Казанлък се дави в протестно дребнотемие

Казанлък ще се преориентира, според откъдето духа вятъра, обаче – само, ако е сигурен, че промяна има. Ако някой друг я направи. Като онзи казанлъшки кмет от 1886 г., който подочул, че дошло Съединението и султанът вече не му е господар, но пратил двама на коне да разузнаят в Пловдив. Още щом срещнали пощенската кола по пътя след Турия, пратениците на кмета обърнали конете да донесат в Казанлък новината, че господар вече не е султанът. И чак тогава кметът обявил Съединението в Казанлък.
ROZI

България се тресе от политическа криза в скандал след скандал, какво става в Казанлък? – нищо, както обикновено.

Бури в чаша вода, докато казанът в големите градове на страната, ври.  

Някъде подредили поредната градинка. Помпозни скъпи чудеса покълнаха край пешеходната „Искра“ в пъзел от препищни алпинеуми върху  новобрад райграс.

Цялата промяна там, заедно с ремонта на паметника, възлизала на някакви си към 70 хиляди общински лева, ако правилно съм разбрала…

Млади мъже посегнали на новата градинка край „Искра“. Блъскали, тъпкали, рушили.

Един кораб, граден с немалко общински пари,  три години  не може да слезе на вода, но това някога, все пак, ще се случи

Претоплени стари новини за големи местни постижения захаросват допълнително положението: 7 –те нови електробуса с европари, най-после ще тръгнат из града, но към тях вече има бонус – нов спечелен проект, който осигурява и обяснителни карти в тях, както и по спирките. Ще може да се таксуваме и с електронни карти. Голямо постижение!

Канализацията на Крън си върви, както може да се очаква.

Читалищата ще гастролират с нов бус, купен, уж с общи пари, но заприходен кой, знае, къде, никой не съобщава официално, кой е собственикът му по документи.

Радост до небето и хвалби безкрай

„Браво!“, „Красота!“,  „Ние сме с вас!“, „Само така!“-  инфантилни стикери и словесни възторзи превземат казанлъшкия фийд в коментари по горните новини. Ще каже човек, че петгодишното му внуче, е добарало телефона и праща, ли праща стикери един след друг, докато го спипа майка му.

Да, ама, не. Пращат ги възрастни хора…Крайно неинформирани и в огромната си част, тотално заблудени.   

Според тая казаЛнъшка публика, градският транспорт, който съсипва работещите от целия град десетилетия наред, защото такъв, отдавна липсва, като провал се приписва на сегашния кмет. Но точно този провал не е с адрес сегашният кмет.

Глупашки призив кънти: „циганията да не се допуска до електробусите“?! – обаче „циганията“ също, в огромната си част работи и носи с труда си приходи на бизнеса, да не говорим, че това е откровен дискриминационен призив, недопустим в нормалните държави. Нашего брата в Казанлък това го не вълнува.

Друг казаЛнъшки спор: Да има ли нови кръгови, или да няма?

И почват едни дебати – как в Европа навсякъде имало, или как – изобщо не са ни нужни кръгови, като това в Крън, направено на ръба на професионалния компромис, при изчисления, показващи, че там трудно минават едрогабаритни МПС-та.  Ми, ще си търсят друг маршрут.

„Да се върне казармата!“, „Затвор за виновните крадци!“ и други откровено злобни и агресивни думи валят по повод най-голямата за Казанлък, уви! – новина “Вандалски прояви в новата градинка на „Искра!“.

 „Изроди, мекотели, безгръбначни, … надрусания дрисльо, безмозъчен червей!“… „Тези деца не са яли шамари от родителите си!“…

Каква лексика…, крайности от откровена злоба до  инфантилни хвалби!

А, истината, никога не е била, няма и да бъде емоционална кристализация. Истината е категория в пределите на разума. Там, където важи Декартовото „Мисля, следователно съществувам“.

