11.30 часа, Казанлък, кръстовището до манастира. Идвам от запад. Преодоляла съм първия светофар с повишено внимание. От дясната лента на кръстовището на „Абаята“, по традиция ме изпреварват от дясно. В Казанлък да ти пресекат пътя на светофар от дясно, не е новина. Това е нещо „нормално“ . водачът в дясно от мен няма друг избор. Ако кара направо, както се предполага, веднага след пресичането ще се натресе в спрени в автомобилното платно автомобили. Спрели, съвсем законно. Отдавна в двете крайни платна на бул.“Батенберг“ се спират коли. По-към центъра, дори това е зона за платено паркиране. Така е и след светофара на манастира. Като културен човек, не завивам веднага след кръстовището напреки пътя на другите коли, нищо, че искам да спра от другата страна. Карам си, завивам по „Стефан Караджа“ и после по малките улички отивам на „паркинга“ пред нещото, което казанлъчани наричат „Военния магазин“.

Карам си и си мисля: „Транспортът е кръвоносната система на обществото“…

Тая крилата марксическа фраза, продължават да се ползва по митинги, синдикални форуми, министерски изявления, студентски и ученически реферати…Банална е вече, но е по същество, точна. Какво има една кръвоноста система? Има артерии, вени, малки кръвоносни съдове…Има сърце. Приведено към езика на градския делник: има магистрали, първостепенни, второстепенни, четвъртостепенни пътища,  коли, автобуси, микробуси, тирове, трактори, мотори и моторчета, колелета, даже – каруци… Пешеходци, тоже. Коне в чист вид и конски сили, също.

Обаче, не може и без сърце!

Сърцето на всяка транспортна система, онова, което бие в определен ритъм, по възможност, без екстрасистули, брадикардии и тахикардии, та това – сърце, не е нищо друго, освен нейното, на транспортната система, управление. Тия мисли ми нахлуват мощно и за малко да вдигнат кръвното и пулса на моето ми сърце, докато шофирам по улиците на моя си град, Казанлък. Понеже шофирам и в други градове, особено, когато се връщам тук, още на възела на „Кремона“, ми става ясно, че:  

Сърцето на транспортанта система на Казанлък, не бие нито равномерно, нито без ескрасистоли.

Нещо повече, създава се впечатление за хаос, тоест, за липса на каквото и да е управление. Впечатлението ми, за съжаление, не е лично. Преди няколко години на пристигане на автобуса ми от София в Казанлък, щях да умра от срам, когато чух от първите седалки на рейса, шофьорът да казва:“Еййййййййй, в тоа град винаги е такъв хаос…!“. Човекът е професионален шофьор, пътува всеки ден в различни градове. Та, може да му се вярва. Днес за пореден път се сетих това, докато от точка А до точка Б превзех с пълни сили и успешно избраният градски маршрут.

Без произшествия!

Да се придвижиш без произшествие е голям успех. Да паркираш – също. Избраният от мен „паркинг“ е в плачевно състояние. Дупка – дупка – дълбок ров.

Препятствие е и вдигнатият бордюр като за тротоар от северната му страна. На практика, вход тоя „паркинг“ няма.

Докато маневрирам, до мен и зад мен, се гърчат в дупките други коли…Но поне, не съм спряла на платното. Както това са направили точно 8 коли отсреща. Броя: Бус, плътно в дясно на платното, зад него още 6 коли, последната – направо със задница почти в кръстовището.

Успоредно на тия 6 плюс една, са спрели още: малко камионче, шикарна кола с чужда регистрация и в далечината, не виждам добре, още какво. Ще спре ли така този с чуждата регистрация в страната, където е регистрин, питам се наум и отговор не искам: няма да спре.

