Подчинението прави силата, ми идва светкавично наум, веднага, щом виждам в ремонтираната градинка по „Искра“ в Казанлък, 1-2-4-5….12 души със светещи жилетки, прилежно приведени над разрохканата почва под зоркия поглед на своя надзи…, пардон – ръководител.

Какво толкоз изисква тая сложна работа, с която са се хванали, не отивам да видя. Но виждам, че са така нагъсто върху пет-шестте  квадратни метра площ, че и да искат да я свършат бързо и качествено, едва ли. Бутат се без да искат. Очевидно, друг някой иска това от тях. Там са. Приведени са повечето. Работят, един вид.  

Ех, къде си Питър, ех, Дракър!

Теб, не не те ли обяви светът още преди 50 години като Баща на научния мениджмънт? – Не те ли разбра целият мениджмънт на света, когато каза, че минало е  времето на ръчния труд, че иде времето, когато умът, по нашенски – акълът, ще е най-ценният актив на всяка корпорация, на всяка институция и не само в частния стопански сектор? Вярно, че високите мениджъри от света на големия бизнес, не бяха съгласни с теб, но това бе преди 50 години. Днес всеки, който управлява добре, знае, че:

Управлението не е за всеки. То е „либерално изкуство“.

С целия риск от ползването на демодираната дума „либерал“, се заемам да те цитирам в посока твърдението, че управлението на каквото и да било е творческа работа, която черпи информация от всичките науки за обществото: история, социология, психология и дори – от „отвлечената“, за някои философия, от която, очевидно твоите опоненти не са имали и понятие.

Съмнявам се, че който набутва 10-12 души на шест квадратни метра, има понятие, също. Който набутва толкова хора за ръчен труд на едно място, очевидно споделя друга концепция за управлението, нещо като:

„Подчинението прави силата“

Близостта с лозунга на родния ни парламент, оставям да се тълкува както ви се харесва. За мен асоциациите на наведените хора  в светещите жилетки,  със снощната директно включена по много телевизии изява на премиера Борисов и неговата парламентарна група, са видими  като резултат. Много хора на няколко квадратни метра, готови да работят за своя водач. Той ги води напред, те за нищо на света няма да го предадат. Той, ако въобще се случи, да ги предаде, ще е без да иска и от любов. Нали така рече на Цвета, прощава ми тя, знае, че е от любов…Това –в скоби. Иначе, за всички е ясен моделът на родното управление от горе до долу. Един лидер и много подкрепящи го на всяка цена. Това за тях е достойно. Само че, Питър Дракър казва други едни работи. И за тия му работи, записани в 39 книги по управление, на този професор по политика, философия и социални науки, с когото са съветвали от мениджмънта на „Кока кола“ и „Дженерал мотърс“, за тоя му труд цял живот, на Дракър са му благодарни мениджърите от цял свят и на всички нива. И не случайно Европа, САЩ, Канада и прочие развити страни, обраха в последните 30 години умовете на целия свят. Те знаят:

Не подчинението, умът прави силата.    

„Умственият работник“, според Дракър,  бащата на научния менджмънт,  е новият работник на 21-и век. И сто души да сложиш на шест квадратни метра, няма да свършат сто пъти повече работа, демек. Не само в градинката. Но където и да е –  по цехове, площадки, министерства, агенции, дирекции, ведомства, общини, училища, музеи,  кметства или каквото и да е. И това се учи още в трети курс на всяка професионална гимназия с икономически профил. Още в гимназиите се учат и други неща,  но да не отиваме в теорииите за екстензивните фактори на икономическия растеж, който растеж за някои е просто неговият растящ темп, с който да се похвали преди избори. Екстензивните фактори, да поясним – струпването на много машини и хора на едно място, примерно, в България са изчерпали  приноса си за развитието още към 60-те – 70-те години на миналия 20-и век.

Обаче тия практики, да привеждаш хората и да очакваш от тях нечувани резултати,  не спират и днес. И дори – обратното. Най-вече,  в публичния сектор. Частникът не си позволява да пренебрегва  способностите на хората. Ако го направи, излиза от конкуренцията. Качествени продукти правят само качествените хора. В публичния сектор се разчита на предаността на служителите, направо – на послушанието. На него се разчита да ни води напред към „Чакалнята“на  Шенген, Еврозоната и изобщо – към Светлото ни общо бъдАще. На него се разчита да дойдат  бързи и видими резултати. И те идват. Бързи и видими. Утре ще ида да проверя, какво точно са свършили хората с жилетките. Сигурно е станало, в крайна сметка. Което не отменя казаното от Питър Дракър и изучавано като „А“-то и „Б“-то на управлението правило, че ако искаш ефективност, а нещо някъде не върви в една фирма или организация, вероятната причина за това са остарелите, тесните  подходи, идеи и концепции, които залагат на ръчния труд, вместо на ума, на подчинанието, вместо на свободата на действие на хората, които управляваш, както и на възпроизвеждането на някакви недоразумения, вътрешни за системата  – фирма, институция и прочие.  

Така е казал професорът, консултирал освен големите корпорации на Щатите, още и различни правителствени агенции в Япония, САЩ и Канада. Вярвам му на сто про. Но, какво от това? От челите Дракър, май нищо зависи. Зависи от тези, които наистина вярват, че Подчинението прави силата.  Ако бяха чели Питър Дракър, щяха да знаят, също че колкото и да струва едно образование, то винаги излиза по-евтино от щетите, които нанася невежеството. Така и с хората – образованите и невежите. Едните принасят ползи – другите – щети.