Банален повод в неделя вечер ме извади по тъмно на улицата в търсене на отворен магазин. И магазин намерих, и имах  „удоволствието да насладя“  на разни нови придобивки, поникнали неочаквано по ул.“Искра“, кой знае, защо – в събота и неделя.  Получих бонус, един вид. Придобивките бях видяла и по-рано, но само онлайн, благодарение на щедростта на фийда на фейсбук. Видях и възгласите в стил :“Браво!“, „Само така!“, както и анимации с подобно  възторжено-поздравително съдържание. Това видях през нета. На живо видях още нещо:  

Тромави черни пейки по „Искра“?!

Доживях наново да се оформи градинката край „Искра“, най-после, сигурно и трева ще порасте, положени са усилия за това. Но, защо, аджеба турнахте тия тежки гробни пейки в черно? Не мога и тая сутрин да си отговоря на тоз въпрос, нищо че пейките ги дори сънувах.

Една нова пейка, сложена на мястото на две предишни, събира максимум четирима души. При изискванията за два метра разстояние в ситуация коронавирус, на една пейка може да седи безопасно само един човек. Така, докато до вчера на мястото на една сегашна пейка можеха да седнат по двама – трима на двете стари, което значи – общо 5-6 души, към момента, да си почине казанлъчанин в жегите под липите на „Искра“, е възможно само за по един – двама на пейка. Пейките имат подлакътници, така че  дори да не те ти пука за коронавируса, можеш да седнеш най-много с още двама души. Плътно един до друг.

Така че, не е причината за новите пейки това, че се мисли по „Искра“ да могат да седнат повече граждани, мисля си.

Причината за новите пейки не е и естетическа

Ако беше естетическа, щяха да бъдат подбрани съвсем друг вид пейки. Така че, да се вписват в сегашната среда, проектирана и изпълнена към 2005-2007 година при пълно преосмисляне и пълна промяна на цялото градско ларго. „Другарки и другари, ремонтьори, не виждате ли, че цялата визия на площада, „Искра“, „Скобелевска“ и мястото пред Лъвовата чешма, има самостоятелна естетическа концепция?“  – ядосвам се наум. Не виждате ли, че и осветителните тела са с изчистена линия и форма, сиво-бели, както в сиво и в изчистена елегантна форма бяха предишните пейки.

В синхрон с общата концепция отпреди 15 години, фасадата на „Искра“ 4 също сивее. Имаше и червено, като по пейките. Да, червеното вече го махнаха от фасадата на „Искра“ 4, но още го има в плочките, ако разбира се, биде забелязано при евентуалното им измиване, на каквото отдавна не сме били свидетели.

Очевидно, причината за новите пейки е друга. Не искам да я търся в тяхната цена. Не знам, каква е, но като гледам, материала, едва ли е ниска. То дори старите пейки – прости на вид, бяха на ония времена преди 15 години, някъде към по 1000 лв. едната. Затова си обяснявам новите пейки с вероятната здравина, която излъчват.Един вид, по-трудно ще ги чупят хулиганите…Но и това не е оправдание за тромавия им естетически вид, си мисля…

„Защо на разстояние от десетки едва метри по „Искра“ нацвъкахте три вида кошчета за боклуци – ту сиви, ту сини, сега пък, черни?“

Не спирам да се ядосвам под погледа на пълната луна.  

Само аз ли виждам, че черните кошчета и черните пейки, се вписват единствено в ситуацията на черното в петната по плочките от замазани дъвки, следи от мазни дюнери, разнасяни от клиентелата на будката отсреща под редакцията на „Искра“. Всъщност, кой, знае, черното може и да отговаря на онова, което, казват, ще се строи срещу бившето кино „Искра“.  Научих за това пак от фейса. Там най-коментираната тема не беше новата визия на градинките, а страхът, че срещу тях може да се появи едно седеметажно грозило, проектът за което бе постван по местните групи на социалните мрежи.

Десетки коментари на казанлъчани, част от които – архитекти и строителни инженери, професионалисти, последваха поста на Таня  Петличкова, публикувалата файл – снимка: „Мотивирано предложение за изработване на ПУП за застрояване и работен устройствен план за поземлени имоти 35167,502,5866, УПИ XXIII – 5866, 35167.502.5865,/УПИ XXII-5865. 35167.502.5864 –УПИ  XXI – 5864.

