития студент по право в Хага. Снощи сайтът Sandanski. сom  разпространи видео с изявление на дядото – хирургът от Сандански, в което той отрече казаното по-рано от Бойко Борисов в Брюксел, който публично обяви, че много съжалява за случилото се с момчето, но такива като дядо му комунист не били давали възможност да се „учиме в Брюксел, в Хага, Лондон и където и да било“.

„Бях изумен, изненадан съм, омерзен съм, отчаян съм дори, че начело на нашата държава има такива хора. Аз не съм никакъв комунист, аз съм д-р Димитров.“ Казва човекът и споделя, че с родители орачи и копачи, никога не е имал закрила от никого, всичко е постигнал сам с труда си.   

Пълно разминаване в думите между казаното от един премиер и един обикновен гражданин…

Разминаването между думи и истина  

Разминаването между думи и реалност тия дни в ситуация на протест става все по-очевадно като послание от управляващите у нас и техните пропагандни рупори – „медии“, „анализатори“, „политолози“, „съветници“  и редови тролове из фейсбук. Кавичките не са случайни. Видяхме го днес и в „дебата“ в парламента.    

Стари тези: икономически успехи като влизането в чакалнята на Еврозоната, високият авторитет в Европа, дипломатически пробиви и отново подчертаване на личните качества на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов,  повтори от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ Александър Ненков в аргументация на отказа на партията да подкрепи вотът на недоверие, искан днес от БСП.

Изказванията на управляващите очертават пълен контраст с  исканията на протестиращите пред сградата на Народното събрание, където тече дебатът по вота на недоверие, докато отвън млади хора категорично казаха: “Протест до дупка!“

И бзаявиха пълната си готовност да продължат до край, докато не бъдат изпълнени исканията им.

Верно ли икономиката цъфти и върже при управлението на ГЕРБ?

Отговор на това даде днес по БНР  професорът – икономист  Даниела Бобева, бивш вицепремиер, министър в служебното правителство на Стефан Софиянски, което смени посоката на България от Изток към Запад. „Премиерът, очевидно не си чете брифа, който му изпраща Европейската комисия“, коментира тя. И цитира данни, които директно опровергават казаното днес отново от ГЕРБ в парламента като пример за техните икономически успехи.  

„Данните на ЕК за 2019 показват в три доклада неблагоприятното развитие на българската икономика още преди пандемията“, каза проф. Бобева. По най-важния за една икономика показател – БВП на човек от населението, ние сме на последно място в Европа и с цели 10% изоставане от предпоследната преди нас  Хърватия, на 19 % изоставане от Румъния, съобщи проф. Бобева по БНР. По най-новите си прогнози, по-лоши от предишните очаквания:

ЕК чака до 7. 5 процента спад на икономиката на България за 2020 г.

Износът на България  като основен източник на растеж спада катастрофално, не само за ЕС, но и за трети страни.

Икономика, която разчита на растеж само на износ и европари  е обречена, подчерта  икономистката, която обърна внимание върху факта, че в България няма солидна основа от производства, които да гарантират стабилно развитие в бъдеще.  

Падаме и относно конвергенцията – най-зле сме в показателите за бизнес среда, което, според  проф. Бобева е силно свързано с протестите като логична мотивация за тях.

Диагнозата на ЕК казва, че бавната скорост на подобряване и липсата на реформи, сриват България на 63 място по този показател, обясни тя. Основни проблеми – лошо качество на публичните услуги и най-вече, слабостите на съдебната система, са причина за това,  България да има най-лоша в ЕС, бизнес среда.

А, в местните мрежи, привържениците на ГЕРБ размахват като велико постижение на управлението, минималната работна заплата…Чисто административен акт, който доста често се подписва неадекватно на икономическото положение, а поради политически съображения. Срещу което бизнесът не спира да протестира.  

„Все повече държава, все повече корупция, все повече стари модели са налице“, коментира още проф. Бобева пред БНР и подчерта ясни тенденции за връщането на стари модели от времето на социализма в българската икономика.

Спадът в българската икономика е регистриран още през 2019 г

Далеч преди коронавируса.Характерът на стопанската картина има сериозни причини по същество, далеч от причината: коронавирус. Според проф.Бобева, икономическите проблеми могат да се решат само с ново управление, макар да бъде много трудно на идващите управленци, защото според нея,  корупцията в институциите е проникнала навсякъде и трудно ще се промени моделът.

В парламента се пее друга песен: Старата песен на нов глас

Статистика на приключени досъдебни производства, мониторинги, Единен каталог за корупционните престъпления, ролята на специализираните екипи за противодействие на престъпления против ЕС, работата на Главна дирекция Борба с организираната престъпност и други успехи, ⁵отчете още от трибуната на народното събрание групата на ГЕРБ.  

