Въпросът за Властта: Играта загрубява

Въпросът за властта, наистина е основен, но на всяка цена, дори с насилие, власт се взема и задържа само с преврат или при революция. Тогава нещата загрубяват. Пролива се кръв. Но ние живеем в 21-и век в страна, член на ЕС. И днес, тук и сега, има само един законен и разумен начин за преодоляване на политическите кризи, преди те да доведат обществото до тотална анархия и кръвопролития: Оставка.
Protest M Vlaikov 4 2020
София Лято 2020. Снимка: Мартин Влайков

На разсъмване софийската полиция разтурила палатковите протестни лагери по възловите столични кръстовища. Разтурени са и блокажите в страната.  Подопечните Му партийни членове, както и Коалиционният съвет, се погрижиха  премиерът Бойко Борисов да може да спи спокойно: протестите са на път да бъдат потушени – като не стана с пропаганда и опити за подкупи, вече се прилага сила. Така изглежда. Но под белите и редки конци на съшития „мир“, личи друго:

Управлението най-сетне показа истинската си същност: действа или с пари, с много пари, или със сила.   

Преди седмица шумен брифинг на премиера обяви раздаването на „мазнинки“ за заплати в бюджетните  сфери с ниски доходи, впрегнати бяха и отънелите ресурси на Здравната каса. Да подадем нещо на инспекторите от РЗИ, на медсестрите, на социалните, на работещите на първа линия в борбата за коронавируса…И тям подобни.

Борисов се похвали: Заем няма да има!

По-малко от седмица по-късно, вече се заговори, че заем ще има. Междувременно в държавната каца с утаен едва на дъното мед, правителството бръкна допълнително и неясно как и с каква икономическа обосновка, започна да раздава „на черпак“ пари по министерства, държавни агенции и прочие администрации, за които отдавна е ясно, че там работят, предимно верни на Партията, по-скоро послушни, отколкото – компетентни хора.  Ден по-късно след неочакваното безогледно раздаване на публични ресурси като за последно, и обратно на приказките: иде криза – да внимаваме с харченето, ГЕРБ се събра в София, после и Коалиционният съвет на управлението се събра и очевидно, силно доволни от свършеното в името на бъдещето на България, по-малко от 24 часа по-късно, управляващите отговориха на протестиращите не с оставка, не с опит за диалог,  а със сила. Това го могат най-добре.  

За послушните наши чиновници – нови заплати, за протестиращите врагове – бой и арести.

Просто и ясно. Управлението на Борисов вече няма избор.  То показа рогата си, за пръв път публично. Пропагандата не сработва. Ни плашилото „Радев“, ни плашилото „Русия“, ни плашилото „коронавирус“,  ни хвалбите „Чакалня“ и „Брюксел“, „ни чучелото „криза“ спряха протестите. Пропагандните клишета се изтъркаха съвсем.

След като протестиращите  се оказаха на всичко отгоре, и неподкупни, правителството реши да смени тактиката.

Почна да плаши с друго: тази сутрин СДВР обяви, че повече блокиране на кръстовища няма да се допусне. Разбирай: готови сме на всичко, но вие трябва да спрете да протестирате.

Аргументът: нарушен е Законът за движение по пътищата, нарушени са права на свободно придвижване, има и жалба, взимаме мерки.       

Само че, това е аргумент в държави, където правата се зачитат, законите също. А и децата вече знаят, че у нас всичко е проформа, за парлама, имитация, за пред Европа и прочие.

Както и да го кажем, ясно е и от докладите на ЕК, че правова държава е последното нещо, което е налице в България. Протестиращите, нали затова протестират, за да сложат нещата на мястото им, не на думи, а на дело. Или, поне да опитат.  

Управлението до момента изобщо не е отразило единственият, посочил правилният път – оставка, Томислав Дончев. Той, все пак, е учил философия, знае, че в обществото действат обективни, независещи от Борисов закономерности. И причинно-следствени връзки.

Причината: „Борисов“ има обективното следствие: „Протест“.

И следствието ще отпадне, само ако отпадне и причината за него.

На това в Симеоново, не знам, защо не се набляга. Там някои, завършили преди 1989-а, са наблягали на други формули на диа-мата, претворени до съвършенство в тезисите на Ленин: Въпросът за властта като основен  въпрос на революцията.  Властта не се дава, а се взима със сила, ако се наложи – с  груба сила, гласи още този марксически постулат. Някои, очевидно ни бутат към революция. Независимо, че може и да не осъзнават, камо ли, да признаят това.  

Индикациите, които продължава да дава правителството у нас в продължение на цял месец протести, говорят само едно: ГЕРБ властта няма да даде без да приложи сила. Какво друго може да значи: „няма да има оставка“, освен – „искаме властта на всяка цена?“….

