Д-р Чавдар Ангелов: България не познава генерал Иван Вълков

На 9-и юни излезе първата книга на д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей „Шипка“, посветена на делото на родения в Казанлък ген.Иван Вълков.

TAINIJAT 1 2

 Заглавието „Тайният“, авторът заимства от досието, което „Народната власт“ след Девети септември 1944 г., чрез своята Държавна сигурност, отваря на генерала, обявен за първи народен враг, злодей, „кръволок“ и дори – унищожител на животите на 20-30 хиляди българи след Септемвррийското въстание у нас през 1923 г.  „Иван Вълков като офицер, конспиратор, държавник, дипломат“ е подзаглавието на тази първа по рода си монография върху значимостта на приноса на генерала за събитията в Новата българска история между двете световни войни на 20-и век. Решението, монографията, която е докторската дисертация на автора, да бъде издадена, идва провокирано от едно друго издание, което д-р Ангелов нарича „книжка“. Въпросната „книжка“, видяла бял свят преди година, е дело на известна българска журналистка, чието име се свързва с днешната българска левица. „Тайният“ е своеобразен отговор с научни доводи и документи, на това издание, чрез което, според д-р  Ангелов, за пореден път видна фигура на  българската лавица, представя Септемврийското въстание и последвалите го събития,  по един изключително едностранчив начин, възпроизвеждайки старите клишета за „фашизъм“ у нас и за „предателството на българското офицерство, което иска да унищожи народа си.“ С това твърдение, авторът на „Тайният“, категорично не е съгласен.

Точно за това, той гледа на първата си книга и като Книга за Свободата. За достъпът до правото да живееш. Да изказваш позиция, далеч от партийните пристрастия и цинизма, до който понякога стигат те, в опитите да прехвърлят исторически вини върху други участници в събитията, които по принцип, историята следва да показва безпристрастно.  

Това е книга, която освен въпроса за личността на Иван Вълков, поставя и по-големият въпрос за това, как когато някой поеме държавната власт, я прилага и за какво я използва.

„Да върнем махалото на мястото му – в средата ,без да си представяме така едностранчиво нещата. И без партийни пристрастия.“. Това е мисията на „Тайният“. За която си говорим с д-р Чавдар Ангелов, в деня на нейното излизане пред публика – 9-и юни 2020 г.

Д.Р.: Г-н Ангелов, току що излезе от печат Вашата първа книга, „Тайният“, вероятно, неслучайно избрахте тази дата?

  • Девети юни е знакова дата за развитието на българския обществен живот в началото на 20-и век и за главния герой ген. Иван Вълков, тогава – полковник. Изборът не е случаен. Но, дотук с тази символика. Темата е сериозна. Много се надявам, книгата да бъде прочетена, да се говори за написаното по същество, защото въпросите в нея, имат отношение, включително и към развитието на обществения живот в България днес. Ще ми се публиката, колегите професионалисти и всички, които имат отношение към българската история, да избегнем клишетата, с които са определяни хора като ген. Вълков и да се вникне по-дълбоко в нещата. Защото България има нужда от това. Митовете, легендите, измислиците, като че ли преобладават, когато коментираме такива личности и теми, свързани с превратите в българската история през 1934 г., 1944-та и ролята на БКП и Коминтерна в задълбочаването на кризата след неуспешната за нас Първа Световна война.      

Д.Р.: Бяха ли точно тези митове Вашата лична провокация за посягане към точно тази тема и личност като обект на изследване? Успяхте ли да ги развенчаете?

  • Доколко съм успял, ще кажат читателите. Това е книга – дисертационен труд, който защитих  през 2016 г. във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Изборът бе направен, поради съчетанието на две обстоятелства – ген. Вълков е личност от национална величина, но и казанлъчанин. Казанлък е и моят роден град. Но тогава не съм си давал сметка с какво точно се захващам. В процеса на работата осъзнах, че това е много сериозна и щекотлива тема.   

 Д.Р.: Но, защо, все пак, 9-и юни. Защо тази дата е толкова важна в неговия живот?

  • Събитието, което белязва неговия живот е именно 9-и юни. Ген. Вълков  става член на Военния съюз, конспиративна организация, създадена след края на войната с първоначална цел,  чиста защита на офицерството в България, но в последствие, играе съществена роля в обществено – политическия живот у нас.  С хора като Кимон Георгиев и Дамян Велчев, които успяват да проведат три държавни преврата, дейността на Военния съюз е  очевидно показателна относно неговата роля в историята ни.  

