Днес се сбогуваме с Васил Самарски. Последно – медиен съветник на председателя на социалистите Корнелия Нинова, „сърцето“ на Българската свободна телевизия. Преди това – изкачил цялата стълбица на партийната йерархия на общинско и областно ниво. Беше областен лидер, беше кандидат за кмет на Казанлък през 2011-та…

За Казанлък ще си остане председателят на Общинския съвет 2005-2011, преди това – на неговата Комисия по култура, съветник, лидер на групата на социалистите. Дългогодишният председател на НЧ „Искра – 1960“, млад човек, изградил добър бизнес. Собственик на местното радио „Вис Виталис“. И на Погребална агенция…

Изключително креативен, напорист, неуморим.  С бърз аналитичен и практичен ум и добре планирани действия, които постигат целта си.

Той нямаше подчинени. Той сформираше и ръководеше екипи от равнопоставени личности, на които даваше пълна свобода в работата.  

Организатор на толкова много перфектни културни събития, вдъхновител на толкова много артистични начинания. Човекът, който успя да направи от казанлъшкия самодеен театър истинска професионална трупа. Спомоществовател на проекти в изкуството, даряващ за издаването на книги, той си отива в навечерието на 24-и май.

Без Васил Самарски Казанлък няма да е същият. Ще липсват неговите начинания. Ще липсват и вълненията покрай неговите  малки и по-големи битки. Споровете в партията, споровете в Общинския съвет, битките за Читалището…

Ще липсват и неговите празници. Той умееше да прави истински празници. И страстни веселби. Артист. Който умееше да привлича сърца. Да събира хора. Да си поговорят, да се разтанцуват. Да запеят заедно „Звезда в илюминаторе…“ и непременно – „Моя страна, Моя България!“ до късно през нощта.

Васил изживя дните си пълноцветно и пълнокръвно с всяка фибра на съществото си във всяка секунда на времето си тук.  

Спечели много битки. Но едва на 51, не можа да се пребори с коварството на Ковид 19. …

Васил Самарски имаше много приятели. За които даваше всичко. Имаше и неприятели. Беше силен в битките. Но и с тях никога не затваряше до край вратата на диалога, така че да не можеш да си кажеш: “Добър ден!“.

Той просто беше Личност.             

Безкрайно верен на своето семейство.

И с истинска вяра в Бога.

Ще си позволя да приключа думите за Васил Самарски, които не можех да не напиша, с казаното от самия него във фейсбук-профила му в дните на Христовото Възкресение – 1-и май. Преди само 22 дни…

„Защото Светлината винаги изгаря Тъмнината!

Защото и в Тъмнината Светлинката ще просветне, за да усетиш, видиш или почувстваш Истината.

Защото това е Великденската ни свещ на Истината.

Важно е да има кой да я запали за теб!

А, тази година тя пламтя истински, за да отговори на много въпроси!

Алелуя!

Приветствайте Светлината!

За да изгорим Тъмнината!

Ако не усетиш Светлината – спешно потърси Истината!

На успелите – Алелуя!“….

Своята свещ-светлинка за Васил Самарски можете да запалите днес пред тленните му останки на поклонение в Народно читалище „Искра“, което започва в 11.00 часа.

С Богом, Васил Самарски!

Диана Рамналиева

Снимки: Личен архив Диана Рамналиева