Кръгла маса, на която бе поканен и премиерът Бойко Борисов, както съобщиха някои медии наскоро, трябваше да обсъжда днес в Казанлък горянското движение и неговите корени в Казанлъшко. Дискусията се организира от Съюза на репресираните „Памет“, Съюза на възпитаниците на ВНВУ и Сдружение „Демократичен Казанлък“. Идеята е на техният активист, Йордан Маринов, известен в града като „Данчо Истината“. Поради удължаването на коронавирусната извънредна епидемична обстановка, събиранията не са разрешени и това е причината форумът да се замени с поклонение пред пеметната плоча на казанлъшките горяни, поставена на бул. „Никола Петков“ в града, научи Kazan.bg.

На Петровден се закръглят 70 години от сформирането на четата за съпротива срещу „народната власт“ с участници от Казанлък и Сливен. Темата на днешната среща бе обявена като: „Въоръжената антикомунистическа съпротива в България 1944 – 1954 година“.

Освен Борисов, за масата, която няма да се състои, са поканени още Спас Гърневски и Лилия Друмева, председател на Съюза на репресираните „Памет“.

Казанлъшкото присъствие сред наследниците на горяните, са две дами, наследници на „партизаните“ против комунистическия режим. Денница Танева, сега директор на Общинския детски комплекс е внучка на славния Щако, Христо Несторов. Майката на Деница, която почина в последната година, се казва точно Горяна, знак за паметта, която семейството е оставило за поколенията на Христо Несторов – Щако, командир на местните горяни. Щако е убит след предателство в неравно сражение на неколцината горяни в Кавак дере, близо до Павел баня на 23-и март 1954 г. Христо Несторов е убит, Милю Иванов е заловен, а Дончо и Емилия Караиванови пробиват обръча и успяват да емигрират.

Сред казанлъшките наследници на горяните е и Атанаска Пътникова, дъщеря на горянина Атанас Пътников. За форума в Казанлък бе поканена и Станка Георгиева, дъщеря на горянин от втората сливенска чета.

Горянството е най-силната съпротива на режима на комунистическата власт дошла в България след 9-и сепетмври 1944 г. Възниква като бягство от терора, невоенно нелегално движение. През пролетта на 1945 година се появяват първите горянски чети, в които се включват 173 четници. Числеността на горяните нараства след ликвидирането на легалната опозиция през 1947 година. В горянските чети участват както жертви на насилието, като бивши военни, полицаи и държавни служители, така и селяни, чието икономическо положение бързо се влошава от мерките на режима.Кулминацията на съпротивата е в пика на колективизацията, когато се взема земята на селяните, за да се вкара в новите кооперации – ТКЗС. След 1950 година горянските чети у нас надхвърлят 3000 души. Изградена е силна мрежа от ятаци, за цялата страна, над 20 хиляди българи.

Особено силна е съпротивата в Пиринския край, Сливенско, Старозагорско.

Казанлъшкият горянин Щако води чета от емигранти-анархисти. Христо Несторов и още двама четници скачат с парашути в местността Патарешка поляна над казанлъшкото село Ясеново през септември 1953 година. При тях идва и жената на единия от тях – Дончо Караиванов. Групата прекарва зимата в землянки в Средна гора, близо до Павел баня, преди предателството, което води до унищожителната битка.