Четири села в България носят името на Левски

Selo Levski Kar
Заглавна страница на страницата на карловското Васил Левски във фейсбук

Цели четири села в България носят името на родения днес Апостол на българската свобода, Васил Левски, показва търсачката на Гугъл.

Най-известното от тях е наблизо до родното му Карлово.

Lev Karlovsko
Читалището в карловското Васил Левски развива голяма потриотична дейност.
Сн. Страница на селото във фейсбук

Село Васил Левски (Митиризово) е прикътано в североизточния край на Карловското поле в подножието на Калоферския дял на Стара планина. От север иде от Балкана  през планинска теснина,  буйната и пенлива река Неволя. „Столетия наред тя скача тук от живописен водопад, като водата преминава през върволица естествени каменни корита, едно от които е с внушителни размери и е наречено „Мечешкият бент“. Селото е разположено по поречието на р. Неволя, която е ляв приток на Стряма, пишат за родното си място местните хора. Природата е красива и разнообразна. Дъбови гори, леска, дрян, по-нагоре – бук, растат на воля по баирите от двете страни на река Неволя.

Селото е най-прочуто измежду другите си три съименици.

През 1993 г. в землището на карловското Васил Левски е открит стар тракийски град, датиран на около 6 век пр.н.е. – едно от най-старите тракийски селища у нас.  

На 2,5 километра североизточно от селото, в местността „Папратлива“, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.

Местните жители твърдят, че тук поселище има и по време на Второто българско царство – северно от сегашното Васил Левски, в подножието на Калето. По време на османското нашествие хората му се пръснали в няколко махали наоколо. 

В 1576 г. е отбелязано в османски джелепкешански регистър под името „Мюдереслю“, а по-късно и като „Метериз“. Означава на турски „окоп“. Възможно е да е наречено така, заради близката

преградната крепостна стена с окоп пред нея, открита от археолозите преди 30-ина години, която в годините на завоеванието да е била все използваема и така да е дала името на селото. След няколко премествания, на сегашното си място селото се установява в края на XVIII век.

Християни и мюсюлмани живеят заедно в карловското Васил Левски

В днешно време хората тук се гордеят с активната си читалищна дейност, която държи жив духа на селото, така че животът там,  му да оправдава святото име, което то носи.Кукерски колектив, кукерски празници, детски фолклорни формации, група за възрожденски песни, група за автентичен фолклор, състав за народни обичаи и детски танцов състав. Библиотеката към читалището разполага с библиотечен фонд 9700 тома. Изградена е етнографска изложба „Завръщане към корена“ с голям брой автентични костюми и вещи от бита в миналото.

Тук се е организирал, ако вярваме на Гугъл, дори Празник на тиквата. Селото е родило двама видни партизани от времето покрай Девети септември 1944 г.

В интернет дори има информация за роден тук национален шампион по самбо.

Последното преброяване отчита 1 479 души население. И това е най-голямото село у нас, което носи името на Левски. Сред проблемите на хората тук основен е водоснабдяването, но преди няколко години, той е решен. Наблизо е големият военен полигон Марино поле, което също подклажда години наред местния патриотичен дух. Полигонът е отдавна закрит.

Карловското Васил Левски има паметник на Апостола от 2007 година. Открит е по повод 170-годишнината от рождението на Васил Левски. Друго, с което местните се гордеят, е ежегодният мотокрос.

Васил Левски до Търговище

332 –ма души по последното преброяване, живеят в Търговищкото Васил Левски. Навремето това било богато село, се вижда от къщите, които днес агенциите за недвижими имоти щедро предлагат с адрес в това село.

Ka6ta LEV TÊ 1
Строена преди сто години, тази къща е ремонтирана и живее нов живот.

Някои от тях имат градски вид. Близостта с областния град, който е само на 5 км от селото, също го прави привлекателно. Масивна къща с  120 кв.м. застроена площ и 2 декара и половина двор, е обявена за продан срещу почти 30 хиляди лева.

Lev Targ Ka6ta
Богатска къща в търговищкото Васил Левски, която се прадава на нови собственици

Голяма сграда с обществени функции, също построена преди почти век, но в добро състояние, се продава три пъти по-скъпо.

Към момента тук живеят българи, турци и роми. 

Васил Левски край Силистра

В Община Алфатар , оказва се, също има село, по-скоро, сведено до селце, което има по-малко от 100 души жители. За него, обаче, липсва каквато и да е информация, което може да значи само едно: селото е на изживяване.

