Изненади по пътя: Ропотамо до Павел баня

Водни нимфи, това е най-близкият превод на научното име на едно, особено красиво и рядко цвете, което расте и плува в сладките води на река Ропотамо, отдавна защитен природен обект, заради уникалната си растителност, животински свят и марката „водни лилии“. до скоро. Сега – не съвсем.

vODNI lilii tih kAT
Водни лилии край „Тихия кът“ до Павел баня. Снимка: Диана Рамналиева.

Nymphaea са род водни растения от семейството Nymphaeaceae, казва науката. Водната лилия в България, която и до сега хората търсят в прекрасния в миналото район в близост до „Перла“ по Южното ни Черноморие, е на изчезване. Прекрасинят парк с сървените наколни пътечки из блатото „Аркутино“ е съвсем съсипан. Съсипахме много неща напоследък. Бялата роза на Ропотамо, макар част от туристическите справочници и сега, трудно може да се види там. Но, оказа се, водни лилии, могат да се видят на други места у нас.

Резерватът, както много други хубави неща, е създаден още преди Девети септември – през 1940 г. Територията му се охранява строго с цел запазване на рядката лонгозна растителност, устието на река Ропотамо и дюните. 500-те хектара резерват се увеличават през 1954 -а година до 880 хектара, а през 90-те години се посторява и дървената пътечка, по която се ходи над водата, за да се усети животът и красотата на тази влажна зона, по-истински. Площта е увеличена до 1050 декара. Когато отидох там през 2012-а година, направо ми се доплака – занемарено, изоставено едно от най-красивите кътчета в България. Нещо повече – резерват, защитена зона…От публикации след това виждам, че нещата са станали още по-страшни. Наоколо се строи, нарушена е естествената среда и екоравновесие, тревата в блатото е превзела водните лилии, изобщо, представили сме се отново като алчно, просто, безхаберно общество, без преувеличение.

Обаче има хора ентусиасти

Те си правят разни неща, напук на всичко. Хрумва им дори са пренесат малка част от атмосферата на влажната зона с водните лилии…, край Павел баня…Мда. Учудващо е, че е на 25 км от Казанлък, а до скоро не знаех за нея. Малко хора знаят това място с отбивка от черен път навътре към Тунджанската вода, само на километър -два след разклона за Павел баня от главния път София – Бургас. Да, там цъфтят водни лилии. Бели като ропотамската Бяла роза и мораво-лилаво-розови. Едва ли са естествено обитание, по география съм учила, че у нас водни лилии естествени има само на Ропотамо и малко край Дунава. А ние сме на Тунжда…Връзката с Ропотамо е общото усещане. Но и стар моряшки спасителен пояс, който виси през прътите на наколната къщичка над водата.Надпис“Ропотамо“.

tihia kat 1

Но усещането, че си на устието на тази прекрасна южна българска река, е почти същото. И в повече – в заблатената вода стърчат високи треви, над водата прехвърчат щъркели и лястовички, във водата лениво мърдат костенурки, по някое време от храсталака излизат като от „Приказки в картинки“, цяло семейсво малки патенца, водени от мама-патица. Бръмчат като миниатюрни вертолетчета и морски кончета, чувам някъде и жабокрет…

Пълна идилия!

Идилията е създадена, очевидно от човешка ръка. Край това вълшебно място има малко заведение. Дървени скари с масички отделят човека от блатото. Отсреща има дори наколна къщичка. Ей, такива необичайни места са моето място по празниците, решихме вкъщи. Изобщо не съжаляваме. Често казано, избягахме от щампата „Празник на розата“ тоя уикенд. И както видях, не бяхме единствени. По обяд вече беше пълно с ценители край водните лилии. А, децата просто пощуряха: то костенурки, то сом, то патенца, то щъркели в простора…Е, малко е опасно над водата, трябва малките да се пазят…Но усещането е неописуемо. Най-важното е, че сме сянка и дори от водата лъха лек ветрец в юнската жега..

tihia kat 2

Преди да влезеш в това необичайно място, виждаш с просто око, как пак човешката ръка, е просто е донесла и развъдила тук чудото на Ропотамо, но е облагородила и треволяка по пътя към него. Цветя, тревички, каручки, веселие от грънци и менци…Ей, такъв алтернативен Празник на лилията може да си намери човек не само по Празника на розата, ами по всяко лятно време, заключи семейният съвет, докато освобождаваше масата, щото за нея напираха още хора.

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467