“Казанлъшката структура на ГЕРБ е единна, много стегната и стои зад Вас!”, това са думите на лидерът на ПП ГЕРБ в Казанлък и общински кмет Галина Стоянова днес пред Бойко Борисов, събрал в Стара Загора партийния си актив.

Едва ли има някой, който живее в Града на розите, който да се е съмнявал, че това изявление ще дойде днес. Всъщност, има такива. Те се надяваха, Стоянова да подкрепи напусналия партията тия дни Цветан Цветанов. Очевидно, не я познават добре.

“Всичко, което сме постигнали в Казанлък, нямаше да се случи без Вашата подкрепа, г-н Борисов! Вие сте единственият човек, който постави Казанлък на картата, редом с областните градове”, казва още Стоянова днес пред партия актив в Стара Загора. Това е нейната аргументация като градоначалник, един кмет в днешна България, който си дава ясна сметка, че нищо не може да постигне без карт бланш „отгоре“.

Стоянова винаги е имала карт бланш „отгоре“

Преборвала се е за проекти, които е искала и решила да осъществи. Европейските пари свършиха работа в Казанлък. Черешката на тортата, бе сложена през 2016 година. Откри се шумно и наистина, радушно новият Музей на розата. Ако питате мен, това далеч не е черешка, аз имам друго мнение. Но, кой ме пита мен, на хората им харесва музеят.

Всеказанлъшката любов към ГЕРБ и премиера се изсипа тогава в цветя и рози. И в стотици снимки за спомен с Борисов при откриването на новата сграда. А Цветанов часове по-късно напълни фейбука с тях.

Ако питате мен, има други свършени неща, далеч по-важни за Казанлък. Като ремонта на улици и пространства в Източното, например. И проектът за интегриран градски транспорт. Но хората, особено казанлъчани, обичат най-много цветята и от всички цветя – розите. Затова не един път по Фестивала на розата, в който се превърна нашият празник, те аплодираха президент и министри по първият ред на шествието, пръскаха ги с розова вода и как да не разбере човекът „отгоре“, че тук повече от всякога, всичко е наред. И как, кметът да не иде с чисто лице, да поиска подкрепа за още един градски проект…

„Вие сте единственият човек, който постави Казанлък на картата, редом с областните градове. Така прочетох, че е казала Галина Стоянова днес на премиера Борисов. Не съм била, но разчитам, медиите да цитират точно. Прочетох го поне на три места.

Тук се сещам за Кмета на столетието Станчо Коев. Неговата вечна битка винаги е била, Казанлък да бъде на картата на областните градове. А, всъщност, Казанлък никога не е слизал от там. Поне, относно капацитета си на промишлен град с голям обем произведена продукция на човек от населението. По негово време, казват че бил на 19-о място при  28 окръжни градове.

Е, по времето на соца, благоустрояването, инвестициите, са били печелени все в борбата със Стара Загора. Тоест, все пренебрегвани сме били.. Даже, както съм чувала, ескалаторите на Универмага в Стара Загора, били за Казанлък, ма отишли в областния град. Това, което искам да кажа, е че:

Казанлъчани отдавна страдат от явни комплекси, относно това, че не са областен град

Ние в България още не можем да вникнем в идеята, около която през 1951 година е създадено ядрото на ЕС – Европейската общност за въглища и стомана от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. Идеята била, да не си пречат в в това производството, вместо да се конкурират, да си помагат. Цялата идея на ЕС е взаимната подкрепа, а ние в Казанлък още продължаваме „да се борим“ я със Стара Загора, я с Карлово, я с Габрово и не знам с кого си.

