Младият художник-дизайнер Кирил Кацаров, абитуриент от Художествената гимназия в Казанлък е в епицентъра на първо по рода си културно събитие, което ще събере тази събота изкушени от алтернативното изкуство фенове при кафе „Градини“.

Денят е  06.06. , часът също толкова – шест вечерно време.

Музика,  подгрявана от DJ DIASS,  пърформанс, съпорт от един друг млад автор – познатата на младата публика Неси Димитрова и ред още изненади готви Кирил за младата публика на Казанлък, която вече го познава от  други негови творчески изяви. Този път Кирил  ще рисува пред нея на живо. Върху текстил, етностил. На открито в градинката на „Искра“ той ще покаже и ръчно рисувани дрехи, дигитални рисунки, принтове и фотография. Неси ще прави на място мехенди рисунки от кана. Идеята е, купонът, гарниран с коктейли, да продължи поне до мръкване. Надеждата е – да не завали…

 Кирил търси своето бъдеще в графичния дизайн

Но вече има и лично свое „минало“ в него. Дизайнът е не само неговата специалност, по която току-що е защитил дипломната си работа в НУПИД „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък с Отличен 6.00. Графичният дизайн, фотографията, компилацията с мода и типография, синтезът през модерните технологии и скритите художествени послания, това не просто вълнува този млад човек. Това точно, той иска за своя професия.

Кирил е момче, което отрано е разбрало, че художественото училищно образование дава старта по този път, но останалото трябва да си го направиш сам. Още миналата 2019-а година той се заема да направи собствена изложба. „Портфолио“ в казанлъшкия Музей на фотографията се превръща в събитие. Фотография, колаж, дизайн, необичайно представяне, любопитно откриване, подход на артист.

Фотографията го „дърпа“ от рано. Има поне две фамилни причини за това. Майка му Ваня Запрянова е професионален художник, нейният брат Драго – отличен майстор на светлината, за съжаление, загинал твърде млад…Но направеното от него се помни още. И няма как, от малък синът на Ваня, да не е черпил вдъхновение и от това. Добавяме „и“, защото семейната школа „Артлиния“ е другото изворче, от което малкото момче пие. Докато постъпва в гимназията, която са завършили и Ваня, и Драго.

Но за корените – толкова. Кирил чертае лична пътечка. Още деветокласник, той се рови в компютърните технологии и програми, с които дизайнът работи. Усвоява, експериментира.Казва, че умението да работиш с програмите са много важни, но всеки артист следва да намери своя почерк през тях. Да открие и ползва онова, което неговите потребности търсят.

Така идва денят, когато голямата публика на „Порфолио“, определено е изненадана от тази различна изложба. Изненадани са дори неговите учители – те наистина се чудили, какво толкова прави единадесетокласникът, че си намира поводи нерядко и да отсъства от училище…Наистина:

“Портфолио“ си беше една повече от приятна изненада

Кирил има и други изяви. Участва и в двете издания на Салона на казанлъшките фотографи в последните две години и във Фотопленер „В Долината на розите“ – 2019. Артистичното семейство на Ваня Запрянова и Росен Дончев, което в Казанлък посреща в своята галерия „Ателието“,  приема сина в своите проекти.

Приобщава Кирил и към новия си проект „Шевицата“, за който се заговори и в национален мащаб. Първата им обща изложба  е в Жеравна – „Пътища“ – 2018 г. „Портфолио“ бе част от фамилния проект „24 часа „Ателието“.  Следват „Образи и текстове“.  Пак през 2019 – а  Vogue-Италия селектира фотография на казанлъшкото момче  в базата си данни за корици с този престижен запазен знак. На снимката е русо момиче от Стара Загора.  Кирил е изкушен от класическата фотография. Предпочита да снима с аналогов фотоапарат. Но има свой поглед към света, модерен поглед.

Млад човек, който си вярва по своя път в изкуството. Който обича да се събира в общи идеи и реализации с други млади хора, не само от Казанлък. Малко преди карантината в извънредното положение, бе представен и по Btv. Поводът – фотосесията, която прави за певицата Дивна.

Кирил не се плаши от извънредното положение

Напротив, намира време за всичко, което иска. През двата месеца, които трябваше по принцип, последно да прекара в училище, младият дизайнер си довършва работата по кандидатстването в чужбина.

Подготвя порфолиото и задачите си за два университета в Холандия – В Айдховен и Ротердам. Приемът няма да е лесен. Тази година, кандидатите, подали документи дистанционно, заради коронавируса, са четири пъти повече…Много от приятелите на абитуриента от Художествената гимназия, искат да учат в чужбина. Други – в България. Някои искат да учат в Европа, после да се върнат тук. Има и такива, които още не знаят, както точно искат.Кирил не е от тях. Той си има цел.

Затова извънредното положение не само не му пречи, помага му. Доизбистря стари идеи, хрумват му нови. Направил и нов артистичен сайт на „Ателието“. http://la-familia-de-arte.com . Не си губи времето. С липсата на бал, не е имал лична драма. Дори му харесва, начинът, по който точно този випуск завършва. Навръх 24-и май се събрали от всички училища на паркинг пред  местен магазин от голяма верига. С коли, балони, с много настроение.  Някои направо скочили в кофата на багера, специално нает за случая.  Учители нямало. Абитуриентите дошли, кой както си решил. Имало момичета с рокли, имало и по кецове. Като цяло, момичетата, май по-трудно приели липсата на традиционния бал… Кирил отишъл , решен в лен –  комбинация от марково сако цветен принт и бял панталон. Чувствал се удобно без вратовръзки, папийонки и други непрактични аксесоари:“Много свежо!“. 

Със съучениците му, чакат отпускането на всички мерки за социална дистанция, за да си направят нещо като бал в някоя дискотека. Но това не му е най-важното. Може да мине и без него. Изобщо, приема нещата без да влага  излишни негативни емоции покрай епидемичната обстановка.  Защитата на дипломната работа и матурите, минали спокойно. Съвсем спокойно.

Зрелостниците от НГПИД с името на акад.Дечко Узунов, чакат и държавния изпит по история на изкуството. Напрежение няма.  

Роднинското парти с близки и приятели от цялата страна, отпаднало по обясними причини. Но и в това Кирил Кацаров не намира нещо чак толкова лошо. Важното е, че изминалите два месеца, успява да си свърши своята работа.

Работата за своето бъдеще. Професията на дизайнер. С цялата тръпка и всичко, което той вярва, че би му донесло смисъл. Смисълът е важно е нещо. В търсене на смисъла, според този млад човек, хората от март насам, се надява да са преоткрили старата истина, че има и по-важни неща от чистия комерс на днешния   живот. Други ценности. Като тази, да се самоизразиш по свой собствен начин в изкуството.  Да  вярваш, че можеш. Да полагаш усилия. За него това сега е най-важно.  Да вървиш по тоя път, може и при всяко положение. Дори – извънредно.