Офорт, акватинта, сух пастел, смесени техники, литография, колаж, рисунка, чиста графика…Респект. Това е усещането, с което още не влязъл в залите на Художествена галерия – Казанлък, оставаш на място пред работите на Стоян Цанев. „Белязан да бъде такъв“ – името на изложбата, която се открива тази вечер в 18.00 часа, казва много. Но не всичко. Останалото е тук, между стъклото и рамката на „Видение“, „Присъствие“, „Лунна нощ“, „Ежедневие“, „Мираж“, дори – „Насилие“…

Авторът, отпътувал за онзи свят  преди година, е оставил на този свят достатъчно. Оставил е себе си в живота и живота в себе си, талантливо и пределно професионално отпечатан в силни цветове, но и в черно-сиво-бялото между четирите рамки на листа, който преди да попадне в ръцете му, е просто един обикновен бял лист.

Изчистени композиции, образи на първи, втори и всякакъв далечен план – конник, моряк, актьор, жена, жени, хора, пространства… Етажите на душите са представени сякаш сценографично, с театрална драматичност, но овладяна от точната ръка на много добър художник. Който оставя усещането, че завесата пред  посланията му  е само открехната и  никога не се отваря  до край.  

Като пътят нататък, докато си още жив. Или пътят назад, където никога не си бил, но усещаш, че винаги си бил там. Като човек, който помни много във времето назад, без да го е живял, като човек, умирал няколко пъти… Стоян Цанев гледа точно така на себе си и не го крие. Не крие каквото има да каже и чрез своето изкуство, макар и да не го натрапва.  

Разходки, легенди, исторически предания, исторически личности, всичко това Стоян Цанев рисува някъде в 70-те, 80-те и 90-те години на миналия 20-и век. Време, когато графиката в България, е повече от модерна, нещо повече – търсена да бъде притежавана у дома.

Цанев има професионалната радост да бъде художник, представян на много места по света.  Биеналета, триеналета, общи изложби, самостоятелни изложби, САЩ, Европа, Япония, Южна Америка…Париж, Букурещ, Сао Паоло…Берлин, Вашингтон

Художник с характер, той оставя себе си не само в своите художествени творби. Оставя себе си и в думите, … запечатани по страниците на престижни културни издания. Последното му интервю в „Култура“ може да се чете и сега, при това – по няколко пъти.

„Всички вече сме европейци. Имах този шанс да ме канят хората като по-млад. Моята първа самостоятелна изложба беше през 1979 година в Париж- бях на 33 години.
Дойде един френски галерист тук и ме покани, бяха големи панаири- с огромни трудности и спънки, визи, бяха два вида- транзитна и изходна. Нали не съм партиен член, дадат ми едната, месеци ходя по мъките за другата. И най-накрая, с транзитна виза, Боян Радев ме качи в колата, с клаксон минахме на червено по светофарите и успях да хвана самолета за Париж. Даде ми и 100 долара да имам някой лев.
Ди Киро и Слона също трябваше да пътуват, те за есенния салон в Париж, добре, че самолетът закъсня, пуснаха и тях. Събрахме се и тримата, дойдоха от посолството,уредиха ни паспортите, пуснаха ни и се започна….“

Роденият през 1946 г. в Бургас Стоян Цанев,   завършва живопис във Варшавската Академия за изящни изкуства в класа на Анджей Руджински с награда от полското културно министерство. От същата година взема участие в представителните изложби на СБХ в чужбина. Работи кавалетна графика, живопис, малка пластика.

Автор е и на екслибриси за поетите на Бургас Недялко Йорданов, Христо Фотев и именития художник Георги Баев.

Стоян Цанев умира през миналата 2019 година.

Изложбата на Стоян Цанев, която показва предимно творби от фонда на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“, ще остане в Художествена галерия – Казанлък две седмици.  

Диана Рамналиева