Кратка разходка из централния фейсбук е достатъчна човеку, за да се отврати. Наистина, сякаш това не е място за нормални хора. Нормалните хора време за глупости нямат. Те работят, Работят много. Гледат деца. Уморено приготвят вечери, зареждат миялни и заспиват на дивана с благодатния звук на някой, за предпочитане по-лек филм. Всички имаме нерви. Да си повзолиш излишни нерви в блатото на чуждата глупост, значи и ти ставаш глупак. Но априори сме грешни хората. Та и аз го правя понякога. Да си призная, правя го с познавателна цел. Изследвам. Просто, защото все още нямам отговор, в кой век живеем. Нещо не съвпада броячът на календара в смартфоните ни с мярката на времето, измерващо  човечността на човека. Емпиричните данни от моето рисковано пребиваване в социалните мрежи недвусмислено ме питат едно:

Живели ли са вече Платон, Аристотел… Случайно, Ренесансът не е ли дошъл…?    

По родния фейс, а сигурно и оттатък, често дори наченки на рефлективно мислене няма. Мисленето, разумът като цяло е кът. Едни емоции се разливат, едни любови, едни омрази…Още не е дошло обуздаването през  Ума, само митове и легенди, вери и заблуди…Изобщо – чувства, да не кажа направо – неуправляеми инстинкти. Животинска работа. Седми век преди новата ера. Талес още не е дошъл на тоя свят, науката изобщо не съществува. Христос не е заченат даже в мислите на Бога. Че да се роди, че да умре, че да възкръсне,  уж да ни спаси, та да ни обсебят вековете на Средновековния мрак…

Преди да светне Ренесансът.

„Накрая Творецът в добротата си реши, че този, на когото той не можеше да даде нищо собствено, може да ползва еднакво всички неща, определени за отделните същества. Също така прие човека като творение с неустановен образ и като го постави в центъра на света, му заговори с тези думи: „Адаме, не ти дадох нито сигурно място, нито собствено лице, нито някакъв особен дар, за да можеш по твоя воля и преценка да имаш и притежаваш, каквото място, каквото лице и каквито дарове си пожелаеш.“

Колко книги е прочел Джовани Пико делла Мирандола, за да отвори с тия думи вратата на европейския Ренесанс?  

„Установената за останалите същества природа се регулира чрез предписаните от мен закони, а ти сам ще си определиш природата по твой свободен избор, в ръцете на който те поверих, без да бъдеш ограничаван от никакви пречки. Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо; не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като твой собствен ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.“

Колко години  този безумен първи хуманитарист е залягал под свещта над латински, иврит, гръцки, и арабски… Колко време е загубил по пейките в университетите на Ферара и Падуа, за да осмисли Аристотел? … И колко безсилен е бил с цялата тежест на своето знание пред решението на папа Инокентий VIII, който с безстрастието на каноничния  меч съсича труда на живота му – онези 900 тезиса, които Джовани, просто искал честно и аргументирано с ума си публично да защити.

В името на Човека. В името на Достойнството на Човека.

В името на Правото му на избор. В името на Свободната воля, дадена, все пак, от Бога. Опълчил се срещу Църквата. Е, не му било позволено.

Но днес хуманитарната наука не цитира папата.Тя дефинира еднозначно Джовани като Баща на европейската хуманитаристика. На науката в чийто център е Човекът. Хуманитарната наука, която очевидно е демоде. Тя не конструира смартфони. Не алгоритмира електронни игри. Не изобретява ваксини. Просто, усъвършенства Човеците. А в началото е била една:

“Реч за достойнството на човека“: 1 486 година         

 „Можеш да се изродиш и да станеш като безсловесните твари, ако пожелаеш, можеш да се преродиш и да се издигнеш до небесните висини.” От животинското царство до Джовани Пико делла Мирандола има хиляди години натрупано време. И знание. То е ясно. Тогава, защо ми се губи простият отговор, в кой век живеем?

Объркването, явно идва от усещането, че силно вървим назад.

Със сигурност не се въздигаме до небесните висини. По-скоро, се връщаме към безсловесните твари. В зануляването по пътя обратно сме задминали възловата 1 486-та.

Речта за Достойнството тепърва ни предстои.