На излизане от паркинга от точка Б до точка В, се случва следното: Първият завой в пряката, която излиза на „Стефан Караджа“  – от дясно – коли – от ляво – джип./Той си е там вече два часа/. Уличката е тясна, предприемам слалом. На „Караджата“ е чудо. Заради близкия „Плод и зеленчук“, са спрени редица от коли и камион за зареждане. Преодолявам и това.Следващата вдясно, после – бързо отново в дясно. Излизам на малкия паркинг срещу паметника „Кирков“. Там е чудо на чудесата, както обикновено. Един спрял – в ляво, друг – отпред, трети задръстил пространството, изобщо не може да спре. Продължавам в ляво към поликлиниката.

Пред  Поликлиниката е ужас.

Дечица с тротинетки, дечица с колелца, дечица – пеш с мама за ръка. Коли – в ляво, коли на входа на Поликлиниката, един бюлюк…, таксита, коли в дясно срещу паркинга, влизат, излизат, напред-назад. Двама спрели в двете платна задръстват движението, нито могат да паркират, щото няма къде, нито искат да продължат, щото возят болни, трудноподвижни.

Останалите, чакаме…По „Шипченска епопея“, почти всичко е спокойно. Но не и на кръговото пред Библиотеката. Таксита спират, за хотела спират, идващите отдолу си мислят, че тяхно е винаги предимството, не отразяват колите в кръга, карат направо с мръсна газ и цепят по диагонала към Културния дом.  Стигам успешно и до точка В. И така – всеки ден. По който и да било маршрут. Коли, спрени току пред светофарите – до Полицията, също. И там като до манастира – ако продължиш от центъра направо в дясното платно, току се натресеш в някой „паркирал“ веднага след светофара.

На Малкото площадче – същата история. Тъкмо успял на малкия кръг, често задръстен от спрени коли, да си купят хората, боя от магазина…та, тъкмо го заобиколиш и – хо-троп! – нови двама спрели да си купят резервни части от магазините до пешеходната пътека. Надолу, ама винаги има качени на тротоара до бившата къща на архитекта. За спрелите до магазините преди кръстовището на „Христо Ботев“ – да не говорим. Ежедневна гледка…Казанлъшките граждани нямат нужда да им разказвам това. Те го изживяват всеки ден. Казанлъчани дори, с присъщ Чудомиров хумор, измислиха и попълват редовно със снимки, групата в социалните мрежи „Паркирал като идиот“… Не виждам особена полза от тяхната добронамерена гражданска активност. Казанлъшките съветници, очевидно или не шофират, което е невъзможно, или ползват карти за паркинги, което ги улеснява откъм търсене на място за паркиране, или просто, вече не им прави впечатление.

Като обикновен гражданин с шофьорска книжка, ги призовавам:“Дами и господа, общински съветници, преразгледайте и актуализирайте наредбата за уличното движение. Направете нова, адекватна схема на уличното движение, отворете най-после тия четири платна на „Батенберг“, те са правени не са спиране и паркиране, а за придвижване на автомобили!

Казанлък е немалък и много динамичен град. Нали, с това се гордеем! Но Казанлък не се е справил с уличното движение, в него ред няма. Справката от инциденти с  „чукнати“, ударени и лошо катастрофирали, е видна за всички. Проблемът е общ за всички нас, а вие сте станали общински съветници, за да решавате общите ни проблеми. Да ги решавате своевременно, адекватно на динамичната ситуация и най-вече: Умно!

Преди година попаднах в нета на поредица от публикации под мотото: “Умният транспорт е кръвоносната система на умният град“. Повечето от вас са млади, не са чели Маркс, не че от това са загубили кой знае, колко… Но ние, по-старите знаем, че относно кръвоносната система, човекът е бил прав. Решавали сме във втори курс на Икономическия и прословутата Транспортна задача. От вас, чак толкова не се иска.

Просто, прегледайте сърцето на тази система, преди вените, артериите и каквото там беше, да  ги хване атеросклероза от задръстване на автомобилни тромби и  фатална плака по шевовете…!

Без сърце, без управление, демек, тази система няма как да работи нормално.