Кошмари безкрай: Знаме върху изтривалката?!

Zname Na Poda
Тази нелицеприятна гледка на положението на градския символ на Казанлък остава видима в трите празнични дни покрай Деня на славянката писменост, българската просвета и култура.

Човек и да реши да бъде светъл оптимист, все ще се спъне в някоя нелепост, която на часа да му напомни, че всичко, далеч не е така розово, както толкова  иска някой да ни се внуши, ако може, безпрекословно.

Да се спънеш в някоя дупка, надигната плочка, очукан бордюр, е вече класика, която не ни тревожи. Избягваме да се тревожим, всички страхове отидоха по темата с коронавируса. Защо да се хАбим?

Но – да се спънеш в знаме…?  

Буквално. В случая не боравим с метафори. Точно това  се случи на пишещия тук и сега,  навръх 24-и май, Ден на българската просвета и култура. За малко да се спъна в знамето на Казанлък. Успях в последния момент да избегна направо да го настъпя,  Слава на Бога! И на Градът на розите. Как се случи това и сънувам ли, се питам вече цели два дни. Как стана така, че в тъмнилото на един  обикновен коридор на кооперация в централна градска част на Казанлък, веднага след завоя  при стълбището надясно, крачката ми рязко спря при вида на…

Знамето на Казанлък върху изтривалката…

Прилежно сгънато на четири или на осем, или без значение на колко. Надлежно опаковано в прозрачен целофан или найлон, не знам. Знамето на Казанлък лежеше върху изтривалката пред една от вратите на втория етаж на блока. Захвърлено на пода връз изтривалката, едва го разпозпознах по крайчеца на коронката в горния край на герба на Общината, подаден на сгъвката. Отгоре му, очевидно нарочно сложен да се вижда, белееше лист хартия. По-късно видях, че това е лично послание от кмета на Община Казанлък. На изтривалката лежеше като листовка от  хранителна търговска  верига първият, най-значим символ на града. Така поне гласи  чл.2. т.1  на Наредба №27 –  за символиката на община Казанлък, за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на община Казанлък, приета с Решение № 405 от 27.04. 2006 г., изм. с Решение № 145/25.02.2009 г., изм. с Решение № 431/18.12.2012 г.

Как Първият градски символ се оказа на изтривалката?

Преди седмица време на официалния си сайт Общината обяви:“ От днес Община Казанлък започва да подарява на всяко казанлъшко семейство знамето на града. Молбата на Кмета Галина Стоянова е всеки дом в общината да посрещне празника на града – 5 юни, украсен на прозореца, балкона, двора с флага на Казанлък и казанлъчани сами да създадат празничната атмосфера.“

С други думи, знамето на изтривалката е дошло по официален път. Това изрично подсказва и  прессъобщението:“Общината е направила организация символът на града да достигне до всяко домакинство, като в раздаването ще участват доброволци, ще бъдат включени домоуправителите, кметовете на населените места, както и общинските служители.“

Горките общински служители!

Не искам да си представя  бюджетен служител в работно време и съвсем други служебни ангажименти по длъжностна характеристика, как обикаля по къщите на хората с чанта/сак/раница, пълни  със знамена, като един истински самоотвержен общински пощальон. Доброволци, по може.

Адски е неловко да звъниш по къщите на хората. Така неканени идват само от полицията, съда, някоя съдия-изпълнителска кантора или репортери, в случай на трагичен инцидент . Даже Свидетели на Бога от различни секти отдавна спряха да ни притесняват по домовете.

Чух, че имало идея с тая неловка задача, да се натоварят хора от Културата.  Надявам се, да не се е стигнало до там. Не че хората от културните институти  не  разкарват мажоретки и танцьори по улиците на Празника на розата. Не че не  вардят  пейките на чужденците край  шествието.  Не че не разнасят напред-назад и навън-навътре дървените столове по стълбите на Музея по сто пъти в година и за удоволствие  плевят, копаят, режат храсти в дворовете на театралните къщи и  покрай музеите… И още – товарят, мият прозорци, метат, пръскат, поливат, изхвърлят боклуците до контейнера и чистят тоалетни в нормалното си работно време. Не че, нещо. Но до сега поне по къщите да раздават знамена не са ходили като част от служебните си задължения. 

Представям си  горките служители или доброволци, как неудобно са се почувствали пред хорската врата, когато никой не отворил. Почудили са се какво да правят с това знаме, аджеба. Направо са се уплашили да го върнат непредадено, щото, все пак, пратили са ги работа да вършат…Как да отчетат, че не са я свършили?

На сайта на Общината се казва:

“Всеки гражданин, съпричастен с идеята, който не е намерен на адрес, за да не се почувства пропуснат да се обади на телефон 0884 100 882.“.

Znamena Razdavani
Хиляди знамена тези дни ще бъдат подарени от Община Казанлък на гражданите, за да посрещнем Празника на града по призива:
„Да празнуваме, и в различни условия, красиво!

Тоест, предвидено е, че ако вратата не се отваря, знамето ще се върне обратно там, откъдето е дошло. Но….все пак, поне едно от хилядите знамена, се оказва върху изтривалката. Гледката не е приятна. Не изглежда добре и кметското послание, запечатано в плика, ведно със знамето.

В Наредба 27 се казва още:

  • Знамето на гр. Казанлък е символ с първостепенно значение. То е отличителен знак на общината.
  • Редът за участие на знамето в тържества и чествания съгласно чл.9 се урежда с правилник, специално изготвен и приет от постоянната комисия, в чийто предмет на дейност е включено решаването на задачи в сферата на културата.
  • Със заповед на кмета на община Казанлък знамето може да бъде възпроизвеждано в разнообразни сувенирни варианти, флагове, да бъде отпечатвано на хартия, да се увеличава или намалява, като се спазва съотношението на символите. При изработване и използване във вертикално положение гербът се поставя прав.
  • Използването на тиражирани варианти на знамето на гр. Казанлък по начин, който уронва престижа на община Казанлък, съдържа аморални елементи и др. се санкционира съгласно действащото българско законодателство.

Не знам колко казанлъчани ще окичат прозорци и врати на Празника на града с общинското знаме. Знам, че аз няма да съм от тях. Нито имам поставка за знаме на терасата, нито живея на улица, от която знамето да се вижда. Моята тераса е забита в една огромна корона на стара липа, която едва ли някой от Озеленяването някога ще окастри.  Кол за розовия символ, също не ми е на разположение, а  простор под прозореца нямам, за да използвам щипки. Но не страдам от това. На  непознат, ако звъни на вратата ми, няма да отворя. Все пак, домашният адрес е част от личните ми данни. На вратата ми не може току така да се звъни. Ако тия дни намеря знаме на изтривалката, няма да му се отрази добре. Моята изтривалка е покрита с обилно напоен с разтвор от белина парцал като санитарна мярка в обстановка на епидемия.

Не харесвам знамето на Казанлък. Розовото ми звучи несериозно, гербът и цялото знаме, помня с какви хералдически компромиси се прие. Но съм длъжна да уважавам общинския символ. Той не заслужава да се подмята по пода, камо ли по изтривалки заедно с празнично послание от кмета. Независимо, харесваме кмета или не, уважението към институцията не допуска подобни гледки.    

  Предпочитам тая гледка да съм я сънувала. Предпочитаме кошмарите да остават в сънищата.  Но не, не съм. Имам свидетели, че това се случва в Града  на розите.

В розовия град.

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467