Нещо се случва в България, нещо се случва. Жълтите павета след  7 години отново почерняха.

От хора. Кои са те?

Лекари, високо платени компютърни специалисти, адвокати, хора с бизнес, студенти, преподаватели…СВОБОДНИ  по дух хора, на които някой е отнел основни човешки права: да живеят според себе си.

Какво не харесват те?

„Несправедливостта, огромната несправедливост ме доведе на площада!“ – каза пред тичащите репортери на Бтв снощи, един млад мъж на не повече от 30 години. Какво не харесва той и тези като него?

Не харесват държавните и общински администрации да бъдат пълни с новоизлюпени партийни функционери без опит, без знания и без професионална компетентност. Не харесват поведението, да се решават държавните и общински дела по единствен начин: ще слушаш, каквото ти кажа, ако не – вън! Не харесват решенията да се налагат не по професионален, а по политически причини. Не одобряват политическите уволнения и следенето в интернет, не харесват сплашването, доносничеството, преследването. Не харесват пренебрежението, демонстрацията на сила, слугинажа, раболепието.

Не харесват да ги залъгваш с рязане на лентички за „обекти“, строени с техните пари, а го правиш така, сякаш и правиш подарък от собствения си джоб.

Не харесват да взимаш решения на тъмно и да ги налагаш с всякакви средства, най-често, пак на тъмно.

Не харесват някой да им забранява, да им се сърди, да ги топи, да отмъщава, че някой друг, видите ли, освен теб, най-великия, някой друг, според собствените си лични идейни убеждения, дръзнал да се яви кандидат за кмет или съветник, от друга, видите ли, от „неправилната“ листа.

Не харесват някой да ги изнудва да подписват подписки и призиви, които не споделят, но видите ли – ако не ги подпишете, нещо ще ти се случи. И то се случва.

Не харесват някой да не ги пуска на един общ на всички ни плаж.

Не харесват министри да бъркат Керенски с Каренин, защото това не е лапсус лингва, това е арогантна демонстрация на невежество. А кой иска един невеж да взима решенията, от които зависи неговият живот? И този – на децата му.

Не харесват високо поставени в общинска администрация, да казват вместо „заупокойна“ – „ЗауКопойна“ молитва и да търсят един отдавна мъртъв художник в залата с неговата изложба. Защото това е невежество.

Недопустимо е за носител на власт в областта на културата. Защото неговите решения също са невежи и бутат към дупката на невежеството цяла една общност. Бута, натиска, плаши, уволнява. И вместо ПОКОЙ, се получава КОПОЙ.

От копои нужда обществото няма

Има нужда от вдъхновители. А вдъхновяващ може да бъде само свободния човек. Като тези, които от вчера са на жълтите павета. Учили, трудили се, трупали шестици в бележника, в студентската книжка, трупали в залата на театъра и операта, от прочетените книги, видените картини, чутата музика в концертните зали. Лично постижение, личен избор, който някой, само защото бил премиер или кмет, не уважава, напротив – пренебрегва го. И дори го преследва.

Не харесват някой да ги тормози по десет пъти на ден с брифинги, джипки, пресконференции, да им се натрапва, да ги поучава, да им говори просташки, да им вменява себе си като вся и всьо, да демонстрира привилегии, да иска обединение, ама обединение около себе си, да ги плаши с етническата карта, с бедност, с липса на бъдеще, с икономически крах, с всичко, каквото му дойде ум с мантрата:

Ако не съм, вие сте НИЩО.

Г-н Борисов, дами и господа, негови производни по области, общини и кметства, ние не сме нищо! Дами и господа депутати, кметове и кметици, директори на министерски дирекции, на общински кабинети и служби, на държавни органи по места, началници! На свободните хора им писна от вас. Не в личното ви качество, а в качеството ви на проводници и войници, на  гавази на едно управление, което не осъзнава, че неговата историческа мисия е изчерпана, че трябва да си ходи.

Какво общо има Президента Радев?      

Президентът Радев, скъпи Бойко не ти е виновен. Той няма почти никаква реална власт, такава е Конституцията на Републиката. Президентът Радев може да е „виновен“ само с едно: завършил е елитна гимназия със златен медал, учил, тренирал, подкарал самолет. Смело и високо в небето с ежедневен риск за живота си. Научил няколко езика, взел че спечелил и избори с огромно мнозинство. Той дразни. Той е всичко онова, което ти не си. Пречи. Вчера той привлече народната любов. Това пречи още повече. Но, всеки има право на любов. Не само Бойко Борисов. Всеки има право да говори, без да бъде преследван за това, което казва. Всеки има право на Свобода. И тя не се измерва с пари. Нито с много пари. И никоя монетарна чакалня, колкото и пълна да е тя с пачки/А тя – не е!/ , никоя чакалня, не може да накара свободния човек да се откаже от свободата си в името на пачките. Точно обратното – той е склонен да гладува, в името на Справедливостта. Ето това, дами и господа управляващи от долу до горе, вие, май все още не разбирате.

Става дума за Морал, не за Пари.

И ако не сте усетили потребност да четете Толстой, Достоевски, Томас Ман, Моъм, Кен Киси или  Умберто Еко…, Платон, Аристотел, Хегел, Русо, Сартр, Киркегор, Ортега – и-Гасет и прочие, поради което мразите тези, които имат такава потребнос… Ако това в живота си не сте правили, то поне купете си по един Православен календар от първия храм, край който минете и отворете последната страничка с Десетте Божи заповеди. Опитайте да ги следвате. Никога не е късно:

• Не убивай човека, нито физически, нито духовно. Не го унижавай. Не го преследвай, не отмъщавай!
• Не гордей се. Нито с магистрали, нито с градинки, нито със санирани училища и блокове или бетонни атракциони.
• Не си прави кумир – нито Меркел, нито Урсула, нито Борис, нито премиера ти, нито кмета ти, нито началника ти.
• Не кради. Нито от бюджета, нито от европейските фондове. Нито от джоба на съседа, нито от радостта, нито от сърцето му.
• Не лъжесвидетелствай. Нито пред дознателите, нито в съда, нито пред прокуратурата. Не фабрикувай свидетели. Не сглобявай доноси.
• Не пожелавай дома на ближния си, нито свободата му.
• И най-вече, имай само един Господ, нямай друг Господ , освен този горе и създател, и повелител на всичко съществуващо. Който не живее на съседната улица, нито на „Дондуков“ 1, нито на „Секвоя“, нито другаде у Банкя.

И тогава всичко ще е наред. Вярвайте!      

Но засега – просто, иди си. Идете си с мир. И ще ви бъде простено.

P.S. И не си играйте с етническата карта. Защото някои четат Корана.