Президентът на Сърбия Александър  Вучич  и българският премиер Бойко Борисов отчетоха на кратък брифинг заводолството си от темпа и качеството на изпълнение на проектите Автомагистрала „Европа“ и Балкански поток. В изявление пред медиите след това, двамата държавни лидери сомволично обявиха сваляне на забраните за пътуване между двете страни, заради коронавируса.

Българският народ е наш голям приятел, България е приятел на Сърбия и няма да намерите място в Сърбия, където за България да се говори лошо, заяви още Вучич.

Въпреки проблема с коронавируса, строителството върви успешно, заявиха и двамата пред медиите преди малко. Президентът Вучич определено подчерта голямото значение на Балкански поток за икономиката и икономическия растеж на двете страни в бъдеще. Ефект, който ще се усети не толкова бързо, колкото ползването от обикновените хора на магистралата към Ниш. Той благодари на Борисов за видяното и за подкрепата, която България дава за Сърбия в ЕС.

Въприки коронавируса,  на трасетата, колкото и трудно да беше, работата не е спирала, точно обратното, подчерта в изявлението си премиерът Борисов. „Показах на Президента разширението на газохранилището  на Чирен и новата станция на сръбската граница, която правим, защото досега  газопроводите са с по-малко барове  като капацитет, обясни още премиерът на България. Според него изграждането на Балкански поток е категоричен знак за диверсификацията на газовите доставки, защото чрез него става възможно пренасянето и на руски, и на американски втечнен газ, и на азерски газ . България е свалила цената на руския газ с 42 % и е информирала своите европейски и американски партньори за проекта, отговори още Борисов на въпрос на медиите.

Булгартрансгаз“ ЕАД изгражда газопровод с обща дължина 474 км. Общо са доставени във временните строителни бази 26 489 броя тръби или 324,26 км. На пристанище „Бургас“ има доставени още 10 935 броя тръби или 133,52 км, които ежедневно се транспортират към временните бази. Общият почистен хумус от сервитута на газопровода е 403,19 км. Разнесените  тръби по трасето са 281,22 км, от които са заварени 153,06 км. Изкопаната траншея за полагане на газопровода е 100,44 км. Положеният газопровод в траншеята е 91,43 км. Териториите с археологически обекти по трасето се проучват и освобождават за строителството, с оглед опазване на културното наследство на страната ни при изграждането на „Балканки поток“.

За цялостната реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската до българо-сръбската граница ще бъдат изградени и две компресорни станции – КС „Расово“и КС „Нова Провадия“. Предвидените компресорни агрегати на двете станции ще бъдат най-ново поколение, производство на американска компания, която е лидер в сектора. Към настоящия момент се изпълняват строително – монтажни работи на бъдещата площадка на Компресорна станция Расово. На площадката освен три газотурбокопресорни агрегати ще бъдат разположени и административна сграда, производствени и обслужващи сгради.

Разгледано бе и подземното газово хранилище „Чирен“, което се използва за компенсиране на сезонната неравномерност на потреблението на природен газ у нас и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки, като активният му капацитет е 550 млн. м3. С развитието на газовата мрежа на територията на страната и в региона ще се насърчи търговията с природен газ, ще се повиши пазарната конкуренция и ще допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар. С цел развитието на „Чирен“ като търговско хранилище се работи по неговото разширение. Планираното разширение се състои от поетапно увеличаване на обема на хранилището – по-големи обеми складиран газ, увеличено налягане на горивото в резервоара, по-голям дебит на всекидневно нагнетяване и добив. Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд.м3 и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. м3/ден. За целта ще се сондират 10 нови експлоатационни сондажа, както и 3 наблюдателни. През 2019 г. стартира изпълнението на 3D сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура. Проучванията се съфинансират от Механизма за свързване на Европа – безвъзмездните средства са до 3 900 000 евро (50% от стойността на проучването).

Снимка: Пресцентър на Министрески съвет на Република България