Протестът бил разцепен, необединен, без ясни искания и без изявено представителство, чух и тая сутрин „анализът“ на протестната ситуация на вече неуважаваната от мен професорка Антоанета Христова. По-късно го видях тиражиран по всички възможни медии, с редакционна политика близка до управляващата партия ГЕРБ.

И отново – всичко било хибридна война. Разбирай, пак Русия е виновна за всичко…Не отричам и дори, напротив хибридната война. Но наистина не вярвам, че хибридната война е пратила завършилите европейски университети да протестират на жълтите павета. Завършилите западните университети и успелите на Запад, имат други кумири и Русия, категорично не е сред тях.

Така, че, позволете да не вярвам на проф. Христова, ако и да е политически психолог и директор на Института за изследване на населението към БАН. Всеки директор в държавна институция, все пак е част от статуквото на властта. Особено, в днешна България. Още повече, когато вглеждането в научната биография говори за компетентности, от които властта би могла да черпи дивиденти. Тя има и специализация, забележете! – по клиенто-центрирано консултиране. /Според публикация на „24 часа“ от днес/.

Проф. Христова е специалист по психология, в частност – политическа. Не знам, защо се изказва като политолог, макроикономист и специалист по всякакво обществознание. Сигурно, защото постоянно я канят в медиите и трябва да каже нещо като отговор, дори и на въпроси, по които не е специалист. 

Научната и работа върху проблеми с решаването на конфликти, изследванията върху официозната преса, психологическото въздействие върху политическото говорене, авторството на програми за обучения по политическо лидерство, изследванията на психологическите аспекти на либерализма и консерватизма, политическият маркетинг…, тези  компетентности подсказват умения и знания, които всяка управленска пропаганда, би могла да използва, ако желае. Защото:

Който познава психологията, той може да манипулира 

Особено, политическата психология. Като всяка психология,  тази наука изследва нещата не по същество, такива, каквито са  обективно в социума, а нещата – такива, каквито са в главите на хората, в душата им,  в психиката им. Между двете има съществена разлика: едното е обективната истина, другото е нейното чисто субективно възприятие. 

Христова е специалист по онова, което е в главите на хората, психолозите знаят какво има там, знаят и как да го управляват. Тя също знае. Не случайно е и създател на Отдела за връзки с обществеността към БАН.

Онова, което е обективното състояние на нещата е предмет на съвсем други науки. Не на психологията, пък била тя и политическа. Професори, специалисти по тези базови обществени науки вчера се обявиха за протестите. Лицето на Философския факултет на СУ „Климент Охридски“ – професори като Георги Каприев, Калин Янакиев и  Александър Кьосев, казаха „Да!“ на протеста и медиите веднага потърсиха техен контрапункт. И цяла сутрин тиражират казаното от проф. Антоанета Христова…    

Протестът бил разцепен…, нямал конкретни искания..  

Проф. Христова, протестът не е разцепен, тези, които участват в него, може да се разцепят на изборите и това ще бъде съвсем естествено, това са хора – демократи, с различни възгледи, но на този етап, абсолютно обединени в едно:

Протестът иска оставки на точно определени хора

По-конкретно от това, здраве му кажи.

Трябвало да бъдем обединени.  Обединени сме около философските ценностите на демокрацията. Но Вие, не сте професор по философия. Като Каприев и Янакиев.

Ако те съветваха Борисов, нямаше да го съветват да казва това: “Да се обединим!“ .  Но някой друг го съветва и той не спира да повтаря: „ Да се обединим заради коронавируса, кризата и прочие…“.  

Борисов не разбра,  а и съветващите го, явно се страхуват да му кажат,  че милиони българи не могат даже да го гледат по телевизията, камо ли да се обединяват с него, още по-малко, около него.  Той вероятно,  вярва на професори като Антоанета Христова и още повече – на такива като Румяна Коларова,  канена по десетки тв- студиа.  

Г-жа Коларова  бе секретар на президента Росен Плевнелиев за връзките му с гражданското общество. Не коментирам работата и в президентството, дори мисля, че тя направи много за неговия имидж на демократична институция. Но отново не разбирам, защо в тв-студиата представят  нейните коментари като безпристрастни анализи със статут на истини от крайна инстанция?  Сигурно, защото е учен с впечатляващи квалификации. Но в същото време, личност с биография, със записани  политически ангажименти в президентското управление, излъчено от ГЕРБ.  

Като отличен познавач на функциите на президентската институция, какъвто тя наистина е, преди месец  в интервю за „Хоризонт“, Коларова казва:“

„Институцията служебно правителство в България наистина е доста неадекватна в сравнение с практиката на европейските демокрации. Това е всъщност реалното участие на президента в изпълнителната власт. Президентът е титуляр на изпълнителната власт в този период, когато няма парламент, когато са насрочени предсрочни избори“.

И още – било парадоксално и нелепо Борисов да скочи директно към предсрочните избори. Защото идеята на демокрацията била, правителствата да изкарват първия си мандат. За да платят цената на своето управление.

