От днес започва Празникът  на розата, Празникът на Казанлък. Съгласно общинската Наредба за символиката с номер 27, Празникът, който се провежда ежегодно, е строго регламентиран чрез съответните официални регалии. Той винаги започва в петък на първата юнска седмица и завършва в неделя. Празникът на розата е част от общинската символика, заедно със знамето, герба, официалният печат на община Казанлък, символичният ключ на града, званието ”Почетен гражданин на град Казанлък”; грамотата за заслуги към общината; почетният знак, почетната значка на община Казанлък; церемониалната  огърлица на кмета и Почетната  книга на Казанлък.

Официалната част на празника, поради извънредната епидемична обстановка, няма да премине обичайно. Няма да има тържествена сесия на Общинския съвет, няма да се раздават престижните звания „Почетен гражданин на град Казанлък” и останалите отличия за казанлъчани, работили в полза на обществото.

Без Почетни граждани

Всъщност, това не означава, че през годината хора със заслуги не е имало. Ако не – за почетни граждани, поне за вписване в почетната книга на Казанлък. Означава просто, че имаше извънредно положение.

Сигурно това е попречило изобщо да се сетим за почетните граждани покрай страха от заразата. Има процедура, предложения, мотивационни съображения, срокове, които изтичат през април. 

Извънредното положение на други места не попречи да се раздадат най-високите градски отличия с името на техните градове, отличия,  които са част от празничния дух в навечерието на 24-и май. Отличия за принос към духовното развитие на градовете през изтеклата година.

Своите награди в навечерието на 24-и май, раздадоха в Русе – в шест раздела за изкуство и култура и седем – за образование.

Наградите „Пловдив“ се отлагат за септември, но номинации има в 13 раздела на изкуството, журналистиката и литературата. Процедурата тече и във Варна, отличени културни дейци има и в Бургас. В София традицията е хората на духа да бъдат отличавани за високи постижения за Деня на София, 17-и септември…   

Казанлък не си направи труда

Казанлък не потърси своите видни духовни дейци  преди 24-и май, нито своите Почетни граждани 2020.

Предложение до Общинският съвет могат да внесат, освен кметът и общинските съветници, още и група граждани, събрали се поне 90 души заедно около една личност. Очевидно никой, ако не броим досега отличените в годините назад, не може да обедини цели 90 души, които да му признаят безоткатно принос към града. Или, просто, като си отиде онова поколение на беловласите пенсионери, на които им пукаше за всичко, няма кой да го замени откъм обществена чувствителност по същество.

А, какви хора, всъщност, могат да бъдат нашите Почетни граждани?

Според Наредбата – български и чуждестранни граждани  с  особено големи заслуги към града, общината и Република България във всички области на обществения живот:  Дългогодишна обществено-полезна дейност за гр. Казанлък и общината; Изключителни постижения в областта на науката, образованието, изкуството, културата, здравеопазването и спорта;  Дарители, чиито дарения са с непреходна стойност и обществена значимост за Казанлък и общината; Граждани с проявен изключителен героизъм; Големи инвеститори, реализирали инфраструктурни проекти от стратегическа значимост за устойчивото развитие на града и Общината.

Може пък, да нямаме такива…

Може просто, да не ни се занимава. Може би имаме други приоритети. Може просто, да не ценим онези, които правят разни неща, да не знаем за тях, да не ги забелязваме, да ги неглижираме… Може всичко. Още повече, когато казанлъчани в огромната си част се вълнуват от други неща. Те се радват на знамената по покривите, на лозичките по центъра, на балоните в небето, на разни такива неща…Когато болшинството от хората имат такива приоритети, тези приоритети търсят своето удовлетворение чрез властта. Аз също се радвам на балоните в небето. Паното в Розариума, вероятно ще ми хареса. Но Празникът на Казанлък, е и духовен празник. Той не е само фойерверки, нито само мирис на рози. Кметът на Столетието Станчо Коев, който е в основата на точно този формат на Празника, формат, който още следваме, казваше:“Празникът на розата е визитната картичка на Казанлък“. А визитната картичка на всеки град са неговите хора, неговите духовно и професионално въздигнати в постиженията си хора, хората с мисия, хората, които работят за хората. Ако не беше така, нямаше да има специален раздел в наредбата за общинската символика, за личностите, чрез които се съизмерва със света един град. Те са символите на Казанлък. Те са неговата гордост. Винаги е било така. Иначе нямаше да се гордеем с Чудомир, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Петко Стайнов, генерал Иван Вълков, Иван Милев, Петър Константинов, Петя Павлович, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев и кой ли още не. Защото розата си е роза. Но всяка общност се тъче като  пъстра и богата  пълноцветна черга, вълнуваща смесица от уникални човеци, от ярки личности с постижения, принципи, светоглед и свой собствен неподражаем образ.

Нима за Казанлък подобни хора, се свършиха? – Аз отговор имам. Но не е за споделяне. Най-добре е, да се замълчи.

Дайте да не черногледстваме, дайте да се порадваме на знамената, балоните и ароматното розово пано! Да минем по един тегел из Розариума и по „Искра“… Да почерпим децата с по един сладолед, да пийнем по бира!

Непочетените ще почакат.

До догодина. Е, някои може и да не са живи..

Но, кой е виновен, че дойде коронавирусът?

Апропо, не беше ли точно вирусът поводът, при който толкова местни бизнесмени хукнаха да купуват апаратура и да даряват за казанлъшката болница, която да може да ни спаси? – Е, може пък и да са искали да останат анонимни.