Спас Мавров, известният пазител на духовното учение на Тангризма от Казанлък,  издаде второ допълнено издание на „Учението на Танг-ра – „Български сакрални вълшебни приказки“.

Популярни приказки, част от които известни през разказа и прочита на Братя Грим, според автора на книгата, Спас Мавров, имат категорично български произход. В книгата са преразказани от гледна точка на Тангризма няколко приказки, които Мавров определя като „Български сакрални вълшебни приказки“, сред които – „Принцеса Снежинка и седемте джуджу“, „Спящата красавица“, „Седемте козлета и вълкът“, „Змейова невеста“, Ян Бибиян и Фют“, „Златното ключе“, „Златното момиче“. За Мавров не е проблем, че част от тези приказки, са издадени от Братя Грим, но според него, братята просто преразказват приказки, които са по произход и по условие, именно „Български сакрални вълшебни приказки“.

Книгата дава определение на приказките, попадащи в категорията „Български сакрални вълшебни приказки“ като ги окачествява като приказки, в които има заложени специални кодове за разшифровка на заложеното в тях тангрично знание. В тях няма нищо случайно. Всяка от разказаните в книгата приказки, е анализирана именно, като през тази гледна точка. Така например, авторът аргументира тезата си, че „принц“ и „принцеса“ са български думи, с произход от думата „първи“. „Буратино“ идва от „Бура“ – българската „Мура“, а всяко джудже на Снежанка – Снежинка, има свой код, препратка към съответен химичен елемент от Менделеевата таблица. „Всезнайко“, например бил свързан с кислорода, защото без него просто нищо не може да съществува, нито може да има знание. Литият пък, е елементът на Мърморко.

   За всяка от приказките в книгата, Спас Мавров има отделна аргументация относно ключът, който е заложен в нея към тангричното духовно знание, което освен учение, е и практика.

Тангризмът изчезва по нашите земи след приемането на християнството през 9-и век. Това е причината, припомня Мавров, това знание да не е оставило писмени следи. В същото време, на Изток, предимно в пределите на Русия и бившите съветски републики, това учение става все по-популярно, казва Спас Мавров. Казанлъчанинът е много известен в България сред изкушените от това знание, както и като цяло – от езотериката. Той има издадени вече 10 книги, след като преди години е посветен в учението от Колобъра Дойчо Русев от Пловдив. Мавров е обучаван от Русев в продължение на шест месеца и 22 лекции. Минава много време преди, вече посветен в Словото, той сам да пропише. Прописването идва изведнъж по пътя към Седемте рилски езера – от Бъбрека към новата хижа. Спас нямал върху какво да пише, наложило се да ползва тетрадката на туристка, която си правела бележки за всичко преживяно. Така първата книга на Мавров „дошла“ за не повече от 50 минути. После идват другите девет.

Мавров е отлично познат и на световната общност, която следва Тангризма. Той е член на Редколегията на Международния фонд за изследване на тангризма към Евразийския съюз. Редовен участник е в конференциите на организацията, където изнася доклади пред членове на фонда от 12 държави.Последният форум е в Якутия през миналата година. Според Спас Мавров и неговите съидейници, има ясни знаци за връщането на Тангризма в последните години, когато към това знание, се обръщат все повече хора, включително и в България. У нас то има почти 70 активни последователи. Заветът „Душа – душа да не поробва, дух – духа да не подвежда“ , според Мавров е български, за което доказателство имало и в чл. 61 на Търновската конституция. Връщането на Тангризма, неговите последователи виждат и в пророчество на Ванга, която предрича връщането на мира. Но това е възможно, само, ако се върне Тангризма, подчертава Спас.

Българските сакрални вълшебни приказки имат чудодейно влияние върху човека, твърди Спас. Според него, вече има данни, че при четенето на такива приказки, агресията при децата категорично спада. Те възпитават човека в Героичното Добро. Всяка една от тези приказки, не е случайна, твърди Спас Мавров. Той е съставил и единствения речник на сакралните думи в Тангризма/“Българския тангризъм!“/, разработен и в руски вариант.

Преди да покаже пред публика първото издание на тази си книга преди години, Спас Мавров признава, че чете всевъзможни приказки от всички народи в продължение на две години. Книгата „Български сакрални вълшебни приказки“, която сега излиза в подобрено издание, авторът пише година и половина.

Спас Мавров е художник, той е и автор на корицата на книгата.

Диана Рамналиева