Не знам по време на коя от своите квалитетни специализация в цивилизования свят,  г-жа Коларова е усвоила този постулат, но знам друго:

През 2016-а г-жа Коларова говори различно

Пред „Тази сутрин“ на  bTV на 18-и ноември 2016 г., в качеството си на секретар на президента Плевнелиев, при поредната политическа криза  и втора оставка на премиера Борисов, Коларова казва: “Датата на изборите е много важна, защото основната задача на служебния кабинет е да организира изборите“.

Казаното е в ситуация на втората оставка на Борисов – 2016. След президентските избори, спечелени от Румен Радев. Краят на мандата на Плевнелиев. Тогава президентският секретар Коларова признава правителствена криза. И изтъква важността на служебното правителство в този момент във връзка с организацията на парламентарните избори.   

4 години по-късно, Коларова вече говори за „Неадекватност на институцията служебно правителство“…

„Ключът от бараката“ е  казаното от нея  във второто изречение пред публиката на „Тази сутрин“ на 18-и ноември 2016:“Това е,  всъщност реалното участие на президента в изпълнителната власт.“.

Именно, това „реално участие на президента в изпълнителната власт“ за има – няма два месеца, защото два месеца след разпускане на парламента избори трябва да бъдат насрочени по Конституция, това реално участие на президента, явно е нещото, което безпокои не само Коларова, но и управляващите, очевидно следващи логиката, която и тя следва. 

Внимателното проследяване на думите на Борисов и от него на всички надолу в йерахията до последния трол в мрежата, е точно повторение, но с прости думи, на тезата на Коларова. Разбира се, при повторението, като при счупен телефон, думите се израждат, но посланието е едно и също: Служебното правителство е нежелателно, дори – вредно и  опасно,  до него не бива в никакъв случай да се стига…, максималния компромис е кабинет с друг премиер, кабинет – експертен, но не и кабинет на Радев!

Кабинетът на Радев ще прави изборите: за управляващите това е най-страшното

През 2014 г. доц. Коларова е министър на образованието в четвъртия служебен кабинет на България след 1989-а, кабинетът на Плевнелиев с министър – председател проф. Георги Близнашки.

Близнашки е преподавател по Конституционно право. Той също тия дни коментира по медиите ситуацията с протестите, но още преди три месеца пред „Нова“, не пропусна да каже, че „Румен Радев се превръща във все по-голям проблем за държавата“, че  „…този човек се оказа вълк в овча кожа“, че за „Бойко Борисов извънредното положение е неговата стихия, той се оказа точният човек в точното време“…С две думи: негативи за  Радев и позитиви  за Борисов.

Ето тези постулати, с автор професорът по Конституционно право, екс-служебен премиер в първото служебно правителство на избраният от ГЕРБ президент, Росен Плевнелиев, тези постулати, се повтарят наляво – надясно и надолу-нагоре в партийната йерархия: “Радев е  опасен, той е вълк в овча кожа“…Електоралното престараване ги опорочава до: Радев е глупак – тъпанар и прочие, да ме извини Президентската институция, но по нея се сипе толкова нецензурен и циничен просташки език, че дори е светотатство да се изпише казаното с буквите на Кирил и Методий.    

Мненията на хора, били част от управлението на държавни институции по времето на ГЕРБ, като Близнашки и Коларова, би следвало да се подлагат на критично мислене от разумните българи. Лично аз, ги приемам с критична доза  съмнение. Защото намирам причинно-следствена връзка между присъствието им в това управление и прокламираната от тях публична позиция по темата: Протести-Оставка- Служебен кабинет на президента Радев – избори.

Защото, протестите, водят до оставка, а оставката – до избори, но избори, организирани от служебен, а не от сегашният кабинет. Протестиращите искат точно това: нови избори.

Вярвам на Коларова – 2016 в едно: ролята на президента през служебния кабинет относно организацията на избори, е съществена.

Честни избори с електронно и дистанционно гласуване, които биха отразили  и вота на българите в чужбина по-широко. Избори, които биха гарантирали гласуване без или поне, с по-малка доза манипулации и купуване на цели маси от необразовани хора.     

Пред образованите на площадите, плашилото от словесната дъвка“Служебен кабинет“ не върши работа. Пък било то и професорска.

P. S.:  Не обсъждам нарочно коментариите, че машинното гласуване крие риск от коронавирус, коментари, направени от проф. Михаил Константинов,  математик по професия, бивш зам.председател на ЦИК и настоящ председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“, които обработват изборните резултати.

Чист математически специалист, той редовно ни е представян от медиите като „анализатор“ по социални въпроси.

Проф. Константинов,  вероятно не ходи до банкомат, за разлика от милиони българи.  Може би е изчислил математическата вероятност, по копчетата на банкомата също да има Covid 19, както и по клавишите на машините за гласуване. Бих го посъветвала, да не се тревожи толкова, просто да си носи ръкавици, мокри антисептични кърпи и джобен дезинфектант.  Ако не ми вярва, да пита един друг  професор от статуквото, който ни направи на луди по време на извънредното положение. И до днес, не разбрахме, защо. Всъщност, разбрахме – заради  спасяването на всяка цена на имиджа на едно компрометирано  правителство.