Усърден труд кипи напоследък, дори и в празничните дни край нещото, наречено „Монумент на Обединена Европа“ в градската градинка зад „Тракийката“ в Казанлък. Последно, мястото бе отъпкано в „зелените“ площи и с разрътени камъчета по алеите. Видимо, сега се полага съвсем нова настилка. Очевидно, първоначалната концепция за общата визия, е сменена.

Монументът на Европа бе вдигнат в Казанлък по времето на кмета Стефан Дамянов при влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Проектът е на известния с вече съборения паметник пред НДК в София, проф.Валентин Старчев. Това, както и близкото естетическо послание с трите пилона, е причина някои скулптори от казанлъшките художнически среди, да го наричат подобно софийското бетонно чудо, „Три..уйник“.

Първата сбирка на поканени от Община Казанлък специалисти и общественици, бе при директора на местната Художествена гимназия. Там за пръв път бе показан новият проект. Предвиждаше се трите пилона да бъдат от друг материал, по-различна стомана, която да блести на слънцето като звездите на ЕС в знамето. Трябваше да блестят и самите звезди, които и сега са при върха на композицията. Венецът, трябваше да бъде „златен“. Както сега се вижда, той също не блести, което, определено разваля първоначалния замисъл на автора.   

Паметникът на Европа бе направен след остри дискусии в тогавашния Общински съвет на Казанлък. Сумата, която първоначално се спрягаше за него бе 47 хиляди лева, които пораснаха, заедно с оформлението на сега отново ремонтираното пространство, на около 65 хил.лв.  Паметникът трябваше да  бъде част от обновеното гарово пространство на Казанлък по това време. Площадът пред жп-гарата бе прекръстен от местния парламент на „Площад Европа“ и пищно открит в министерско присъствие.

Концепцията на бившия главен архитект от времето на Стефан Дамянов, арх.Николай Николов, бе градските паркове и градинки, подобно старите кралски паркове в Европа, да се оформя с алеи от естествен материал – пясък и чакъл. Това е причината, до съвсем скоро алеите в тази градинка, за бъдат точно такива. С времето обаче поддръжката на тези чакълести алеи бе занемарена, Монументът „Обединена Европа“, поне два пъти осъмна през годините без част от атрибутите си. Символът на траките – венецът, вплетен в композията, бе на два пъти ограбван, независимо, че паметникът стърчи в градския център.Занемарени бяха и отлично поливаните и косени площи в райграс на границата с пешеходната улица „Искра“.

Сегашният ремонт, който очевидно е организиран от Община Казанлък, изглежда, че предлага нещо различно. Изглежда хубава идея. Ще видим. Край „Тракийката“ на Доко Доков отпред, чакат за подреждане камари от плочки-павета. Малки кубчета вече са положени по пътечките на градинката, очертава се и нова конфигурация.

Но единството на целия градски център като архитектурна и благоустройствена среда, продължава да бъде под съмнение: в съседство вече имаме почти изцяло бетонно КИАЦО. пищна зеленина пред Народно читалище „Искра“; стъклено-алуминиеви профили по съседните сгради, паркинг – половината асфалтиран, половината – не и като капак на всичко, вход откъм този паркинг, кой знае, защо „разкрасен“ с две бутафорни циментови колони. Циментът в цялто КИАЦО преобладава, както и желязото. Всичко това – с фон олющените тухлени фасади на старите къщи на юг в пряка кореспонденция с новата сграда на границата с Монумента на Европа…