Почти същата ситуация се е настанила в едно друго село С името Васил Левски. Там гледката е направо трагична. Обрасли в неорязани лозници и треви забравени от живот, къщи, некролози и заключени врати са спрели времето тук някъде по средата на соца. За лошото развитие на селото говорят публикации за екологични проблеми, свързани с близките ТЕЦ-ове и други замърсители. Селото е на територията на община Опан. От 1 359 души през 1946 г. , селото сега е стопило до около 200 души. При последното преброяване е регистрирало 218 души.

Васил Левски е пето по големина село в общината Опан край по-големите близки градове Чирпан и Симеоновград.

Васил Левски: Аладаалии до 1906-та

Още през 1906 г. новата българска държава му дава името Левски. През соца – 1950 г., става Васил Левски. Карта на Османската империя го указва като Aladay. Картата се пази в Старозагорския музей. Съществува в османските документи и като Аладайли, Аладали, Аладаали, Аладайлии.

Турците се изселват след Освобождението

На тяхно место идват български семейства от околните селища и бежанци от района на Димотики, Караклисе, Крушево. Българските бежанци от Беломорието тръгват най-вероятно през 1881 г. – само две години след решенията на Берлинския конгрес, след като разбират, че селото им остава в рамките на Османската империя. Бежанците навлизат дълбоко в Източна Румелия, като стигат със своята покъщнина, едър и дребен добитък близо до Стара Загора. После севръщат по-на юг и остават тук. В опразненото турско село намират свободни къщи и земеделски земи. Книгата „Видрица“ на поп Минчо Кънчев го описва като богато турско село на овце, кози, говеда и храни. А, също – и пари.  Близостта на Марица, дъбовите гори наоколо, близкото шосе към Симеоновград, с който има връзка, също се харесват. Сега всички тези предимства вече не играят роля в стопанския живот. Селото замира. Но в началото на миналия век тук идват и хора от с. Кум кьой  (сега с. Пясъчево),  с. Мандрица и от околните селища.

След Конвенцията в Сан Ремо през април 1921 г., която присъединява Западна Тракия към Кралство Гърция, в Царство България през 1925 – 1926 г. пристигат още много други българи от Гръцка Тракия. Определен брой семейства от тази втора вълна бежанци пак са от Караклисе се заселват в село Левски, като заемат най-вече неговата североизточна част. Няколко семейства от новопристигналите бежанци от Караклисе остават в село Левски само за известно време, защото предпочитат да се установят по-трайно заедно с останалите бежанци от Караклисе и с български бежанци от Мала Азия, в село Хамзач, станало през  1934 г. село Дъбовец.

Левски дава много жертви през войните за българско национално обединение

По време на войните до 1945 г., селото дава много жертви.Хора от Левски защитават името на своето село с подзвизи в името на България в  боевете при Ниш, Белград и Будапеща през Втората световна война. По това време селото е било многолюдно с почти 1400 жители от компактно българско население. Близкото село Опан, което е административен център на общината, е основано през XVI век, на оживен търговски път, свързващ Северна и Средна България с Цариград, което е важен показател за оживеност на региона в един дълъг период от миналото.

Социализмът не помага на Левски

Левченци се преселват в София, Димитровград, Пловдив, Гълъбово и Симеоновград. Най-масово преселение извършват към Стара Загора. Единствено заселването към този град има организиран характер, като новодошлите са подпомагани от по-стари преселници, като в резултат на този процес оформят землячески групи в някои предприятия, където се стичат мнозина от тях, предимно в Азотно-торовия завод в Стара Загора и мините Марица. Техни потомци и сега живеят тук.   

2 Ka6ta ST Z Prodava 1
Къща в опустяващото село Васил Левски между Опан, Старозагорско и Симеоноград на 10 км от река Марица

С отрицателен естествен прираст висока смъртност на предимно възрастното население и лошия достъп до здравеопазване, левчанци се стопяват прогресивно. Но наследниците им градят видни фамилии на лекари, психолози, инженери, хора на изкуството, спортисти, военни и полицаи, общественици и учители в големите околни градове.

Най-близката железопътна линия е 83–та жп линия Симеоновград-Нова Загора, която минава най-близко на 10 км извън регулацията на селото. През землището на Васил Левски минава електропреносна линия с направление Пловдив – п/я ХЕБРОС 400kV.

Хълмистата местност, многото дерета, горичките наоколо, овошките – това вече е място, което пустее. Но земята остава най-голямото богатство на селото. Има хубави ниви и пасища.
Знаков сигнал за положението във Васил Левски край Опан е цената, по която се продават имотите тук. Тухлена къща с двор, отдавна опустяла, се продава едва за 8-10 хиляди лева.

Диана Рамналиева

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467