Управляващите явно гледат на Конституцията като на някаква баница, в която бързат да сложат апетитни късмети, та – дано, точно тям се паднат  или на обичните им отрочета като дойде време за раздаването след поредното Новогодишно, пардон – новоизборно  завъртане на тавата с парчетата. Някои дори крадливо биха опитали, да чопнат нещо от тепсията още преди голямото следизборно раздаване. Да си барнат навреме.

Ако може, даже, непременно – парАта.

Как другояче да си обясним надпреварата за пробутване на различни чисто партийни искания в свещения текст на българския основен обществен Закон Божи? – Чисто партийни искания – „късметчета“, които да  рекламират партиите пред избирателите им, белким на следващите избори, имат възможно по-добър резултат.

Пенсии и бракове в Конституцията, а що не: сватби и погребения?

Първите  „консултации“  по идея на ГЕРБ,  протекоха като търг с явно наддаване. Очевидно ощетени, да не кажа, излъгани в изтеклите три години, обединените патриоти отново поставиха  пред ГЕРБ,  старите си искания, обещани им да се изпълнят още в началото на мандата. Искания, които макар и като партньори, до последната година преди следващите избори, така и не склониха водещата партия в коалицията, да подкрепи: вдигането на пенсиите, „контрата“ на еднополовите бракове, образователният ценз при гласуване…

Предлагат хората, организаторът на търга, затова ги повика – да се надцакват край тезгяха, да вдигат мизата, защо да не трупат предизборни дивиденти?

Ако така продължат „консултациите“, в същата логика можем да набутаме в Конституцията всичко – целият живот: от раждането, до сватбите и погребенията. Кръщавките, задължително! – ако минат в битката със сюнетите. Защо не и абитуриентските балове…, най-свидната „традиция“ на новия български гражданин.

Не ми се мисли като дойде редът на Марешки. Като нищо ще предложи свалянето на ДДС на лекарствата и бензина да бъде записано во веки веков Конституцията. Колко му е..? Само че:

Конституцията не е и не може да бъде селски пазарлък!

Тя не е  прост случаен сбор от парцаливи търгашки „предложения“, тя е българската Библия, гарантът за правата и свободите ни. Тя следва да бъде цялостна и обмислена дълбоко, стройна система от облечени в юридическо слово нравствени, морални принципи, върху които се полагат всичките ни закони, устоите на нашия  живот и неговият Смисъл.   

Конституцията е набор от принципи и морални ценности, а не Търговски закон или Семеен кодекс

Тези, които я правиха преди 30 години, ако не друго, разбираха поне това. И за миг не са го подлагали на съмнение.

Спомням си високото академично ниво на дебатите за Конституция по времето на Великото народно събрание след 1989-а, спомням си имената на хората, които я мислиха, градиха и гласуваха. Спомням си стойностният им словесен изказ,  респектиращата им визия.

Слагам достолепният парламентарист Стефан Савов, блестящият режисьор Вили Цанков,  писателят – журналист Йордан Василев, професорът – хирург Александър Чирков, талантливият  и обичан от цял народ Кирил Маричков, авторитетният юрист, проф. Александър Джеров…

Слагам ги до  Дариткова, Караянчева и Менда и нещо, не ми се получават нещата Конституционно.  Даже и соц-менторът по идеологическите въпроси на ЦК на БКП, Александър Лилов, ми стои по-добре. Все пак, той бе доктор на науките, философ. Макар и твърд, но аргументиран дълбоко теоретично, идейно подготвен комунист. И с интерес към историята на изкуството.

Великите депутати от 1990 – а преобладаващо бяха хора с идеи и широки интереси

Какво е Конституцията без широк поглед? – нали той следва да обхваща цялото ни обществото. Нещо повече, да му служи както бетонът служи на всяка сграда в неговата основа. Здраво.

Аз не виждам никакъв широк интерес у днешните набедени  конституционери и конституционерки. Нито широк поглед. Виждам теснопартийни, безидейни партийни функционери и функционерки в стегнати редици в името на Партията и Вожда си.

