Ветеранът „Искра“: Бъдеще в миналото

000266
Основателят на вестник „Искра“ в Казанлък, Петър Топузов

Днес най-старият български вестник, излизал без прекъсване от своето съзване през 1924 г. до сега, навършва 91 години. Създаден като вестник за култура и стопанство под опеката на читалище „Искра“, вестникът  на Казанлък буква по буква е написал историята на града и околията от Тъжа до Гурково.  Без преувеличение.

Негов основател е Петър Топузов. Завършил Пловдивската гимназия, той се връща в Казанлък с идеи, чрез които да приближи родния си град до културата на градския живот на Новото време. Смелчак, народен будител, ентусиаст, мечтател, човек на духа. Създател и на Историческия музей „Искра“ – 1901 г. , и на първия полкови музей у нас – този на 23-и Пехотен шипченски полк – 1904 г.

Kazanla6ka Iskra
Факсимиле на първия брой на Искра“ – 1-и юни 1924 г.

Близо 300 броя излизат под името „Казанлъшка искра“ – околийски вестник по стопански и културни въпроси. Още с петия брой вестникът започва да работи с петчленен редакционен екип, в който влизат самият Топузов, Чудомир, Стефан Мирчев,  М. Станев, Гено Дочев. Изданието излиза два пъти месечно. Екипът работи без заплащане.

Хрониката до 9-и септември: безценна информация за Казанлъшка околия

Всичко, наистина всичко, случило се тук е отбелязано от списващите вестника. От две изречения до цели страници, информация за живота в околията носят дори рекламнитте съобщения. От гробището, водопроводите, театралните премиери, до това, кой-кога ще приема на имения си ден.

1
Вестникът участва и организира благотворителни акции не от вчера.

Вестникът привлича десетки сътрудници. Чудомир обикаля селата да събира легенди, старини, факти и митове, описани в краеведските му текстове години наред. Те и сега са източник на исторически изследвания. Икономическият живот на града е вещо наблюдаван от Гено Дочев. Километри улици, килограми добиви, печалби и загуби на кооперации и банки…, има го тук, записано е. 

Политиката е на заден план

glava Iskra

Политиката нахлува по страниците на вестника, по обясними причини след 9-и септември 1944-а, макар вестникът да не отбелязва изрично тази славна, за някои дата. Тезиси, конгреси, тъкачки-многомашиннички, кооператорки, комсомолци и комсомолки превземат и текстовите полета, и образите в снимки. Но вестникът на Казанлък продължава да е коректен към историята: буквално всяка нова обществена сграда, всеки нов квартал, всяка детска градина, училище, спортна зала, тук присъства с датировка на своето създаване, с авторския си екип и стойност на инвестицията.

013
Редакцията на вестника пътува, обменя опит у нас и в чужбина. Шефовете Борис Спасов и Кънчо Стоянов с хора от екипа – сред които Милка Милева и Дечко Николов. Сн: Личен архив: Милка Милева.
002
Снимка: Личен архив Милка Милева

Лицата, културният и окономически елит на Казанлък са запечатани в подробности, както и преди идването на новата власт. Вестникът става, по повелята на времето, орган на БКП и общинката власт.

Новото време на Казанлък идва с бум и трясък по страниците на „Искра“

ISKRA
„Главата“ на вестника се мени не един път през годините.

Позиции, декларации, отворени писма, остри дебати между комунисти и демократи, интервюта, морални дилеми…Оставени са тук едно към едно. Последните 30 години на страниците на „Искра“ хрониката продължава. Фалити на държавни и общински фирми, кметове и съветници, взимали важните решения, рязане на ленти на нови обекти, празници…Документи, документи. Изглежда, разлиствайки „Искра“, хората, които са го списвали, са били нищо друго, освен хора с мисия.

M I 3
Покойните Йордан Йорданов, печатарят Христо Станчев, печатал вестника години наред и Мариана Иванова, зам.главен през 90-те години на 20-и век. СН. Личен архим Мариана Иванова.

Години наред редакцията на вестника съществува в безпаричие. Превръщането му в търговско дружество в средата на 90-те, в началото помага, но след идването на конкуренцията на радио, телевизии и други вестници, а после – и сайтове, финансовото обезпечаване става все по-трудно.