Брой на регистрирани престъпления, разследвани у нас за първото полугодие и брой повдигнати обвинения и сравнения спрямо 2013 година, бяха заявените аргументи в защита на  съдебната система.

Нова критика на президента Румен Радев  относно процедура на обществена поръчка отправи още ГЕРБ.

Обединените патриоти подкрепят управлението. Но, някак в тяхната позиция се усети тенденция, да държат центъра. От Варна лидерът на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов в лаконичен, измъкнат трудно коментар, поради неподходящото място за изявления – военно поделение, каза: “Всичко е възможно.“   

Томислав Дончев поне се изказа умно

Но отново – непричом към ситуацията. В нервен тон той почти се скара от трибуната на Народното събрание с аргумента, че нямало друго мнозинство, което да използва по нов начин законите в България. Рестарт на демокрацията и държавата означавало временна сърдечна недостатъчност на българското общество и управлението щяло да стои, докато има полза от него и докато имало връзка с обществото

Цитира Аристотел относно това, че не е най-важно да спечелиш войната, по-важното е да можеш да подсигуриш мира. Хубаво. Прав е. Но:  

Г-н Дончев, не виждате ли, че губите адекватна връзка с обществото?

Нима мислите, че с неподаването  на оставка, ще подсигурите мира? – Вие, все пак, имате диплома по обществени науки. Или виждате, но партийната принадлежност Ви пречи да кажете това, което виждате? Както и темата с консултациите по проекти с еврофондовете, примерно.

И Марешки не е в час

Тотално популистко изказване направи депутатът Веселин Марешки от ВОЛЯ, който с елементарен изказ от рода на „Гладна кокошка просо сънува“ и „докопване до кокала“, обвини БСП, че иска само връщане във властта. Неколкократно Марешки бе прекъсван заради некоректен език от водещата заседанието. Марешки дори самообяви ВОЛЯ като единствената партия, която веднага може да подаде оставка и срещу която никой не протестира. Изтъркани думи и липса на реална оценка на ситуията в страната, която клони към силна политическа криза…

Стари муцуни: изтъркани политици, политолози, анализатори и социолози припяват от телевизора в синхрон с управлението

Проф. Антоанета Христова, Харалан Александров и Татяна Буруджиева изричат от екрана и страниците в нета изтъркани приказки, които чуваме от тях вече години наред, което подсказва силна привързаност към тезите на управлението и в крайна сметка – тотална неадекватност към новата ситуация в България.

Безсилието на познатите лица, наложени в медиите, по-скоро като пропагандатори, отколкото като безпристрастни научни анализатори, за хората на улиците е очевадно. Те нямат доверие  и на тези хора, както нямат доверие на управлението.

Проф. Христова провидя в очите на президента Радев реваншизъм. И всички от ГЕРБ, ведно с троловете в мрежата закудкудякаха в същия глас.

Мислите ли, че връзката е случайна?

Пропагандата се мисли от политолози. Те мислят опорните точки, заедно с пиарите, после ги тиражират към партийни структури, парламент, министерства, общини, свои медии, свои тролове, които без грам собствена мисъл ги разпространяват повсеместно. Срещу заплащане, разбира се.

Харалан Александров направо втрещи публиката: протестът бил  невинна детска игра на едно ново поколение, което искало да се чуе думата му.

Младите протестиращи били представители на нарцистично-индивидуалистична субкултура. Да, прав е, че те не са тълпа, но прикачването им към субкултурата, особено – с нарцистичен индивидуалистичен наклон, е направо обида за гражданската съвест на тези млади хора. 

Харалан каза и други неща пред „Офанзива“ на Канал 3, чийто водещ  го буташе постоянно към негативна оценка на хората от протеста с аналогии към типажа на „Човекът-маса“ на Хосе-Ортега – и Гасет.

Не подценявайте интелекта на младите, каза още Александров и препоръча „Бунтът на елитите“ с подзаглавие „Предателството на демокрацията“  на Кристофър Лаш.

Предателството на демокрацията

Предателството на демокрацията е дълга тема, но това, което е абсолютно сигурно, е че днешните хора на площада не са хората, които са предали българската демокрация.

Предателство към демокрацията афишират днес и синдикатите. Председателят на КТ „Подкрепа“Пламен Даракчиев, отново по БНР заяви, че те национална стачка няма да правят. Три пъти били правили, още, когато днешните протестиращи не били родени. Сега нямало нужда. Щото никой не им предлагал конкретна алтернатива, върху която да коментират, че евентуално, да стачкуват. Днес точно нямат конкретен повод. Да чакаме големият глад и студ по Ивановден, един вид…С надежда да се размине.