Не ми е ясно, защо. За мащабите на ЕС ние всички на тази територия сме просто една обща точка. Една. За мащабите на ЕС няма градове, областни или не, а РЕГИОНИ. Действа се на ниво  региони, не на градове и села. И това е основен принцип от създаването на ЕС – уеднаквяването на икономическото развитие и жизнения стандарт на отделните европейски страни и региони. И понеже, те не са еднакви, дават се пари, да се вдига нивото на някои от тях, че да стигнат другите. Пари не се дават на послушните и непослушните, а там, където има обективни потребности. Но, понеже сме в България, тук борбата за тия европари, явно се води не само по обективни точно критерии. Част от нея,  май  се води по стар лош  навик от соца –  да иде кмета „да проси пари от София“. Не е лесно това. Човекът „отгоре“, от когото  зависи, трябва да се предразположи, да бъде добронамерен. Не е достатъчно просто да занесеш един проект, колкото и да е добър той. Така знам аз от хората, тегелирали с Кмета на Столетието от Казанлък до София преди 30-40 години.

Кметът на Казанлъшкото столетие карал щайги с луканка и бутилки с елитни питиета

Казвал ми е това, лично. Станчо Коев, Бог да го прости, освен, че носил в чантата проекти и в главата си аргументи, носил и други неща. Целта била ясна, да се сложи Казанлък на картата на областните градове. Ако вярваме на кмета Стоянова, Бай Станьо не е успял. Не знам, сигурно щайгите са били малко. Или бутилките. Но, Слава Богу:

Дойде Бойко Борисов и вече сме на  желаната карта! 

Аз наистина недоумявам, как в Европа на регионите, тук, у нас, може да продължава да действа онова нещо, което учехме в учебниците по история на БКП – великият принцип на Демократическия централизъм. По-младите не знаят, що е то. Опитвам да обясня: това е принцип за функциониране на Партията и  обществото, който така действа, че уж демократизира, но всъщност, централизира.

Демократическият централизъм е нещо като дървено желязо

Демократизацията – меките мерки, дървото, няма как да бъдат наедно с централизацията – твърдите мерки, желязото. Желязото си е желязо. То прави дървото на трески.

Да се централизират неща, означава, Центърът да решава всичко. За страната – да решава Брюксел; за провинцията – София;  на местно ниво – кметът. Просто и ясно като султански ферман.

Обратното: Да се демократизират нещата, означава, решенията да се взимат без да питаш нагоре,  да се решава  на все по-ниско ниво: Кметът да не пита постоянно министрите и  премиера, съветникът – да съветва, а не да изпълнява, каквото рече кметът, директорът на училище, примерно, не да  проси,  а да се аргументира с  финансови анализи пред министерство, кмет и Общински съвет.

Да се демократизира обществото, значи да се спазват правила. Тия отгоре и тия отдолу, да се уважават като равни. 

Да се централизира обществото, означава да просиш, да се умилкваш нагоре и да ти се умилкват и просят тия „отдолу“. Да благодариш нагоре. Да ти благодарят надолу.  В това нищо от ценностите на ЕС, чиито пари разпределяме, няма. Но нали, все пак ние сме посттоталитарна страна.  Пост, но все още тоталитарна. Един вид, трябва да ни се прощава, развиваме се още…/Пък, сме и малко прости/. Така се развиваме, че:

Уж се демократизираме, пък всичко ни се централизира

Значи, дошло е време да извадим отново томовете на Маркс и Енгелс от тавана. Ще помогнат, със сигурност. Ако в библиотеката са изхвърлени, мога да помогна. Моите са съкратено издание, но затова пък, луксозна подвързия. Червени със златни надписи, гланцирана хартия и още сигурно миришат на печатарско мастило. Не ги продавам, мога да ги заема безплатно. Ленин нямам, разчитам в Библиотеката неговите безценни трудове да не са изгнили като теченията на „Отечествен фронт“ от 70-те години. Но пък, „Работническо дело“ може да компенсира. То е запазено със сигурност. Все пак, това е Органът на Партията.

Но мисля, още преди това да напишем писма от името на всички трудови колективи. И да благодарим най-сърдечно. Има за какво, поне при нас, в Казанлък,  всичко е цветя и рози. И в Партията, и навсякъде, и във всичко! И ще имаме нови и нови черешки върху тортата. Но, само, ако пак благодарим.

Снимките в текста са публично разпространени на фейсбук профила на Цветан Цветанов след откриване на Музей на розата Казанлък 2016.