Слънцето клони към късен юнски залез. Над чардаците на Алиоловата къща в Казанлък се смрачава. По зеленото на двора като на пръсти шетат българи от старо време – сукмани, забрадки, елеци и много, много бели ризи. Скърцане на старо дърво по сдурмата, мирис на отминало време.

Нещо ще се случва  

Ще се случва „Нощта преди Албена“. Последните пет минути до „Начало!“… Всичко затихва съвсем. Гласът на режисьора:“Готови!“.

И Йовковата Албена иде. Всъщност, никъде я няма, тя така и не се появява до края. Но диша, живее и привлича от първата до последната минута на това вълшебно представление.

Мъжката суматоха в кръчмата – женската гълчава – животът -смъртта…, копнежът, мъката, Любовта.

Йовков открай-докрай

Духът на Йордан Йовков  с меки стъпки по  калдъръма и прясно окосената трева, тихо и  с  обич  превзема Алиоловата къща с една история за страшната сила на Любовта, която въздига, но и която убива. Разказът се носи леко, но издълбоко. Думите идват от сърцето и пронизват ума с лаконичния изказ на народната реч, която днес не е на върха на езика ни, но чийто генетичен код по рождение носим. Текстът на Димитър Кабаков, вдъхновен от Йовков, просто – „кове“! Изведен до последната смислова пауза от режисьора Светлин Ивелинов и оживен с обич от актьорската трупа, той не просто влиза в сърцето, той остава там. Идват и остават в теб думи, тела, цветни петна, светлини и звуци в наниз от преживени копнежи и непреживени любови. Хорски наниз.  От съдби в търсене на смисъла по тънките пътечки към срещите на човека с човек.    

„Нощта преди Албена“ е нощна приказка

Приказното тук е навсякъде. Духът на Йовков е у дома си в Алиоловата къща. Димитър Кабаков е писал текста не просто за това място, а точно на това място. В неговите утрини, дълги следобеди и мистични нощи. И това си личи. Режисурата и хореографията на Светлин Ивелинов са усетили и довели до публиката всичките смисли на думите  в текста. Широко, дълбоко и не на последно място: Красиво!  

Актьорите се раздават с обич. Музиката на Милен Ямаков омагьосва. Костюмите на Росен Дончев и Ваня Запрянова, вдъхновени от стилистиката на декоративния Иван Милев, са цветната връзка между всичко това, което прави приказката запомняща се и с очите. Пространството е обиграно до последното стъпало към голямата веранда и навеса в дъното на двора. Отвсякъде към сетивата на публиката провокират присъствия.        

Ръсва лек дъжд „из облак“

Капките светят пред прожекторите. Действието не спира. Животът продължава. И след смъртта, около която се върти действието. В нощните пътеки на Любовта. Която връхлита. Която обърква. Която обсебва. Която убива и никога не си тръгва лесно. Която възражда, облита видимото и превзема невидимото на сърцето. С името на Йовковата Албена. Навсякъде в приказната нощ на казанлъшката Алиолова къща.

Билети за представлението довечера, 23-и юни, няма. Но „Нощта преди Албена“ ще продължи да се случва през целия летен сезон на Театър „Любомир Кабакчиев“. И за нищо на света, не я пропускайте!