За Пеньо Терзиев: Вместо Реквием…

terziev
Пеньо Терзиев – работен момент от подготовката на Чудомирови празници. Снимка: Личен архив Диана Рамналиева

„Не умирай! Какво ще правим без теб?!…“, говорим си с Пеньо Терзиев преди мноого години…/Той изглеждаше безсмъртен, не съм вярвала, че някога ще умре/. Взря се някъде отвъд момента на тоя нелеп разговор някога  в  един от поредните инфарктни дни на някакви Чудомирови празници, когато сърцето му за кой ли път ту спираше, ту тръгваше наново и просто каза: “Ще напишеш реквием“.

В безкрайните му минути и часове на адски напрежения и всевъзможни драми по неговите Чудомирови празници, напрежения, които и той сам си създаваше, съм се молила много пъти наум: “Господи, нека отложим Реквиема!“.

Но Денят на Края днес дойде  

Но аз, все така не съм готова с Реквиема. Толкова не съм, че дори Господ с нищо не ми подсказа, та днес ме прати далеч от Казанлък. Не можах да се простя с Терзиев отблизо. Което всъщност, няма никакво значение.

Iskra 85godini 52 Terziev Ana Koj
85 години вестик „Искра“, 1-и април 2009 година. С Анна Кожухарова, представяне на „По Стъргалото“, изд. „Казанлъшка Искра“. Сн.Личен Архив Диана Рамналиева

20 минути и 38 секунди. Толкова е продължителността на последния ни разговор по телефона за рождения му ден, 4-и юни. Няма и месец. „Какво става с Културата на Казанлък?“, държите ли фронта, питаше Пеньо. Признах си, че не,  фронтът вече няма кой да го държи така, както той го правеше навремето. Но още има тук-таме някакви поети- художници-писатели-фотографи и прочие, направо луди хора, които продължават да пишат, рисуват, снимат и така нататък, въпреки, че в Казанлък вече на никого не му пука нито за тях, нито за делата им, нито за културата като цяло. „Тъжна работа“, рече Пеньо, но оптимизмът не го напускаше окончателно и даде прашинка надежда: “Иде време за промяна, още малко остана…“.

На Терзиев му е оставало малко

Но не мисля, че го знаеше. Имаше надежда, най-после след година пандемично отлагане, да се видим – той  и още няколко близки по дух с него казанлъшки приятели. Е, не се видяхме, Пеньо. Извинявай! Но днес силите да вдигнем гарда на онова, което ти наричаше с неприкрита гордост „Културата на Казанлък“, тия сили днес, май порастват у нас.

2009 Premiera Turski Gracki Terziev Saparev
Пеньо Терзиев, Чудомирови празници 2009. Откриване на Националния конкурс „Магията Любов“ -с проф. Огнян Сапарев, член на УС на Фондация „Чудомир“

С Терзиев в тия 20 минути и 38 секунди, си говорихме пак за Смъртта. Тая тема не спираше да го вълнува, откакто го познавам. Повече от 20 години. Той, сякаш беше на „ти“ със Смъртта. Баща му си е отишъл не навреме. После цял живот, обличал смъртници…Нямало кой друг да го прави. Той правеше всякакви такива неща за хората. За живите и за мъртвите. Намираше работа на безработните. Поощряваше дарбата на можещите. Откриваше таланти. Мотивираше ги да пишат книги. Учител. Може би, най-добрият учител по български език и литература в Новото време на Казанлък. Виждала съм как от хиляди километри към музея на Чудомир, където той не просто директорстваше, а въздигаше духа на всеки гост, виждала съм, как идват тези негови признателни ученици от всички краища на света. Виждала съм с очите си как се стичат тук професори по литература, театрали, музиканти и музиковеди, художници и изкуствоведи, журналисти, истински и по-малко истински поети и писатели, бардове и изобщо, всички, изкушени от дълбоката радост на животът в творчество. Той наистина направи Казанлък „Столица“ на културата няколко десетки пъти от 25-и март до 1-и април в дните на родените от неговото сърце, душа и ум, Чудомирови празници, които си остават най-доброто културно събитие на тоя град, известен повече като Град на розите. За Пеньо, Казанлък бе не просто Град на розите, макар той самият да гледаше розова градина.  

