Софиянец с коронавирусна инфекция в каравана по Черноморието се почувствал много зле и поискал помощ от съсед по къмпинг, който го завел на лекар. Резултатът: COVID 19 за него, карантина за помогналия, пръскане на целия къмпинг, барабар с пясъка и тревите наоколо. С това ме събуди телевизорът и тази сутрин – с поредния български абсурд.

Абсурдите удрят  главите ни като юнска ледена вихрушка по крехка зеленчукова градинка в селско дворче, далеч от едва десетината ракетни площадки за борба с градушките у нас.

Градушката абсурди чука главите ни всеки Божи ден

Днешният Ден Божи, тя аха да нахлуе  и в Светая светих на един Господен храм в софийското Княжево. Буквално, не като някякви си метафори. Някой проектант, някой главен архитект, някой, който бързал, някой, на когото не му пука особено, някой, който гони срокове, някой, който просто иска да прибере парите от поредната си поръчка, изчертал линията на нов тротоар директно през петното на стогодишна църква с името на „Св.Пантелеймон“ в иначе, китното Княжево. Намерението е добро, да се извади от клетото Княжево тежкото бумтене на пътя към Перник-Кюстендил-Благоевград… Обаче и без да следва тротоара към някой си олтар, голямото количество човечество знае:

И  пътят към Ада е постлан с добри намерения      

И тези „добри“ намерения, както се оказа в репортажа на „Тази сутрин“, вкарват направо в ада хората, жители на квартала с името на Княза. Хората, оказва се, слава на Бога, не са глупави хора. Те видели плана на това добро намерение на страницата на Общината си, още през април.  Чели, мислили с главите си. Главите на експерти – архитекти, инженери, икономисти, юристи. Усетили се, организирали се да спрат тая глупост, която първи по Божията воля видял свещеникът на храма.

Главният архитект се оправдава с „техническа“ грешка

Ми, с какво друго да се оправдае. Може ли да каже, че някой го е притискал да се бърза – не. Може ли признае, че в проектантския колектив нямало архитект – не. Изобщо, щом си общински главен архитект, нямаш особено думата. Ако си общински инженер, икономист, директор на нещо си, дори на културен институт, имаш правото най-вече, да мълчиш. Че си експерт? – Какво от това. Ние тук имаме по-големи цели от експертизата. Ние строим, градим, работим, режем ленти. Поради което бързаме към народната любов и никаква експертиза не може да ни спре.  

Експертизата в България падна жертва на политическото

Паднала е отдавна. Решенията, които се взимат по администрациите на държавата и общините на всички нива, те не са експертни, те са политически. Даже премиерът сам си призна преди месец. Аз партията не жертвам, нещо такова каза. Значи, Партията жертва не пада. Но Експертизата – защо не? Предлагам да закрием ВИАС-МЕИ-ХТИ-ВИИ-ВИНС-СУ/нарочно ползвам старите имена на тези ВУЗ-ове, като гледам белите коси на хората, заровили се като специалисти в материята, последните квалифицирани инженери, икономисти, архитекти и прочие, с които разполагаме, са завършили тези „комунистически“ университети, пардон – институти./.

Да  оставим само едното Симеоново. Нямаме друга нужда.

И да възродим АОНСУ. Мисля, че от това има спешна нужда. Все пак, в АОНСУ Партията пращаше своите избраници от цехове, заводи и ТКЗС-та, да понаучат нещо малко от малко. Познавам хора, които, верно са понаучили. Така, че когато са взимали  управленски  решения, освен волята на Партията, са взимали и мнението на Експертизата. Но това е друго време. Днешното е време на коронавируса. Той е тук. Него политически решения „тука има-тука нема“, не го ловят. Експертните, също, май много-много не могат да му хванат цаката. Ако можеха лекарите – експерти да наложат думата си пред Политическото,  обществото щеше да проумее, че следва да спазва някои правила и занапред. Като например, когато една седмица не се чувстваш ок, да потърсиш личния си лекар, да звъниш на 112, нещо такова. Не да хванеш пътя към още стотина души в някой къмпинг и да мечтаеш, че докато съзерцаваш морето, някак ще се разминеш с двойната бронхопневмония…Нали така?…                 

Но Политическото е така пропило всичко на тази територия, че друго, освен него, сякаш няма. Ако ви се спука тръба зад блока, примерно, инженерът ще каже, да се копае асфалта, за да реши проблема. Но политикът ще каже, не може, ще ми развалиш новия асфалт…Търси друго решение. И ще му прати някаква проверка, друг път да не дава такива предложения. Ако някаква къща в центъра на София – Русе – Стара Загора, ви се вижда ценен паметник на културата и за нищо на света не искате да се събаря, ще ви се каже, че това е частен въпрос. Като нямате пари да я купите, не е ваша работа какво ще става с нея. Ние ще дадем някому да я купи и да прави с нея каквото си ще. После може да ни подкрепи за някои избори. Ако не иска, ще го накараме да иска…. Ако брегът се свлича, ще решим въпроса с някой бетонов бункер на плажа. Еколозите ще кажат, че ще наруши естественото природно равновесие.  Ако не се разприказват, може да се ползва за хотел. Ако се разчуе, ще го затрупаме с пясък. Да, грешката ще се поправи. Грешките се поправят. Защото са предимно „технически“. Едни технически грешки няма да попречат да построим Нова България. България на тротоарите през храма, короните и бетоните по плажа.        

Снимките в текста са на Александър Иванов. Сърдечно благодаря!