Наследник на "5 минути в Казанлък", стартирал на 1-и юни 2011-а година.
Наследник на "5 минути в Казанлък", стартирал на 1-и юни 2011-а година.
12.00. Неделя, първата на юни. Някъде в началото на века. Или десет години след това. Казанлък. Градът и неговите гости в очакване на Шествието! Царица Роза ще приветства своите „поданици“. Главната улица, булевардът с името на „Ал.Батенберг“ е изцяло опразнен. По тротоарите му, обаче, гъмжи. Официалната трибуна е събрала виповете на града – съветници, бизнесмени, почетни граждани, делегации от побратиемените градове…И – всички с гердани от маслодайни розови цветове, окичени току що в розовите градини. Пред хотел „Казанлък“ е опната „Царската“ розова шатра с трона. В далечината на запад се губят първите редове на шествието. Точно като на манифестация от седмото десетилетие на миналия век. Но не съвсем.
Шествието на Казанлък, такова, каквото е, се губи като начало обозримо към края на 60-те години
Още хубостта на първата официална Царица Роза – Радка Добрева, която общинска делегация изровила на работното и място във фабриката, още тя минала по целия тегел от Манастира до Гимназията, окичена в розово, гъст зелен гирлянд и омотана в бял плат, като манекен от витрината на „1001 стоки“. Трудно намерили плата, в последния момент. Нямало време за шев. Откакто Царица роза става марката на Казанлък, нейното представяне пред хората на града и техните гости е било все там. На главната-от край до край. В началото, та допреди почти 15 години, тя била предвождана от „Цар“. Идеята за видната двойка идва от стенописите на Тракийската гробница – Царят и Царицата. В цялата легенда за Царица Роза са вплетени две, съвсем далечни една от друга идеи – тракийското минало и розопроизводството, станало основен поминък в Долината две хиляди години по-късно.
Така се правят легенди…
Събрали се няколко видни казанлъчани и написали Легендата за Царица Роза. Написали и разказали. В образи, в цял спектакъл. Искристът Жоро Николов, художникът Теню Пиндарев и етнографът Стефка Дончева са едни от авторите на легендата. Която за половин век прескочи границите на Казанлък отдавна и се разказва от Япония и Китай до другия край на света. Още първата Царица в шествието се предвожда от свита антични войни. Към четири десетилетия е така. Цар Севт, който я представя пред гражданството, защото една дама не бива да остава без кавалер в публичните си изяви, е част от легендата до 2006-а година.
Цар Севт си отива през 2007-ма
Тогава е първата година, когато казанлъшката Царица излиза на шествието без своя цар. Вече 14 години.Казанлъчани си обичали Царя Севт. Най-дълго в тая роля влизал Никола Георгиев от „Арсенал“. Който бързо станал за всички, просто, Кольо Царя. Царицата идвала винаги на колесница.На какво друго возило да пристига една тракийка, все пак?
Новото време се прощава с колесницата. Момичето е идвало в последните години и с кабрио. Опитът колесницата да се върне, през 2015-а стресна публиката, защото конят се уплаши от първите гърмежи с розовите димки в небето и водачът му, едва удържа повода. Но успя! Така колесницата присъства и през 2016-а и 2017-а. Последните две години цариците идват пеша…
Шествието е все едно и също, но много се промени…
Абсолютен парадокс, но факт. В последните години, откакто шествието върви по пътя да се превръща в туристически продукт с продажба на стотици, че и хиляди билети за туристи, то изтласка казанлъчани от предните места на тротоара на булеварда.
Шествието се обявява като „карнавално“, но Карнавалът, този нелек уличен жанр, почти липсва в него. Манифестацията с декларативни текстове и чисто рекламни съобщения, с които се представят минаващите, нямат нищо общо с карнавала…Карнавалът е Смях, Оригиналност, Забава, Веселие, Пъстрота и най-вече – Свобода.
Казанлъшкото шествие е сковано от пръчката на една бързина – да се минава по-бързо, да няма „дупки“…, опитите на участниците да поспрат и да направят някой номер, заради който, всъщност, хората са дошли, както и да попръскат с розова вода, за което също, туристите са дошли…Тия свободни опити, не се толерират от организаторите, които бързат, щото Президентът-Министърът-Премиерът, ако има такива гости, си имат програма по часове.
Честно казано, никога в своята половинвековна традиция, казанлъшкото шествие не е имало целта и смисълът, да се съобразява с програмите на такива хора. Да не говорим, че какво карнавално има в това?…Идеята е хората да празнуват, да се веселят…
Сво-бод-но!
Казанлъшкото шествие е нещо, което трябва да се пази, с такава история то вече може да мине под закрилата на местното културно нематериално наследство. С повече усилия – и на националното. Легендата, която то разказва, също е редно да се пази, да се преразказва без волни изопачавания. Само така ще остане любимо на хората. Когато е вярно на традицията и пресъздава по нов, но в същото време, верен на началото, начин. Хората продължават да идват да го гледат. На повечето, сигурно тази година ще им липсва. Стичат се и туристи.
Шествието носи на общинския бюджет приход от десетки хиляди левове в последните години. Друг е въпросът, като носи пари, колко от тях се използват целево, да се обогати то, да се превърне в истински спектакъл – с художествената цел, да разказва приказката за Царица роза – увлекателно, интересно, талантливо, професионално. Защото наистина друго такова в България няма. То е изключително трудно за организация. И точно затова, следва да се прави от професионалисти. А професионализмът в това сценично, защото това е сценично, макар и на открито дело, сочи наличието на професионален екип: Сценарист, Режисьор, Хореограф, Сценограф и всичко нататък по реда си. Скъпо е, но така се правят нещата като хората. А, както вече казахме, това „мероприятие“ само си „вади“ парите. Тоест, пари има. За Празника на розата пари винаги е имало. И професионалисти има.
Навремето по всички казанлъшки предприятия месеци наред рисуват, пишат скечове, изработват платформи, плакати, училища и детски градини репетират… Искат да бъдат добри, да бъдат най-добрите и запомнящи се. И сега се репетира. Но, нещо, чудомировият смях, естественият хумор, намигането, закачката и най-вече – розовият цвят от градините и розовата вода от пръскачките и самолетите в небето, ароматът на рози, липсва… Но път, винаги може да се върнат тия неща, които носят уникалният характер на казанлъшкото шествие, да се върнат, да се претворят.
И догодина е ден. А през тази една друга корона ни превзе, за жалост, не Царската Розова.Така че:
Казанлъчани и приятели от цял свят: 12.00. Площад „Севтополис“. Пускайте видеата от минали години. Поствайте пъстрите снимки! Шествието тръгва! Да влезе Царицата!
В публикацията са използвани снимки от личния архив на Диана Рамналиева