Виждам и нещо по-лошо от тях: Безсрамното присламчване, самопредлагане и директно слагачество от страна на депутати, готови да изтъргуват подкрепата си всеки момент,  дори – непоисканата подкрепа.

Остава само да върнем Член Първи: Ръководната роля на Партията с главно „П“!     

С просто око се вижда и друго. С всичките си дефекти, заради които поникна преди 30 години на пъпа на София „Градът на Истината“ с палатките от депутати – отцепници,  с всичките си дефекти, тая Конституция – 1991, ще ни се види като Божията Благодат, спрямо онова, което се съчинителства с бързане днес.

Защото основният дефект на днешната Конституция – липсата на контрол върху прокуратурата, не просто остава, а се циментира още по-здраво. Напук на човешките права и достойнството на отделната личност. И не случайно авторите на проекта на ГЕРБ са махнали Преамбюла, той не им харесва. Добре, че поне ВМРО им каза, че без това не може.

Какво пише в Преамбюла на Конституцията ни днес?

„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази

КОНСТИТУЦИЯ“

/Редактиран от големия български проект  и преводач Валери Петров/

„Свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;“

Къде сте видели Свободата да е върховна ценност за ГЕРБ? – там са събрани хора, чиято лична свобода не струва пукната пара, те нямат такава. Те са подчинени. Много от тях, доброволно са си го причинили. Очевидно, са минали „между капките“ в часовете по философия в девети и десети клас, тези, които са до към 45 години, всички са учили, що е то Свобода, що е то Избор, кой е, аджеба Жан Жак Русо, Хобс, Спиноза, айде  Сартр, че е по-разбираем. Или поне – Сократ. Но някои българи още мъкнат тежкия хомот на втълпеното „Преклонена глава сабя не сече я“. А в същото време се кланят без да осмислят, защо, на Ботев и носят цветя на паметниците му, без да вникват в думите му: “Свестните у нас мислят за луди“. Подобни хора, които никак обаче не са малко, не се притесняват от това, да ги третират като бутони и бушони в системата на строгата йерархията, все едно цялата държава се е превърнала в армия, полиция,  специален отряд. Те не говорят, те не мислят, те не противоречат, не спорят, не дебатират, не коментират дори.

Да сте чули на партиен форум на ГЕРБ някой да се изкаже различно от Бойко Борисов? – аз не съм чула. Интересно ми е, някой да ми припомни.

Да сте виждали  на форум от свободни хора,  човек да седи и да се поти в лятната жега с маски на уста, вперил заветен поглед във вожда си, търпеливо като роб, изминал по стотици километри от единия до другия край на България, за да седне на един стол под жаркото слънце, че да се демонстрира количествена мощна подкрепа…? – Аз такова нещо на друг партиен форум не съм виждала. А, била съм достатъчно. Дори на мюсюлмански изцяло мъжки форум, съм била сред 400 души мюфтии, но такова мълчание, не е било.

А, да сте чували за списъци с имена на хора, които „си позволяват да омаловажават“  политиката на управляващите с коментарите си в социалните мрежи? – може да не сте виждали и чували, може да не вярвате, ама ви го каза оня ден и министър Дани Кирилов, съавтор на Конституцията на ГЕРБ. Каза го  най-простодушно, откровено, че имал списък  на около 250 души, които му се подигравали във фейсбук.

Е, снощи станаха над 15 хиляди в новата група, създадена специално за целта с призива:“ Дани Кирилов каза, че има списък от 250 души, които го наричат Барни Ръбъл. Нека да допълним този списък…“.

Днес по обяд бяха над 17 хиляди, към момента са вече 19 200 души. Няма как всички те да бъдат съдени за уронване на престижа или клевета, нито за уронване престижа на ръководената от него институция. Лесно е да атакуваш един, двама, трима, очевидно, не е трудно и  250 да издирваш по списък, щото, видите ли, не те харесвали. Но 19 200, вече не е така лесно, нали? Колко свободомислещо!

Дани Кирилов днес подаде оставка, ако питате мен, точно щото изтърва тая реплика: Имам списък!

