Вторият ден, събота от празничната тридневка на Казанлък 2020 е един прекрасен ден. За пръв път в живота ми по Празника на розата тече такова лениво, направо сънливо спокойствие. Времето не е нито топло, нито студено, малко вали, малко грее.

Къде да заведа едни гости?

От вчера насам телефона вкъщи звъни с един въпрос: „Дай идея, къде да заведа едни гости, имам гости за Празника?“… То и аз от вчера се питам. Но, оказа се, има къде. Първата ми идея не бе съвсем добра. В 10.00 часа заранта реших и аз да заведа моите гости да видят голямото розово пано и на живо, не само по телевизора или из нета.

Обаче, такова….нямаше. От голямата роза, нямаше и помен. Да си призная, разочаровахме се. Верно, че това е временна инсталация, но не можеше ли просто да остане поне в трите дни на Празника? Все пак, вчера беше работен ден, гостите ни идват днес. …

В самия Музей на розата една ведра атмосфера усетихме, идваха хора, но малко. Но пък ги посрещаха с усмивка, направо – с любов. Не се шегувам. Имаше и азиатци, дори. И в целия Розариум, едно лежерно… Розово. Щъкат деца. Момиченцата по традиция, са изведени навън, често с розички в косите и дори, с розови роклички. Тревата е перфектно окосена, дърветата – подкастрени, рози цъфтят…Е, не са маслодайни.  

Втората идея – Театър за детето

Супер ни се получи. Алиоловата къща и Театър „Любомир Кабакчиев“ посрещат отлично. Чисто и спретнато до притеснение, че може нещо случайно да повредиш… Рози, храсти, цветя, отлично поддържане!

Много деца и майки, бащи и баби… На входа те посрещат с дезинфектант като парфюм. Всички от екипа са с маски, даже столовете са преместени под чардака, за спокойствие на малките, в случай, че завали. „Жабокът принц“ е чудесно представление. Всички се усмихват, весело е, празнично.

Обядът – Къде ли, къде?

В Казанлък и не само, някак трудно се връща ресторантьорският бранш към себе си. След два и повече месеца при затворени врати, навсякъде една лека неорганизираност шета. Сервитьорите се мъчат с маски, но иначе – няма как да знаем, кой какво е пипал…Персоналът е леко разсеян…Напълно ги разбирам, притеснени са хората, не знаят кой и до кога от утре ще работи. Клиентите не са много. Страхът още си го има, може би и парите в джоба са намалели.. Но ако си с близките, ако ти е празнично отвътре, а храната вкусна, всичко си е супер. Страхотно е масата ти да не забутана в съседната. Никой не те подслушва, никой не те надвиква. Чудесно е. Особено, ако три месеца не си сядал навън, дори за една бира.

Довечера, какво?

Идете днес на „Дамасцена“, а довечера на Тюлбето, ме съветва познат от местния шоу-бизнес. В комплекса има програма на Операта днес, а на Тюлбето довечера – концерт. Първото го знаех, за второто не съм разбрала. Отваряйки обявената програма, видях, че има поетично четене. Сигурно няма само да се чете. Може да се прескочи и до там, има още време.

Парти на „Градини“

В 18.00 почва партито в градинката на „Искра“ интересни млади хора ще покажат художествения си талант за публиката, която, вероятно ще участва в събитието с коктейл в ръка. Ще се рисува на живо, ще има техно, доколкото проучих. Е значи и за младите хора има по нещо.Тук също мисля, който е отишъл, няма да съжалява.

Като няма шествие, какво ще правим?

Като няма шествие, няма да има галимация, няма да има оклюмани дечица, стояли часове на слънцето в розови роклички с диадемки и притеснени майки. Няма да има недоволни пенсионери, че местата край „Батенберг“ са само за чужденци, или пък българи, които са си платили. Няма да има недоволни баби, че не са мернали внучето си, „как минава“, а най-добре са организаторите, стотици на брой, които наистина се убиват от работа покрай това мащабно начинание. Обаче, на площада, все пак ще се случват някои неща. Организаторите предлагат:   

7.06.2020 г. /неделя/
• „ДАМАСЦЕНА ЦЪФНА В КАРАНТИНА“ – онлайн ритуал „Розобер и розоварене на живо“
Етнографски комплекс „Кулата“
• „ЦАРИЦА ИДЕ – ВСЕКИ ДА Я ВИДИ“ – „От тук – от там“
По градските улици      

Така че, който излезе на разходка, може да види царицата някъде наоколо, може дори да я пипне, защо не и да се снима с нея, ако се реши и ако е разрешено. От сега си мисля, макар да не е обявено, че няма как да не се извие покрай това и едно хоро. Може всеки да си тропка сам, може да се хване с другия през кърпи, но без хоро, празникът, няма как да мине, мисля си… Аки ни мързи да излезем, видеата на „онлайн Фестивалната програма“ дебнат отвсякъде. Ще ги прегледаме още няколко пъти, ще нагледаме щипките на знамето на съседа, държат ли още, ще снимаме балконите за спомен и то денят ще мине.Най-доброто от всичко е, розите короната не ги лови и градините все още гъмжат от цвят. Идете и вижте истинската маслодайна роза. Тая година повече от всякога това е отлична възможност за истинска радост от аромат и гледка. Безпрепятствана от сюриите туристи. Празник има винаги, стига да искаш да си го направиш, ми е думата. Има къде и какво. Най-важното е, да имаме, с кого.