„МислА…“, „Ай, сА…!“…Тези реплики хванах днес случайно в нета от прочувственото изявление за сбогом  на уволнения тия дни главсек на МВР Ивайло Иванов. Горните, почти нечленоразделни звуци направо ме бяха отказали да си пусна видеото още веднъж, та да го чуя цялото, но от състрадание /Горкият човек! Той страда. Може пък, да е прав?../, се върнах към пълното словоизлияние Ивайлово. Човекът наистина си вярва, че работата си е вършил прекрасно, че уволнението му е незаслужено. Чувства се обиден.

Тия дни гъмжи от обидени уволнени, свързани с герб

А уволненията, логично, едва сега започват. Както каза днес в ефира на Бтв новият служебен министър на МВР Бойко Рашков – народът ги пожела. Знам какво ни чака до изборите на 11-и юли. Видя се още в петък след освобождаването в МВР и в неделя –  два часа след президентското интервю на Румен Радев в БНР, от Централата на герб,  както се казваше едно време в Българската народна армия: “Бдят! Не спят“. След всяко изявление на противника, начаса идва пресконференция на ГЕРБ. Така учеше лениновата журналистика: “На всяка пропаганда веднага се отвръща с контрапропаганда!“. Друг е въпросът, че опонентите на ГЕРБ търсят истината, а не манипулацията с пропаганда, както обичайно прави доскоро управлявалата партия. Но, в ГЕРБ така разбират нещата. За тях всичко е пи-ар. Така че, очаква ни формулата:“Уволнение – Брифинг;Уволнение – Брифинг!“.   

Очаквам след всяко уволнение брифинг на засегнатите и клети репортери, които  търчат от министерство на министерство, за да зададат отново и отново  култовия си въпрос: “Как се чувствате…?“ – Демек – „Боли ли Ви?“. Засегнатите, верно ги боли. Те не го крият, афишират го. Нещо повече, те са в шок, потрес и искрено недоумение. Първите им реакции са точно такива. Лошото е, че така реагират и обслужващите ги медии. Явно, това е отличителна черта на сваленият от власт Човек на ГЕРБ. Да бие тъпана, белким някой опита да потърси справедливост, усъмнявайки се в делата им.  

Сваленият от власт Човек на ГЕРБ е нещастен

Сякаш никога никой друг не си е отивал от властта, сякаш никога никого самите те не са пращали в незаслужено в забвение?! На Бюрото по труда. В ареста. Че и в затвора. В чужбина. Направо – на майната си! Сякаш не са разкатавали нито един човешки живот. Не са уволнили нито един професионалист, нито един почтен служител, нито един, който не е мислил и действал като тях?! Не. Като един Ивайло Иванов, те си вярват: Охраняването на протестите бе перфектно организирано; Не било възможно над купуването на гласове да има политически чадър; резултатите с битовата престъпност и пътнотранспортните произшествия били отлични /Само вчера има четирима загинали на пътя, а онзи ден – дори деца…!/. И прочие „видими резултати“.

Асфалт-цветенца-алуминий-стиропор-итонг…

А ние, пак недоволни! И, очевидно, герберите, както им викат из фейса, /да не ползвам някои по-нецензурни словесни заигравки с името на цветето/, герберите не разбират, защо? Те искат Голямата Народна Любов. Мислят, че им се полага. Ако не им я даваш, се ядосват. Намирисва на нарцисизъм.  

Тоест, Герберът не е гербер. Той е Нарцис. По-лошо, прикрит нарцис. Под иначе находчивата абревиатура Граждани за европейско развитие на България, е трудно да се открие нещо гражданско. Нито европейско, нито нещо развиващо се, нито съкровено българско. Даже авторката на това  хубаво име  Душана Здравкова, вече публично съжалява, че го е подарила на тази партия.

И освободената шефка на НАП Галя Димитрова, и тя като Ивайло Иванов, нарцистично се пита: Ама, ние повишихме събираемостта, защо да не съм си свършила работата?!…В своето лично огледало, казват психолозите, нарцисистите  виждат само едно: “Колко съм хубав!“…     

Няма как да си отговори на горните въпроси  човек, който следва формулата за оцеляване, завещана от прорицателя Тирезий – ще живее до дълбока старост само този, който не види никога собственото си лице.

Такива били надеждите на Нарцис. Но митичният красавец,  все пак, ненавреме умрял. Влюбен в собственото си отражение. Абсолютно неможещ да се вгледа навътре в себе си. Негоден да си види кривиците. Неспособен на реална личностна самооценка. За нея е нужно вглеждане в оценката на другите. Такова нещо, в нарцисизма по дефиниция, липсва. Нарцисистите със сигурност нехаят за казаното от Толстой: “Човекът е като правилна дроб, числителят – онова, което мислят другите за него, а знаменателят – това, което той мисли за себе си.“  Но Герберите са си самодостатъчно велики! – Какъв ти тука алтруистичен Толстоизъм?!  

Пълна неспособност е поставиш на мястото на другия, пълен егоизъм

„Аз съм горд, отивам си с вдигната глава!“ – това каза още уволненият Иванов. В ГЕРБ са винаги горди. Те не знаят, че гордостта е порок. Въпреки поклоните на вожда им пред папи и патриарси, те ползват Вярата както Дяволът чете Евангелието – за лична реклама, за политически пиар, за угодна временна употреба. Ако не е така, щяха да знаят, че горделивостта е един от Седемте смъртни гряха. Обратно на смирението. „Отивам си с гордо вдигната глава!“ е меко казано, неприлично да се каже. Дори да си прав. Но в тази партия, подобни псевдоморални ценности, са на почит.  Демонстрации от типа: „АЗ съм по-по-най!“, изиграни от гербаджийското  Най-високо място, гледахме и се нагледахме доволно. Гледаме го и ще го гледаме още две години в общините. Там кметът чупи стойки на обидена госпойца или направо ти се сърди до живот, ако пуснеш две изречения във фейсбук, които нещо не му харесват. И се почва: Пуска ти тролове. Спешава платени медии да пишат пасквили по теб.  Не дай, Боже, да се намесят и „органите“! Същите органи, дето днес главсекът им твърди, че бил дистанцирал МВР от политиката и никакви, ама никакви политически чадъри не разпъвал нито за партии, нито за производните им номенклатури. Ни по министерства, ни по общини. 

Нагледахме се на нечистоплътни приласкавания на почтени хора, удобни само, докато свършат за ГЕРБ някоя трудна за тях работа. Нагледахме се на унижения спрямо достойни българи, на сплашвания, преследвания и отмъщения. Именно така действа всеки отритнат нарцис, щом разбере, че видите ли, някой дръзнал да излезе от килията на неговия тотален контрол. Защото:

Нарцисистите са отмъстителни до крайност    

Те не могат да понесат някой да ги критикува. Някой да разбули чудовищната им манипулация. Те искат да ги обичаш. Без да те обичат. Да ги цениш. Без да те ценят. Да им се кланят, докато те унижават. Средновековна работа. Но на многото българи, явно им писна. Или поне така показаха последните избори. Нищо, че не доведоха до сформиране на редовно правителство. Затова пък, доведоха етапът на Разбулването.  Изчистването на Истината. Затова има и ще има писъци до небето. Жалби в медиите. В съда. В прокуратурата. Може би –  в Брюксел. Може и до Арменския поп. Изпълнени са с гняв. Още един смъртен грях, полазил прецъфтяващите гербери с нарцистични души.   

Раненият нарцис е жесток. Той е опасен. Единственият изход е да му дадеш пълен игнор. Да го пратиш в историята. Където да умре, влюбен в собствения си образ.

Диана Рамналиева