Казанлък на Пеньо Терзиев е Средище на Духа

И той хвърляше всички сили, които има и които няма, за да остане Казанлък Град на Културата. Култура с висок духовен и професионален ръст. Беше готов буквално да умре за това. Правеше го дори в Интензивното кардиологично отделение на казанлъшката болница, където веднъж го заварихме на легло с абокат на дланта, да редактира изданието за Чудомир. Канеше тук най-доброто, пораснало в българския културен живот. И успяваше да доведе най-доброто. Десетки пъти, когато съм била сред театрали, художници и писатели, музиканти и прочие, още щом кажа: “От Казанлък съм.“, ме питаха: “Познавате ли Пеньо Терзиев? – Много поздрави!“… Та, това е Пеньо – Запазена марка, име, знак, личност. Такива в Казанлък вече се броят на пръсти, буквално. Тези, които днес отброяваме по пръстите си, със сигурност тъжат за него. За неговите безкрайни кафета-разговори от сутрин до тъмно в Къщата на Чудомир, за неговото съпричастие към болките на всеки, за помощта, която той без да се замисли, колко му струва, даваше, дори когато не му беше поискана. За онова:“Сядай тука!“ към всеки, още не открехнал вратата на Музея на Чудомир, за неговите летни круши, за пивкото му ароматно отелово вино с домашно мезе преди всяка Коледа, за сладките му ръчно приготвени козунаци…За горчивите тежки кафета, направени от колежката Дичка Петрова, която сигурно ще го посрещне днес на оня свят с чашката, както всяка сутрин повече от 20 години време.

Терзиев бе не просто директор на музей „Чудомир“, той гореше в каузата му. Той измисли името му – “Литературно-художествен“, той знаеше всяка дума на Чудомир, познаваше всичките му разкази и картини, познаваше живота му като свой. И пазеше споменът за него жив. С десетките книги на български и всички балкански езици, с десетките изложби у нас и по света, с прословутия шесттомник на Чудомир, който скъси живота му поне с пет години, с всяка минута, преживяна в тая къща на „Трапезица“ 6.

Терзиев си отиде от Къщата на Чудомир натирен и няма изобщо, защо да го крия. Малко е да се каже, че беше огорчен.  След дълги години битки с поредния кмет, от когото Терзиев искаше само едно: да се прави в Казанлък качествена културна продукция и да се пази делото на Чудомир както трябва. Понякога прекаляваше. Беше максималист. Дори създаваше драми около това, когато нямаше достатъчно общинска финансова подкрепа. Обаче имаше подкрепата на целия бизнес в Казанлък, на всички дейци на културата, на  хората на Казанлък. Хилядите от публиката на Чудомирови празници.

Терзиев беше Енциклопедия. От граматическите правила и творчеството на Толстой, през историята на Педагогическото училище и Читалище „Искра“ и стиховете на Андрей Германов, той можеше да ти отговори на всички въпроси.  Не знам , дали той самият си е отговорил на най-важният от тях: “Къде е Смисълът?“. Когато преди година се чухме отново за рождения му ден, той четеше „В търсене на Смисъла“ на Виктор Франкъл. Философия. Продължаваше да чете. Но не написа много от планираното. И особено жалко е, че остана неиздадено изследването му върху културния живот на Казанлък в началото и средата на 20-и век. Може би, не го направи, защото беше загубил смисъла от писането. Смисъла на  Словото, на което посвети живота си? Имаше хиляди поводи в днешен ден, да загуби вяра в това, на което се беше посветил. Защото за него не Смъртта телесна беше страшна, а Смъртта на Духа. И вярата в Човека. Хуманист до мозъка на костите, Терзиев често казваше: “Аз на друго не съм богат, но съм богат на приятели!“…Богат на човешки срещи, за които копнееше. Сигурно, до последно. Не познавам друг човек, който толкова много е имал от това.

Господ, явно е обичал Пеньо Терзиев,  щом му подари Смърт в съня си.

До скоро, Пеньо!

Съжалявам, че не можах да напиша истински Реквием.

Искрени съболезнования на семейството на Пеньо Терзиев! Невероятно семейство, което той пазеше и обичаше, което му даваше толкова много, за да има сили и време за голямата си лична кауза: Чудомир и Казанлък!           

 Прощавай, Терзиев!

И – до скоро!

Диана Рамналиева

Пеньо Терзиев е основател на Фондация „Чудомир“, два мандата Председател на ПК по култура в Общински съвет на Казанлък, дългогодишен председател на Настоятелството на Хуманитарната гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, наследник на Педагогическото училище в Казанлък, член на УС на Туристическото дружество „Орлово гнездо“, дългогодишен член на Ротари клуб Казанлък, автор, редактор и съставител на десетки книги , повечето от и за Чудомир, директор на ЛХМ „Чудомир“ до началото на 2016 г., когато се пенсионира след повече от 20 години работа там.

Default image
Диана Рамналиева
Автор
Articles: 283

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467