Д.Р.: Категоричен сте, че ген.Вълков, не, не е този злодей, когото познаваме от мощната пропаганда на българския игрален филм от 1978 г. – „По дирята на безследно изчезналите“?

–  Със сигурност. Той е незаслужено очернен и представен като най-голям злодей в новата българска история.

Д.Р.: А, тогава, кой е той?

  • Ген. Вълков е много интересна личност. Българин, роден в годината на Априлското въстание, младеж, израснал с идеала за национално обединение, който поема пътя на офицерската професия и в началото на 20-и век завършва две военни руски академии. По време на Балканската война – единствен с две висши военни образования. Заедно с други български офицери извървява прашните пътища на Тракия и Македония, достойно изпълнил дълга си и водил смело поверените му войници. Той е първият квалифициран геодезист в историята на българската армия, със заслуги за Географския институт в България, който той превръща в европейска институция, осигуряваща  картов материал, геодезически заснемания, кадастър, без които е невъзможно модерното развитие и на българското стопанство. Като директор на института, ген. Вълков разработва Плана за цялостното геодезическо заснемане на територията на България, който е толкова мащабен, че още не е изпълнен докрай, продължава да се изпълнява и сега. Ген.Вълков е човекът, който успява да убеди правителството на Стамболийски, че това трябва да се извърши от българи, защото е имало идея, с това да се заеме германска фирма. Идеята на ген.Вълков е, да се подготви собствена българска геодезическа школа. И той успява.

Д.Р.:  Ген. Вълков е и учен, не мисля, че българите знаят това?

  • Да, той е част от българската военна интелигенция. Ако не беше включването му в активната политика, вероятно за него сега щяхме да говорим като за един изключително голям учен. Но с  решението си да участва в събитията от 1923 г., той избира друг път. Това обаче, далеч  не изчерпва неговия живот. За него трябва да се знае нещо,  съзнателно прикривано преди 1989 г. – като военен министър, той има решаваща роля за отхвърлянето на ограниченията, наложени на България след Ньойския мирен договор, с който ние излизаме като победена страна от Първата световна война. Ген.Вълков  има ценен принос за възраждането на българската военна мощ след това поражение. Като един истински български офицер, заедно с колегите си от цялото министерство на войната, той е направил и невъзможното, армията на България да не бъде унищожена. Въпреки санкциите на Ньойския договор.  Тези офицери са си давали ясна сметка, че националният суверинитет се крепи до голяма степен на самото съществуване на войската. И нейната сила. Така че ген.Вълков може да бъде наречен един от съвременните строители на българската армия, благодарение на когото, вече през 30-те години на 20-и век, се берат плодовете на възстановената българска военна мощ и значението на този факт за мощта на България като цяло.

Д.Р.: Като цяло, „Тайният“ е една реабилитация за ген. Вълков.  Родният му град, като че ли направи първата стъпка,  по отношение, безспорното  признаване на неговия принос за преместването на Държавната военна фабрика тук, когато генералът е  министър на войната.  Без него този град нямаше да има „Арсенал“?

  • Решението за преместването е взето по времето, когато ген.Вълков е бил военен министър. Този факт е засегнат в изследването, макар да остава леко встрани от основната линия. Читателите ще могат да прочетат и това. Но то е само едно от многото неща, които този човек е направил. Със сигурност, разбира се, това е нещо, което променя цялостния ход на развитието на региона. Тук се базира това високотехнологично производство, каквото е производството на боеприпаси,  което неминуемо се отразява. Инфраструктура, железници, създаване  на Техническото училище – Техникума, който обезпечава фабриката с кадри…Всичко това, което и днес определя развитието на Казанлък, става благодарение на сантимента, който този човек има към родния си град. Има цели легенди, за това, каква е била неговата лична полза от продажбата на собствени земи край Тунджа при базирането на Държавната военна фабрика. Лично аз на такива документи не съм попадал. Но ползата от неговото дело по преместването на предприятието в Казанлък е несъизмеримо по-голяма от евентуалните му лични дивиденти. Тази полза е осезаема и днес и дори да има понякога моменти на затруднения, това производство винаги ще остане значимо и за Казанлък, и за България.   

Д.Р.: Сякаш, не знаем, че ген.Иван Вълков е бил и дипломат. Но това е указано изрично още в заглавието Ви?