01 06 95
Рожден ден на вестник „Искра“ – 1-и юни 1995 г. пред редакцията. Шеф – Йордан Йорданов

Журналисти и административен персонал, често се прибират вкъщи с аванси, заплатите – когато се съберат пари, когато се внесе ДДС, когато се платят осигуровките….И затова виновен няма, времето е такова. Вестниците си отиват, много се закриват, други минават  на елекронен вариант.

DSCF0038
Редакцията празнува половин век на шефа Данаил Пърнаров. 2004 година.

Към тия обективни причини, породени от времето между 1990 –а и 2010-а година, вестникът започва да страда от една остра хронична болест: въпросът за неговото ръководство.

11 01
Петър Марчев, Ваня Златанова, Юлия Младенова и Мариана Иванова. Работата в тая редакция винаги върви с купона. Сн. Личен архив Петър Марчев и Ваня Златанова.

Изборът на управител е винаги голям обществен въпрос. За избора са нужни 50 плюс един гласа в общинския съвет. Мнозинството се събира трудно, в местния парламент са много партии с различни интереси. Да ги обединиш като кандидат, се иска само едно- да бъдеш на равно разстояние от всички интереси. И в същото време, да балансираш с кмет и председател на Общинския съвет. И най-важното, да не продаваш в името на властта този интерес на обществото. Да не продаваш хората на Казанлък, истината в историята, под която всяка седмица се подписваш.

Todor Jekov Chestvane2
Един от най-активните сътрудници и рекламни агенти на „Искра“ – Тодор Жеков с управителя на вестника, Диана Рамналиева. Сн. Личен архив Д. Рамналиева

Iskra 85godini 6
85 години вестник „Искра“. Представяне на Джобно издание за съвременни рекламодатели – 1-и април 2009 г. залата на „Искра“ 4. Журналистът Светлозар Стоянов и Иван Здравков, автор на дизайна на книгата.

Напоследък

В последните 10 години вестник „Искра“, определено е друг. Похвално е, че най-после се създаде и като електронно издание. Необяснимо ми, обаче, че днес, на неговия 91-и рожден ден, в 8.30 сутринта за това няма и дума по въпроса. На сайта стоят новини от преди три дни. Разбирам, че последният главен редактор Данаил Пърнаров, вече не работи там. Обществото не е разбрало, защо. На сайта в полето на препратките най-долу, продължава да стои вход към неговия личен блог. Продължава по страниците да личи и неговият  утвърден във времето редакторски почерк и дизайн. На сайта виждам и препратка към два други частни, доколкото знам, информационни сайта. Сигурно не виждам добре, но кой е главният редактор и кои авторите, на платформата, също не ми става ясно. Май не виждам и имена на автори…От кого, в крайна сметка, се списва…       

Защо авторството е важно

Авторството не просто е важно. То е едно от най-важните. Когато, ако все още има четящи хора след 50 години, някой иде в библиотеката с курсова задача да пише реферат или като докторант да търси сведения за еди-какво си…, той се позовава на достоверен източник. Друго не върши работа в науката. Другото може да върши работа само с едновневни, далеч от науката редакционни цели.  Достоверната информация се подписва. С името на автора. Открай време. Благодарение на тези подписи знаем, че Чудомир е обиколил цялата околия, има текстове, има данни, има име. Благодарение на тия имена, знаем, че Гено Дочев е разнищил целия икономически живот на Казанлъшко, оставил го е в цифри и други данни. Хората са оставяли на страниците на вестник „Искра“ – труда си, името си. Пишещите по принцип работят винаги само за едно – за името си и за историята. Както вече стана дума – пари по джобовете ми рядко е имало. Години наред до 9-и септември, и Чудомир, и Гено Дочев, и всички те, са работили за каузата“Казанлък“ безплатно. Но със съвест.

Само по този начин едно печатно издание работи за бъдещето – като описва достоверно, честно, за което се подписва с името си. Стотици такива имена има по страниците на „Искра“.

Dscf0007
80 години вестник „Искра“ – 1-и юни 2004 година.