Цялото статукво: С ГЕРБ

Синдикати, медии, социолози, политолози, всички се правят на луди. Начело с Националната телевизия. Всички, купени от статуквото с хонорари за социологически изследвания; с участие в програми и проекти, уж за обществено ограмотяване в името на демокрацията;  с ректорски и директорски постове на държавни и общински агенции, дирекции, дружества, училища, музеи, че и детски градини. Тези хора мълчат. И налагат мълчание на подопечните си. В името на едни 1000 лева месечно.

Чисто предателство на демокрацията     

Такова имаше от страна на всички почти,  стари партии, които от 30 години ни мъчат с „демократичните“ си опити. Но повечето от тях правеха поне опити, срамуваха се от тоталитарните методи, пазеха се от тях, поне – публично и нищо в публичното им говорене и рядко – в поведението им, препращаше към авторитаризъм и тоталитаризъм. Опитваха се да диалогизират. Дори покойният социалист Кирил Добрев остана с достойнство в историята, като сдаде мандата за управление в студената зима на 1997 –а след огромни протести, организирани от ОДС.

ГЕРБ няма срам от липсата си на диалогичност

Те вярват,  че са диалогични.  Защото винаги до сега щом дойде протест, дават по някой лев на протестиращите, да спрат да протестират. Това раздаване, те си мислят, че е обществен диалог. Но това не върви днес. Протестите днес не са за пари. Иска се качествено различен диалог. Политически. Обществен. С компромиси и отстъпки. С признаване на грешките, без страх от напускане на властта. ГЕРБ това не го умее.

Диалогът, който демонстрират назад в годините на политическо ниво, е завиден. Отхвърлят всички почти предложения на опозицията, отхвърлят всяка позиция на президента и директно го обявяват за враг, защото, видите ли, има друга гледна точка. В общинските съвети, където имат мнозинство по места, дебат в сесийните зали на практика липсва. Прокарват си каквото са си решили и това е. Ако ти харесва.  

Нарочват се врагове навсякъде и за всичко. Щом имаш друго мнение, опитват да ти го променят, ако не могат, опитват да те накарат да не го споделяш публично, ако споделиш свободно гледна точка, веднага те налазват тролове, обаждат ти се по телефона, да ти кажат, че не си прав, че си в заблуда, че така не може, че ти си никой, за да имаш лично мнение. Ако продължаваш в същия дух, обаждат се на директоа ти и просто ти казват, да напускаш, ако си на бюджетна работа. За тях другата гледна точка е предателство към тях самите, към техните кметове, съветници, директори, към правата линия на партията, която води страната към светло бъдеще, а видите ли, ти пречиш на това бъдеще. Ситуацията е: ако не си с мен, си против мен.

Ти си враг на партията и народа: На какво ви напомня това? – всичко друго, но е и демокрация.

Така се отнасят дори с коалиционните си партньори. Вече три години не прокарват тяхната идея за доброволните отряди, например. И ни в клин, ни  в ръкав, оня ден след Коалиционния съвет, премиерът Борисов извади на показ точно този препъни камък на коалиционния вътрешен спор.

Какво прави БСП? – атакува политически. Нормално за една опозиция. Надява се, също, да спечели от ситуацията. Но хората на площада казаха: “Не харесваме и вас..!“ – вие сте част от проблема.

Какво прави ДПС – перфектно политическо поведение. Правилно опозиционно публично държание и нито дума за Делян Пеевски. Това име, всички някак, избягват да го споменават.  

На протестиращите тия номера не им харесват, писна им от лъжи.

Те очакват оставка. Но получават блокиране на центъра на София. До момента никой от правителството не излезе при тях на площада да поиска разговор. Да отчете, да зачете мнението им като част от българското общество. Качествена част. Забъркват ги с БСП, забъркват ги с президента, омазват ги с Божков. С каквото дойде, за да бъдат омаловажени. Ако може – и компрометрани. Но те са умни. Внимават. Може би са идеалисти. Защото позицията срещу тях не просто се повтаря като стара изпробвана мантра, тя се втвърдява.  

Показват се мускули, понеже добра новина от Брюксел, както се надяваха някои, за България не дойде.

Вместо това, премиерът се изказа слабо казано, необмислено, относно едни почтени българи – един добър студент и неговия почтен дядо.

„Вие от живота на моя внук искахте да дадете смърт, а аз от смъртта 50-60 години съм давал живот.“ Животът, казва омерзеният хирург, е най-висшата ценност на нашето общество.

Протестиращите искат своя ценен живот.

В истина, не в лъжливи пропаганди в тотално разминаване между думи и дела. Колкото по-скоро управляващите признаят правото им на това, толкова по-бързо следва да подадат оставка. Не да блокират центъра на София. Както е казал Аристотел, следва мирът да се съхрани, нали така, г-н Дончев?

Всичко друго е неадекватност на ситуацията.