  • Да. Той ръководи пет години българската военна легация в Рим. Има изключителни заслуги за добрите отношения между двете страни. И за позитивното отношение на Италия към България, не на последно място, и заради доброто отношение към самия него. Ген. Вълков има принос за премахване на репарационните ограничания на Ньойския мирен договор и други икономически ползи, които страната ни извлича от сътрудничеството с Италия.

Д.Р.: Със сигурност,  родният му  Казанлък не познава точно този генерал Вълков..?

  • Не само Казанлък. България не го познава. Или, познава го в светлината на марксистката историография –  „враг на прогресивните сили“ –   социалистите и тяхната партия, която той е направил „всичко възможно да бъде унищожена“, „кръволок, ненавиждал народа си, на чиято съвест лежи смъртта на 20-30 хиляди души“ – по твърденията на Георги Димитров. Така че, ген. Вълков със сигурност е непознат. Дори в Казанлък. Правени са опити за осветляване паметта ни за него, но не задълбочени. Единственият по-сериозен опит е на Атанас Гърков, публикувал книга през 1997 г. Но авторът не е имал достъп до архивите, с които аз имах възможност да работя. Той е ползвал доста бедна изворова база. Това е първи опит за очертаване образа на генерала. Надявам се, че го надграждам. Надявам се, че историците на Казанлък ще обърнат по-голямо внимание и на други личности, работили за родния ни град, за да можем да очертаем картината и да си дадем ясна сметка за значението на Казанлък в живота на страната. Тук има много какво да се прави, защото в масовото съзнание, единствено Чудомир, е получил своето място като такава личност, за която знаем достатъчно.

Д.Р.: Кой беше най-интригуващият документ, който отворихте в архивите за ген. Вълков, Вашето най-голямо лично откритие?

  •  Хиляди документи от всякакъв произход докоснах лично. И от всякакъв произход. Основният масив документи, свързани с ген.Вълков, са в Държавния военно-исторически архив във Велико Търново и досието му, създадено от Държавна сигурност след 1944 г. Но е сигурно, че много документи носят почерка на неговата ръка и го представят и като учен, и като адмиинстратор, и като ръководител, дори – като творец-анализатор. Надявам се, ако тази книга се преиздаде, да включим в нея една представителна притурка от документи. Защото историците боравят с документи. Документите не лъжат.  

Д.Р.:  Става дума за колегията, как приема Вашата професионалната общност това изследване, което сега издавате в книга за така оспорваната личност на ген.Иван Вълков?

  • Ген. Вълков е от личностите у нас,  за които се знае малко или за които се знае само това, което е насаждано от комунистическата пропаганда. Идва времето на такива хора да бъде обърнато подобаващо внимание, да се излезе от шаблона, налаган върху тях. Шаблонизацията е елементарен подход. Той не само ограничава знанието ни, той  има  за цел да прикрие неудобни за някого  истини и факти за развитието на България между Първата и Втората световна война след промяната на властта у нас на 9-и септември 1944 г.  Много противоречивият път на БКП към властта с всички неудобни моменти по него, е трябвало да бъде прикрит. Твърде удобно е било отговорността за цялото  насилие, заляло България след Септемврийското въстание 1923 г., да бъде прехвърлена само върху противниците на българската левица.

Д.Р.: Как си представяте пътят на тази книга,каква съдба си представяте за нея и в България, и  тук,  в родния му град?

  • Надявам се, коронавирусната ситуация, да не попречи на плановете ни, книгата да бъде широко представена. Предстои премиера в София. И разбира се, в Казанлък. За нея специално ще се постарая. Имаме още покани от Стара Загора,  Троян, Тутракан, Балчик, Карлово, големите гарнизонни градове – Варна, Шумен, Велико Търново, Пловдив, Благоевград… Много се надявам, книгата да бъде прочетена без излишни емоции. Надявам се, тази наистина солидно подплътена документално книга, да предизвика смислен и полезен разговор за общото ни минало, за да можем да извлечем и поуки. И да видим, че когато България е била разделяна и раздирана от противоречия, никога не е постигала резултати. Обратното – консолидацията води до успехи в икономически, и в политически, и в духовен план.
  • Пожелавам си книгата да достигне до повече читатели.Да бъде четена. И по време на срещите при нейното представяне в страната,  да си поговорим за нашето минало като народ. Да извлечем поуките, за да може България да стане една мощна и социално справедлива държава, каквато и ген.Вълков винаги е искал.       

Диана Рамналиева

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467