Снимка на момиче от протеста в София с плакат с перифраза на тази мисъл, бе пусната с пропагандна цел из местния фейс, с цел, момичето и посланието му, да бъдат поругани. И никой – нито авторите на поста, нито коментиращите го, бяха разбрали смисъла на посланието:“ Протестирам, защото мисля със собствената си глава, длъжна съм да протестирам, ако мисля с ума си, защото това, което става, никак не е редно!“.  

Вместо това – нови плюнки против момичето и против посланието му. И нито една от тях не показа, нито че писачите знаят за тази мисъл, нито че са наясно за нейното възлово значение за идването на нова  Декартовата епоха, довела рационализма и цялата наука в днешния европейски свят…

Казанлък, тоест, си живее щастливо в своето Средновековие  

Защото разум и мисловна аргументация, в казаЛнъшия фийд почти липсва. И това не е случайно: емоционалното нашествие от изблици от „Осанна!“ до „Разпни го!“ се подхранва съвсем съзнателно години наред.

Как? – първо: с „положителни“ новини от властта, които предполагат „Осанна!“ – всичко ни е наред, радвайте се и се веселете, ние сме тук, за да ви управляваме добре, вие не се вълнувайте, не е ваша работа да мислите, вие, просто – хвалете!   

Чиста пропаганда.

Пропагандата струва пари. Някои още не знаят, камо ли да се питат, откъде пари?

Второ: Когато се налага, пропагандата минава в контрапропаганда. Стар принцип, изучаван в ленинската журналистика, която нямаше за задача да информира, а да пропагандира, тоест, да лъже в името на запазването на статуквото на властта. Това бе желязно правило в „медиите“ при комунизма: Когато положителните новини не помагат, се минава в настъпление. Пускат се компрометиращи врага тези.

Днес обикновено, настъплението е с прицел  БСП. И в страната, и в Казанлък. Вадят се стари грехове на БСП – от Орешарски до не знам кога си, нищо, че БСП не управлява страната и Казанлък вече 10 години.

Вади се златният „черен коз“: Самарски!, който, освен, че е виновен за всичко лошо в Казанлък, заедно с цялата си фамилия,  бива размахван като плашило –  видите ли, какво ви чака, ако той се върне на власт…По мое мнение, на това му е минало времето, но важното е:

И тая контрапропаганда върши работа.

Нищо, че хората по площадите в София, младите честни, достойни и образовани хора, са недоволни не от БСП, а от сегашното управление, с което социалистите нямат нищо общо. Нищо, че управлението на социалистите, което сегашната власт дойде да смени, имаше порочни практики, които за 10 години не просто не бяха изкоренени, а и творчески развити до крайност, която става вече публично нетърпима.  

Важното е да разпалим емоцията на хората, да ги извадим от разума, от мисленето, за да можем да ги контролираме чрез чувствата.

В името на чувствата – патриотични, местната пропаганда подари по едно розово знаме на всеки казанлъшки дом.   

Така правят дори в Швейцария. Но там едва ли го простират като пране по балконите. Няма значение, подаръкът свърши своето – хората се радват.

Радвайки се, почти не забелязаха, че лагерът в Равда остана на тезгяха за продажба. Радвайки се, миналата есен на големите успехи с европари, не забелязаха, че се задава вдигане на таксата смет. Съвсем логично се задава, чистотата е скъпа дейност, още повече, че от години таксата не беше вдигана. Нормално е да се вдига. Ненормално и неморално е, това намерение да се крие от хората в предизборната кампания. Но у нас е така. Непопулярните мерки се взимат винаги след избори и никога – преди.

Така, радващите се  някога  местни бизнесмени, днес пак са изненадани. Защо? – увлечени в тънките си хитрости, кой повече маси да сложи по „Искра“, кой да си уреди повече етажи на новата сграда, която ще вдигне в центъра, кой – от страх, да не му пратят данъчните или просто  – от чисто подмазвачество, местните предприемачи сега пищят. А миналата година по това време, мълчаха.

