Мерките против разпространението на COVID 19 рязко се смекчиха. Под напора на живота, направо паднаха. Това далеч не пречи, вирусът да продължи по законите на природата, да си се разпространява. Което е и видно.В последните дни – нови огнища, нови тестове, нови положителни проби.

Покрай Празника на Казанлък и аз се реших да седна тук-таме да хапна или на кафе с най-близките си. Какво видях? – Ми, само в едно заведение на центъра на града видях сервитьорка с пръскалка да дезинфектира масите след ставане на клиенти. На повечето места масите са пораздалечени. Някъде, но не навсякъде, сервитьорите се мъчат в маски. По магазините масово се влиза без маски, с изключение на големите вериги. Хората също си влизат без всякакви ограничения. На градското хоро само в началото се хванаха през кърпи.

Народът забрави.Но вирусът го има.

Обективни закони, както ни учеха навремето по терминологията на диалектическия материализъм. Обективните закони, за който не е чел Диамата, са нещо, което действа независимо от субекта. Сиреч – извън нас. Ние не можем да го спрем това действие, както не можем да спрем земята да се върти. Можем само да попроменим живота, така че обективните закони да не ни ударят с нещо по главата, докато се правим, че тях ги няма. Субекта не е по-силен от обекта, както едно време ни учеха, че „границите на човека са безкрайни“. Не са.

Така и с Празника.

Не е нужно да си професор, за да знаеш, че маслодайни рози в от Твърдица до Стрелча е имало още преди векове. И ще има. Тунджа ще си тече. А Балканът ще се възвисява. Човекът ще им се радва.Душата му ще празнува. И затова причините далеч не зависят от някой Човек. Това си мисля, докато скролвам из фейса последната вечер от казанлъшкия Празник на розата. Минават пред очите ми неща като:“  Българи, нека аплодираме организаторите на Празника на розата в Казанлък, които направиха всичко възможно една 117 – годишна традиция да се случи, въпреки пандемията! При това толкова уникално красиво!“ И още:“ Поклон пред всички, които сътвориха красотата му!!!!“. „ Аплодисменти за Казанлък и неговия кмет!“…Хубаво, но въпроса за тези, които сътворяват красотата на Празника, моето мнение е друго. Кметът е само един от всички нас, хората на Казанлък. Красотата я правим всички. Както и грозотата.

Второ, човекът, който е заел този пост, когато и да било във времето и който и да той, го е заел по собствено желание и с нашата воля през вота ни. Демокрацията повелява Кметът да е пръв, но сред РАВНИ. Всички правим личните си избори. Изборът на кмета е да приема такива, каквито са нашите лични избори. Не да се опитва да ни вменява други. Каква е тази мания постоянно да благодарим, постоянно да се кланяме, постоянно да хвалим… Ми, на кмета, това му е работата. И ако я върши с очакване непрестанно за му се благодари и винаги да очаква поклони, то ние не живеем в демокрация, а в Автокрация. И затова, май кметът не е виновен. Проблемът е в онези, които се чувстват длъжни да се привеждат безкрай. Може би трябва да се привеждат и поради факта,  че днес е изгряло слънцето, а утре е дошъл дъждът, че розите да имат голям рандеман. Сигурно и затова заслугата е на премиера-министъра – кмета-съветника…

Да, ама – не.

Никой не може да изкара хората на площада в народни носии три часа да тропкат. Най-малко, кметът. Никой не може да нареди някому да обича, да се радва, да се възторгва. Или да се възмущава. Това е лично преживяване. И личен светоглед.  Свободна воля, дето се чете в Библията. Избор, както е казал Жан Пол Сартр. Личен, не публичен.

Никой не може да вмени на времето да не вали на коронясването. Това пък е обективна закономерност. Изобщо, да се отнася всичко, което се случва в една община-област-държава-свят…, към един човек, който и да е той, е глупаво, поради това – нелепо. Това само показва, че малко сме чели. И Библията, и всичко останало. Най-малко, екзистенциализма.

Празник Казанлък има от началото на 20-и век. Картички с народни носии в розовите масиви – също. Те не са измислени от соца, както някои може да си мислят. За празника гости от всякъде са идвали и преди Девети септември и след него, и след Десети ноември. Ще има и след  днешния кмет. И много след това. Докато има хора в тази Долина на розите. Да се политизира празникът, ми се вижда светотатство. Както и да се прехвалва каквото и да било. Животът е такъв, какъвто е. Сбор, сложен сбор от обективни закони и лични избори.

Казахме „Чао“ на царската корона на Казанлък.

Царицата сигурно ще видим чак догодина, когато предава короната си на следващата. Ще влезе в новините още веднъж-дваж – ако иде в Япония или ако я поканят на някое общинско мероприятие. Животът продължава. Не поради някой си човек. Пък бил той и коронован. Просто, така е устроен светът. Животът продължава по своите си закони, дори когато някой от НОЩ обяви сваляне на мерките против вируса. И всички се разхайтят. Но COVID e някъде тук. И май, не зависи много от нас, дали скоро ще си тръгне. Е, някои вярват, че с един замах един премиер, примерно, може и вирусът да прогони. Поради това са склонни да благодарят. Като на Господ. Но Човекът – Бог е само един. И се е родил още преди две хиляди години.  Останалите сме само човеци. Равни по рождение. И в правовите държави – по права. Там короната е само символ. Отдавна са и рекли „чао!“ в смисъла на Абсолютна власт. Ние, явно вървим по един друг път, мисля си, докато скролвам из фейса. Тоя път не ми харесва, затова изключвам компа. Аре, Чао!