А, цената е висока. Цената на свободите и правата на гражданите. Прилагането на сила ги нарушава.

Българите и до сега плащаха тази цена, но някои още не са го разбрали.

Защото  свободата все още не е най-висша ценност у нас. Спокойствието е по-важно.  Спокойствието на маршрута от струга и фрезата – вкъщи; от щанда – вкъщи; от шивашкия цех – вкъщи и прочие…Трудят се хората, деца хранят…И са толкова далече от механизмите на властта, че идея си нямат, как се упражнява тя. За тяхна сметка.

Усещат се само, когато лично се сблъскат с жестокостта на нещата. А, биха могли, преди това, да се огледат. И да се запитат: Познават ли директор на държавна институция – агенция – дирекция-отдел, който да не е свързан с ГЕРБ?;

Познават ли директор на общинска институция – дирекция-отдел-училище-детска градина-музей…, който да не е член на ГЕРБ или който да не е обвързан с ГЕРБ? Ако има такъв, случайно, да не би да са обявили конкурс за мястото му?

Достатъчно е хората да се запитат, има ли край тях наоколо свободни медии, особено в провинцията – критикуват ли журналистите  общинската власт в града, където живеят;  разследват ли дейността на КАТ-ВиК–РПУ-НАП-РЗИ-НЗОК- РДНСК или каквото и да е друго учреждение, държавно или общинско?

Или публикуват предимно хвалби за нови „обекти“ – градинки-шадравани-площади-атракциони-улици-площади, правени с европейски пари? – с много европейски пари.    

Да се попитат, имат ли приятели-познати-роднини на работа в бюджетни институции, да ги малко поразпитат, какво се случва там? – Експертно ли се работи или се спускат заповеди от министър-кмет-директор и колкото и да са безумни и дори – незаконни, тези заповеди,  какво става с този, който се опитва да спазва закона? Какво става с различните, с тези, които коментират, обсъждат, премислят? Колко от тях оцеляват на работното си място? – колко са сплашвани –репресирани-глобявани-навиквани по най-груб и просташки начин?

Кой е следен  във фейсбук – подслушван по телефона и в крайна сметка, уволняван, ако все така упорства на своето професионално мнение…Или – просто, гражданска позиция.

Малко да се поогледат българите е нужно и тогава и слепите от тях ще разберат, че:   

България отдавна се управлява от Страха и чрез Страха  

На принципа на мафията: предупреждаваме те – не прави така – мълчи – изпълнявай каквото кажем  и ще ти даваме единия хляб от  800 – 1 000 лв.

Ако не – върви си, не ти щем експертността, не ти щем разсъжданията-не ти щем капацитета-искаме само да изпълняваш каквото каже министър – кмет – директор… Нали обичаш града си, нали не те мързи, нали не искаш България да бъде превзета от Русия, БСП и прочие словесни щампи.   

Всичко това е отдавна налице. Разликата от вчера до днес е, че тая практика става публично ясна все повече, едва сега. Защото дойде моментът или-или.

Или оставка – или силови действия.

Събарянето на палатковите лагери, едва ли ще остане единственото подобно действие.

Спомнете си буса на майките миналата събота, спомнете си биячите пред форума на ГЕРБ. Спомнете си самият форум на ГЕРБ – да чухте дебат, някой да се изказва, спорове да има, дискусия? – Не, чухте само и за сетен път Гласът на вожда…

Кметове, министри, общински съветници мълчат като безгласни букви пред Вожда и връщайки се по общини и паланки, те ще искат от вас само едно: същото, да мълчите пред тях.

В прованса дълго още ще се  мълчи така.

Но София няма да спре да говори. Ще се обаждат по малко и Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе и Бургас. Може и други.

Властта ще се изнерви. Но протестиращите няма да се огънат. И конфликтът ще ескалира. Когато се прилага сила, винаги е така.

Спомняте ли си белият автобус до парламента – 2013, …,  натискът на полицията…, Клара и Нора Ананиева скрити като мишки нощно време в парламента –  зимата на 1997 , когато след обсада полицията разпръсна със сълзотворен газ и бой протестиращите….и танковете да дойдат  – 1989 … ?   Спомняте ли си „…да разтурваме седянката?“. И какво стана после…?    

Въпросът за властта,  наистина е основен, но на всяка цена, дори с насилие,  власт се взема и задържа  само с преврат или при революция. Тогава нещата загрубяват. Пролива се кръв.

Но ние живеем в 21-и век в страна, член на ЕС. И днес, тук и сега,  има само един законен и разумен начин за преодоляване на политическите кризи, преди те да доведат обществото до тотална анархия и кръвопролития: Оставка.

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467