Българинът пищи само, когато опре до джоба му

Управляващите знаят това. И хитруват. Привличат, ухажват, сплашват, наказват и бизнесът се огъва, все пак, работници храни, деца в чужбина учи. Ще му се да не се отказва и от поредната си разходка до Карибите. Само че, с това си поведение, няма как да спре вдигането на таксата смет, не му се размина. Няма да му се разминат и други неща: нито ковид-а, нито нищо. Въпреки мълчаливото съгласие. Което мълчаливо съгласие, е също част от стратегията на пропагандата. С плодове – глупости из местния фейсбук на неинформирани или директно заблудени хора. Които или ръкопляскат, или „плюят“.

Радват се на градинки, знамена и „културни мероприятия“ от самодеен тип

И не знаят, и няма откъде да знаят, че на редовите работещи в Културата, наистина им е писнало от тези професионални компромиси. Но и те продължават да мълчат. Мълчат дори, когато миналата седмица в преговорите за ново КТД в сектора, директно им е казано, много-много да не искат повече, защото – който не иска, има избор – да напусне. Мълчат, защото има и конкурси за директори. Ситуация на напрежение, поради  неизвестност.

Така пропагандата бере бъдещи нови плодове:

Казанлъчани все така ще продължават да се радват на книжки със съмнителна научна и каквато и да е стойност, прокламирани като велики постижения на местната културна мисъл, ще се радват на изложбички в библиотеката, без да забелязват влагата в томовете, извадени от фондохранилището…Всъщност, някои не стигат до там, да ги четат. Още по-добре!

Радват се на алпинеумите край „Искра“ – не забелязват бурените по „Иван Вазов“ на метри от Общината. Радват се на новите пейки – не забелязват, че майките с колички просто не могат да ги бутат по тротоарите, защото те продължават да липсват на много места в града или плочките им са така начупени, че застрашават движението с количка.

Критикуват с крайна доза възмущение кокошкарските бели край Киацото, а не забелязват, дори не се питат, има ли, няма ли, в тая поникнала насред градинката сграда наскоро, някой апартамент или офис, с интересен собственик, свързан с управлението?  

Защо да се питат: В Казанлък всичко е ок, остава само да накажем вандалите от градинката.    

Тъй върви розовият казаЛнъшки ден. Тъй протичат фейсбуковите казаЛнъшки нощи. В неведение. От „Осанна!“ до „Разпни кокошкарските вандали!“.

Докато на площада в София и в целия нет, народът протестира срещу корупцията и срещу точно това розово  безхаберие, подхранвано с елементарна пропаганда.

Хората опитаха да протестират и тук. Но зад щорите на кабинет  на Общината на втория етаж, някои провидяха силует на човек, който снима протестиращите с телефон…Да се знае, кои са недоволните. Въпросът „Кой“ недоволства, тук е основен. Въпросът: “Защо недоволства, по какви причини и дали е прав?“, не е на дневен ред. Пък, дори да е прав, ще го неглижираме, ще му кажем, че не е прав, а после ще се поправим и ще кажем на обществото, че решаваме проблем, който отдавна сме искали да решим.

Така повелява практиката на премиера Бойко Борисов – бързо да демонстрираме, че се вслушваме в обществото.

Тая практика , по жълтите павета е разобличена.

Но, както винаги, Дремиград отново ще разбере последен.  Казанлък ще се преориентира, според откъдето духа вятърът, обаче – само, ако е сигурен, че промяна има. Ако някой друг я направи.

Като онзи казанлъшки кмет от 1886 г., който подочул, че дошло Съединението и султанът вече не му е господар, но пратил двама на коне да разузнаят в Пловдив. Да не сбърка нещо. Още щом срещнали пощенската кола по пътя след Турия, пратениците на кмета обърнали конете да донесат новината, че това е истина. И чак тогава кметът обявил Съединението в Казанлък.

Като вестник „Искра“, който съобщава през 1944 г., че идва новата народна власт чак в следващите си два-три броя и то – между редовете.

И 45 години по-късно, краят на Живков е отново замазан на страниците на „Искра“. И обявен един-два броя след събитията.

Казанът в София ври, Казанлък грачи срещу кокошкарите в градинката на „Искра“…

Тях ги открихме, а големите закононарушители, дали…? – Градът на розите не се вълнува от това.  

Дребнотемие до жалкост.

Диана Рамналиева

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467