Честит рожден ден на доайена на културния живот в Казанлък, Пеньо Терзиев! Директор на ЛХМ „Чудомир“ в Казанлък две десетилетия, създател и изп.директор на Фондация „Чудомир“ близо 20 години, Терзиев днес навършва точно 71 години.

Общински съветник няколко мандата, председател на Постоянната комисия по култура в Общинския съвет, член на Училищното настоятелство на Хуманитарната гимназия и негов председател, част от УС на местното туристическо дружество „Орлово гнездо“ и още какво ли не е правил Пеньо с типичната си разпаленост и всеотдайност за общественото в Казанлък. Преживял големи битки и съдебни разправии с местната власт и личните си „доброжелатели“, Терзиев и сега води спор за авторските си права върху труда на своя живот – шесттомника на „Чудомир“, който той като съставител, редактор, автор и изследовател, коректор и какво ли не, създаде през 2009-а година, заедно с малък екип, който работи безспир, за да има днес Казанлък и България този безценен труд.

Изданията на Чудомир на турски, гръцки, струмско наречие/македонски език – чист български/, сръбски; обиколката на изложбата „Нашенци по света“ от Унгария, през Турция, Русия, Словакия…; десетките издания на млади казанлъшки автори, които той приобщаваше, съветваше и редактираше безплатно…Върволицата от именити писатели, художници, музиканти, театрали, фотографи, лютиери от София, Пловдив, Шумен, Велико Търново, Пловдив, Бургас, Ловеч…, Стара Загора, Ямбол…, абе – от цяла България към дома на Чудомир…

Дългите кафета, дълбоките смислени разговори и много, наистина много идеи и реализации на творчески проекти пред портрета на Чудомир. Безбройните нови книги, изложби, концерти…Всичко това енциклопедичният Пеньо правеше с мисълта, че служи на кауза. Сигурно прави нещо, свързано с това и сега. В спокойствието на родната си къща в близкото до Казанлък, Бузовград. Щото Пеньо в торба не стои… Даже, когато е проснат с болничен халат и абокат на ръката в кардиологията… Да, там се довърши шесттомника, в кардиологията на казанлъшката болница и Пеньо с химикал и абокат на ръката.

Някак забравяме, някак не е важно, кой, колко е дал за живината на огъня на духа. Не само в Казанлък, в цяла България. Сигурно и по света. Времето се промени. Хора като Пеньо знаят това и са приели съдбата си, да се блъскат за обществената кауза, без на обществото да му дреме, особено. И съм сигурна, че и днес ще събере край масата семейство и приятели, за едно „Наздраве“ и безброй сладки приказки! Години наред в музея се точеше дълъг поток от такива негови приятели точно на 4-и юни. Макар, самият той да твърдеше, че по въпроса имало семейна мистерия. С две рождени дати. Днес и пет дни по-късно.

Бъди жив и здрав, Терзиев!