Задължителният скъп  тъмно син  костюм, гарниран с шаренка кърпа, подадена една идея в повече от джобчето край ревера.  Поглед, уверено вперен в бъдещето. Каменна физиономия, липса на живост в очите. Втренченост някъде там, откъдето зубраческата памет непременно трябва да извади задължителните изречения, раздадени сутринта по мейла.

Това е типичният облик на представител на управляващата партия от мъжки пол, който щеш-не щеш ще те събуди рано сутрин от телевизора, за да изрецитира същото, което снощи – вчера- оня ден и нам кога си от месец време насам, вече си чул от такъв един, на пръв поглед – друг, представител  на управляващата партия.

Отново – в тъмно син костюм, безизразност в погледа и зле прикрита под скъпата кройка на сакото, решителност в  бицепсите. Решителност, на границата на пасивната вербална агресия. Която може да се активира всеки момент. Срещу всеки, който не е такъв. Срещу всичко различно, срещу всичко, което той не е. И никога няма да бъде.

Такива представители са много. Но, колкото и да опитваш, не можеш да си спомниш  името на нито един от тях.

Мъжете от управляващата партия са еднакви: като лети под калъп.     

Тая сутрин имах щастието да ме събуди кметът на Враца. Нямах щастието до този момент да познавам лика му.  Нито да знам името му.

Но веднага ми стана ясно, кой стои зад шумната пиарска кампания от миналата седмица, когато в „изненадващо“ посещение премиерът Бойко Борисов се похвали от площадката на нов, нечуван и невиждан по света и у нас, завод край Враца. „Ние работим, докато някои протестират“, бе посланието на този воаяж, за който местни медии после разкриха, че е доволно режисиран с предварително подготвени възгласи и бурни, продължителни аплодисменти от фенове на ГЕРБ, попаднали, уж случайно в обсега на телевизионните камери на новините в 19.00 и 20.00 часа.    

Калин Каменов, кметът на Враца, от ГЕРБ,  разбира се, не ме изненада. Но за сетен път дълбоко ме разочарова. Протестите били без послания, изтърси той веднага след като водещата го попита, как му изглеждат протестите срещу правителството у нас и в чужбина. Много бил притеснен, че при оставка би се блокирала работата на общините и цялата държавна администрация. Хората, които протестират имали малко гласове, щели да получат малко и на изборите, пак щели да са недоволни и отново да ни вкарат в спиралата на протестите.

Точно тук – на втората минута от изказването на кмета на Враца, ми стана ясно, какво ще каже този представител на управляващата партия по-натам. Че, как ковида ще настъпи по-яко есента, че как зимата иде и с нея, гладът, че как служебното правителство е вредно, щото, видите ли, президентът Румен Радев е толко неопитен, толко глупав, и толко послушен на Русия, че едва ли не, ще ни извади това служебно правителство за някакви месец-два завинаги от ЕС и видите ли, с две думи,  чака ни пълен провал. Нямах удоволствието да слушам повече, за да се уверя, дали съм права. Спомних си призива на едно тв-предаване от соц-а и го последвах.

„Загасете телевизора!“

Загасих на секундата. Но сетне през деня попаднах на коментари в социалните мрежи. И – да! Такива неща е казал: Чакала се втора коронавирусна вълна, това щяло да отблъсне инвеститорите, които търсели спокойствие. Трябвало да внимаваме, да сме по-толерантни и мислещи за утрешния ден и за това, което предстои.

И – разбира се: Не било вярно, че публиката, приветствала премиера пред тв-камерите била подготвена предварително. Напротив – била спонтанна. Хората се радвали на инвестициите. За пръв път такива идвали във Враца –големи и модерни. Г-н Каменов, повярвах Ви. Утре сутрин очакваме поредният от вас, а може би, поредната: В цветно папагалово костюмче, писклив гласец, без никаква женственост, но – с огромно самочувствие, типична представителка на управляващата партия от женски пол. Най-често, руса. Или на другия полюс – гарваново почернена.  Тя със сигурност ще ни изненада. С поредното сакенце.  Но не и с думите си. Те ще бъдат същите: като вчера-оня ден- преди 20 дни: Правителството работи, за разлика от протестиращите; На ГЕРБ алтернатива няма и няма да има скоро; Зимата ще бъде тежка; Коронавирусът – още по-тежък. Президентът е лош човек, той не мисли за България.  Протестиращите са  наивни деца, А, може и хора на Божков.

Хилядите снимки от мрежата на лицата на протеста, обаче, говорят друго:

Момиче около 20, без грим, небрежна лека лятна рокля. Усмивка. Момче с елегантна брадичка, очила, семпла татуировка, раница на гърба. Момиче с плитка. Между косите – лентите на трикольора, слънчеви очила.

Млад мъж, млада жена, непринудени, озарени, жената е без излишен грим, двамата са с маски. В очите – щастие. Млад татко с момиченце на раменете. Млада майка гушнала дете, почти бебе…

Протестиращите са одухотворени хора. Пълни антиподи на „представителите на управляващата партия“. Протестиращите са цветни, пъстри, усмихнати, чистосърдечни, образовани, смели, хора с позиция, които не се плашат от управляващата партия.

Протестиращите са СВОБОДНИ.  

И това е нещото, което един човек, приел живуркането на живота под калъп, никога не може да проумее. Свободата е непонятна за  праволинейните  партийци, които изпълняват заповеди от горе надолу без да се замислят.  

В очакване на наградата да ги дадат по телевизора. Да ги вземат на работа в Общината-държавната администрация – народното събрание – правителството – посолството. Да им дадат някой апетитен парцел по морето. Да им сложат  две столчета повече за кафенето им на площада. Да ги ругаят зад кадър всеки ден, за да получат наградата – потупване по рамото пред строя един път в живота им. Да вземат децата им на работа в някой измислен офис на обществена издръжка. Да им дадат власт, малко, ама – власт – като да запечатваш автомобилите на хората в скоби или да доносничиш, кой-какво рекъл във фейсбук.       

Подкрепящите управлението са послушни.

И това е най-ценното им за властта качество. Колкото по- ценно за властта, толкова по-вредно за обществото като път, посока и бъдеще. Послушанието на хората под партиен калъп ги прави „успешни“ хора с гарантирана кариера: общински чиновник-общински съветник-общински директор-областен чиновник – областен директор-държавен чиновник – директор на Агенция-директор на Дирекция – Директор на квото и да е…

Свободата на хората извън калъп ги прави неудобни, непригодни, неискани, преследвани, страхувани, заплашвани, хора без перспектива, неуспешни хора. Въпреки дипломите им, въпреки езиците, които владеят, въпреки творческите им способности, въпреки ума, въпреки всичко.     

Най-честият техен избор е да избягат от България. Много от тях днес са избрали друго: борбата с хората на статуквото, с послушковците без свой образ и подобие.

Избрали са Протеста. И протестират всеки със своите думи, със своето лице, със своите възгледи. Различни. Но – общи, в едно: против имитацията на демокрация,  в  която папагалството ни внушава, че живеем.   

Диана Рамналиева