По повод питания на коментиращи граждани, Петличкова, която е юрист и наследник на именит казанлъшки род, пояснява: „Това не е на мястото на кино „Искра“ , а точно на ъгъла до него. Това ще бъде един мастодонт, който започва със седем етажа и върви покрай киното, това е ул. „Д–р Баев“ като намаля до пет етажа. Седемте етажа са точно на ъгъла, на самата улица „Искра„, оцветеното в червено петно. Аз точно целя предварително обсъждане на гражданите и специалистите, а не пост фактум. Инвеститорът много явно има интерес от повече застроена площ, следователно по–голяма печалба.“

Сега вече ми е съвсем ясно, защо съветниците от ГЕРБ миналата седмица излязоха с публично изявление от фейсбук-страницата на партията в Казанлък, в което предупредиха,  че занапред ще  внимават с бъдещите промени на ОУП на града. Защото имало заявени предложения за промени от частни инвеститори. Такива имаше много в дневния ред на предишното заседание на Общинскя съвет. Такива ще има винаги. Хората пробват. Ако има кой да прокара интереса им, нещата стават.  

Съветниците, все пак са съветници за реализация на обществения, не на частния интерес, нали така…  

Хората от фейса се тревожеха, да не би на мястото на някоя стара къща по „Искра“ да поникне  нещо, заради което ще се промени  ОУП? – Дано не!

Иначе, новите зелени площи – ок, засадените храстчета, също. След две-три години, ако се опазят, ще направят естествен кордон между плочките и райграса. Осветлението – супер, дори е в повече. Остава, така трудолюбивите работници от Чистотата след като посадиха новите храсти и цветя и преди това затъпкаха райграса, да вземат и да отешат бурените между плочките, да ги поизмият, както по времето на Стефан Дамянов с четка и веро в ръка и общинският стопански отдел да вкара в пътя хаоса от пластмаса по пешеходната зона, която отдавна не е пешеходна, а търговска площ на кафенета, оградили се против студ зиме и жега лете с найлони и прочие подръчни материали, грозни, колкото си искаш. В името пак не на обществения, а на частния си интерес.

Само че, улиците, тротоарите, зелените площи, цялостната визия на един град, не е частен, а обществен проблем, който следва да се решава, логично, в обществена, а не в частна полза. И тук ще си позволя да цитирам още двама от коментиращите поста на Таня Петличкова – Гергана Гечева, по баща – Подскочиева, племенница на Чудомир и Любомир Стаменков, наследник на стар казанлъшки род предприемачи от Казанлък, с енински корен, чиято фамилия е имала къща в тази централна градска част:  

Гергана Гечева:

„Не бива да се разваля облика на хубавия ни град. В центъра не трябва да се строят високи сгради! Също 7- етажен строеж е проектиран и на “Гурко” срещу музикалната школа. В тая уличка не може да се диша вече!!!!!“

Любомир Стаменков:

„Някой знае ли,  че под градината на ъгловата сграда има зимник? Това е все пак е нещо от Стария Казанлък….Къщата, градината като един обект да станат културно наследство от местно значение и никакви 7 -етажни блокове.“

Будни граждани коментират още под поста на Петличкова, че е крайно време при такива промени на ОУП, които касаят визията на централната градска част, да има широки публични обсъждания. За това призоваха и съветниците от ПП ГЕРБ, покрай последното заседание на Общинския съвет на Казанлък. Надяваме се, че ще се случи. В сравнение със седеметажни и прочие подобни грозила, черните пейки са бял кахър. Те, все пак, могат да се махнат.  Високи сгради, вдигнати съвсем законно, защото всичко подобно се прави винаги законно, няма как, веднъж построени, да бъдат премахнати. Те остават.

Обърнете се надолу и нагоре по „Искра“ и ще ги видите в цялата им прелест, останали в наследство на новите казанлъчани: и срещу читалище „Искра“ и по-надолу, на мястото на бившата „Дупка“…

Това си мисля по пътя обратно към къщи в тъмното на вечерта. Не съм минала днес да видя гледката денем. Не ми се поглежда, честно.

Единственото, на което се надявам, е да не стане по-зле.