И не е ли вече време, някой да започне да ги разлиства с научната цел да напише историята на Казанлък.  Истинската история – по раздели, епохи, теми, сектори на обществения живот, личности… Списващите „Искра“ са свършили половината работа – тонове емпирична информация чака да бъде обобщена, анализирана, синтезирана и изведена като тенденции в чист научен труд.  

Познавам поне двама хабилитирани университетски преподаватели, които с удоволствие ще оглавят една научна редколегия от автори, ще им поставят научните задачи в изследователската работа и ще бдят за нейната коректност. Самият директор на Исторически музей „Искра“, където следва да се потърсят пишещите историята, самият д-р Момчил Маринов е много добър изследовател, академичен човек по дух и действие.

gramota80gogini
Грамота от Община Казанлък по повод 80-годишнината на „Искра“. Сн: личен архив Д. Рамналиева

Аз в това виждам смисъла и бъдещото на вестник „Искра“ – в продължаването на писането на историята. С вярата, че писаното остава. То наистина остава и всички вие, които сте търчали по рязане на ленти, първи копки, сесии на Общинския съвет, премиери, избори, изложби, празници и прочие събития, за да ги опишете за поколенията, вашият труд не е отишъл на вятъра. Пинерите, а после десетки имена – Борис Спасов, Кънчо Стоянов, Йордан Йорданов, Юлия Младенова, Райна Широва, Мариана Иванова, Пенка Пъдарска, Петър Марчев, Стефан Димитров, Ваня Златанова, Антоанета Джимова, Веселин Стоянов, Емил Пенчев, Костадин Колев, Дечко Николов, Недко Недков, Лилия Димитрова, Тодор Жеков…, Красимира Лекова, Атанас Георгиев, Светлозар Стоянов, Кристалина Златева, Владислава  Василева…Със сигурност забравям някого, неизброим е оня списък, съставен от Нина Попова през 2009-а, след дълго ровене буквално по цялото течение на вестника 85 години назад. /Трябва да го намеря, иначе и аз не съм си свършила работата/. В който са важни и онези майстори на странирането, златният тил на вестника – Станчо Станчев, Радостина Кацарова, Стела Стратиева, Цанка Иванова, Иван Здравков…

Вашият труд, вашият живот е осмислен. Той е бъдеще в миналото, чрез миналото. Без никаква ирония. Защото всеки знае баналната истина, че който не чете историята си, той бъдеще няма.

На всички живи минали и сегашни списватели на „Искра“ – честит празник!

За мъртвите – благодарствен поклон!

Написаното остава.

Default image
Диана Рамналиева
Автор

Свържете се с нас

Анкета

От къде сте?

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Здравей читателю,

Изпрати новина

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

Здравей читателю,

Вашата обява

Полетата маркирани с * са задължителни

Потребителят гарантира, че в качеството си на автор на произведението (снимка и/или текст) има изключителното право да използва създаденото от него произведение и разрешава използването му от „Kazan.bg“ 

KAzan.bg

Kazan.bg стартира на 24-и май 2020 година като информационен сайт, създаден по идея на Диана Рамналиева, собственост на „ДИИВ“ ООД.

„Kazan. Bg“  е наследник на „5 минути в Казанлък”, пуснат в пространството на интернет на 1-и юни 2011 г.

„Kazan.bg“ е свободно словесно-визуално пространство за публикации на различни  автори  по актуални събития и теми от обществено значение.

Авторите в сайта носят отговорностт за публикациите, под които се подписват, водени от духа на Етичния кодекс на българските медии.

“Kazan.bg“ не носи отговорност за коментарите в пространството на интернет по повод публикации в сайта.

„Kazan.bg” отразява целия спектър на живота без да си поставя други граници, освен коректното отразяване на случващото се.

Очакваме сигнали, информации, снимки и идеи на електронната поща на изданието, както и в рубриките:

  • „КазахТЕ“, където можете да подавате Вашите материали за публикация;
  • „Твоята обява“, където можете да подавате Вашите малки безплатни обяви до 10 думи.
  • Нашата страница „Приятели“ обединява единомишленици с близки убеждения и общи каузи. Ако се чувствате един от нас, обадете се, за да споделим тук заедно общо  информационно пространство.
За контакти, обяви и реклама:  0888 129 467