Толкова години във властта, не вдяна ли, че списъци се правят, по тях се работи, но не се говори за това в обществото, бе човек?! – На обществото се говори само „правилно“. Казваш му, че има свобода на словото публично,  но тайно звъниш по редакциите да питаш, що така някои омаловажават правителство-агенция-дирекция-областна управа-община-кметство и прочие – звъни се до последния човек в кварталната оф – организация от баби, които просто си приказват на пейката пред блока.

Нима може да си толкова тъп, а може и да не си – просто да си наивен, да вярваш, че това ще ти се прости. Няма да ти се прости в партия, за която човешкото индивидуално достойнство не е ценност.

И това е още  една причина в проекта за Конституция на ГЕРБ, да са „забравили преамбюла“. В него се казва още:

„Ние народните представители…

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

В графичката за задължителен минимум усвоени знания по философия и гражданско образование в учебния план за гимназиите пише всичко, които трябва да знае и осъзнава един истински български-европейски гражданин. Пише важни неща, не е зле кандидатписачите на Конституцията да ги прочетат, ако не са ги научили в училище:

• Да разбира свободата на волята едновременно като основна ценност и като философски проблем.
• Да  познава поне две алтернативни теории за Свободата…
• Да разграничава негативна (свобода от) и позитивна свобода (свобода за).
• Да може да води дебат, да признава правото на другия на лична аргументирана позиция.
• Да зачита свободата на различните мнения в дебата;
• Да осъзнава гражданското общество като обществен договор между гражданите и властта;
• Да различава обикновено мнение от аргументирана, обоснована позиция;
• Да разбира нуждата от проверка на аргументите за дадена позиция и не допуска безкритичното приемане на „готови” отговори;
• Да осъзнава отговорността;
• Да различава понятията за добро, зло и добродетел… , порок. 
• Да проявява нагласа за отговорно решаване на морални казуси в конкретни ситуации.
• ……………………………………………….

Питам и отговор не искам:

Отговорно ли решават управляващите ни днес моралния казус с отговорността си пред Конституцията на Република България?  

Но знам, че всяко днес е бъдещо утре, всяко днешно решение е утрешен исторически факт. А,  историята, както припомни вчера и режисьорът Галин Стоев в Отвореното си писмо до премиера Бойко Борисов, тя, историята нито забравя, нито прощава.    

Но да беше само ГЕРБ и Бойко Борисов, с мед да ги намажеш, както се казва. Няма никакви ясни сигнали, че българите и от други партии, не различават просто мнение от аргументирана позиция; политическият вождистки монолог от аргументирания дебат; достойнството на личността от раболепието; в крайна сметка – доброто от злото и същественото им значение за развитието ни като справедливо общество.

Не различават или се правят на луди?

Някои, определено – второто. И те са далеч по-покварени и затова – по опасни и значително по-вредни. Покварата в политиката значи само едно: търсене на облагите, спекулацията с власт, заради пари, за повече пари, за много пари, за адски много пари…Търговия с влияние, търговия с принципи, търговия дори с текстовете на Светая светих на една демокрация – нейният Закон Божи, Конституцията. Което си е чиста проба търговия с моралните устои на обществото: свобода, човешки права, лично достойнство, сигурност и справедливост.

Преговорите стартираха, последва ги оставка на един от съавторите на новия  основен български закон, кой знае още какво ни чака, докато управляващите затърколят месеците до редовните избори. И през цялото това време, че може и повече, Конституцията ще бъде все на дискусионната маса, пардон – трапезната, където между тънките брашнени кори се приплъзват партийни късмети. И се крие белязана ПарАта, тъй че да я намери след новото завъртане, точно нашият, а не чуждият човек.

Какво е баница без заветната парица?

Пък, ако не ни се дава ние да я докопаме, остават йоще толкоз късметчета. Ще си ги делнем, нали се подкрепяме. И за халваджията да има, и за бозаджията.  Да барнат по нещо.

Докато пиша това, групата фенове на Данито Кирилов набъбва до 19 500. В живота винаги има реална опасност, някой под масата рязко да извади омазаният от подмятане халваджийски тефтер и пред опразнената тепсия с изостанали тук-там хрупкави корички, да викне:

“Айде, сега, платете си сметката!“  

Диана Рамналиева