Кабинетът Борисов 3 предприе извънреден ремонт след лятната градушка от протести. Покривът прокапа, очука се доста. Протече и навътре. Дори замириса на мухъл. Омекнаха кирпичите. Подът се разкаля. Покъщнината отдавна е за боклука. Но вместо да напусне къщурката, нашият премиер отново реши да я ремонтира, да я подреди, дето се казва, отново по своему.

Да си подредим дворчето

Любимата премиерска мантра. Само мантра, обаче. Ред изцяло липсва. И вкъщи, и на двора. Институциите буксуват от административната  немощ на партийно зависимите си ръководители, които мъчат с неадекватни политически задачи своите експертни подчинени. И тласкат професионалната им съвест към все нови и нови политически зависими неекспертни решения. И така, вече много години.

Търся под дърво и камък един смел прокурор, обяви днес лидерът на „Да България“ Христо Иванов

И народът го търси. Държавното обвинение, за жалост, също губи авторитет. Като цялата съдебна система. Всички знаем, няма смисъл да го повтаряме. И Европа, също. С новия механизъм на контрол на отпускането на средства при спазване на върховенството на закона, яко ще го закъсаме. На кого му дреме. Освен на тия от площадите. Властта ги нарича “Улицата“, синдикатите усукват, че нямали конкретни искания, политолозите ги определят „неопитни, незрели“ деца, които си играят невинно… Омаловажават ги. Съвсем съзнателно и целенасочено. За да ги омажат със собствената си кал от нечиста съвест. Но те си знаят:

Хората искат Справедливост. Не цялата, но повече справедливост.

Те знаят, справедливост на сто процента няма. Че злото се бори бавно и не вярват като майка си и баща си преди 20 години, че някой друг ще ги оправи за 800 дни. Искат сами да се оправят. За което – да не им се пречи, както сега на техните родители. На които шефовете по държавните и общински служби забраняват да протестират. Отнемат се основни човешки права, на тъмно, на тайно, скрито, докато лъжата от екрана се лее, че видите ли, управлението нямало против протестите. Няма на думи – на дела, има много против. На тъмно се оказва натиск, на светло се говори „правилно“. Не винаги, първо се изцепваме, после по заповед на пиарите, се поправяме. Ние работим по едно правило:

Порочният кръг на пробата и грешката.

Проба: има Белене. Грешка: това е гьол. Нова проба – обратното.

2016: Цецка – президент! Грешка.

2017 : Цецка ще я направим министър – проба.  

2019: Грешка – ще я сменим, щото ни изложи с апартамента в елитния „Изток“.

2019: Ще поремонтираме малко кабинета. Ще си иде с нея  и зам. министърът  на младежта и спорта. Кумица на Цветан Цветанов? – голяма работа. След по-малко от година ще си иде и самият той. Оказва се, че и той бил грешка. Ми, как грешка – той изгради цялата партия от-до по села и паланки. Над 10 години я гради по свой образ и подобие. Щом той е грешка, значи грешка е и цялата партия? – Не. Ние в партията не грешим. По-точно, грешим, ама поправяме се. Ремонтираме. Отива си всеки, който , когато го хванат и стане голям скандал, вече не ни е нужен. Разваля имиджа на партията.

„Какво тук значи някаква си личност?“ , както е рекъл поета…

С подмяната на министри, партийни активисти и дори на онзи, който изгради ГЕРБ – Цветан Цветанов, лидерът Бойко Борисов показа само едно: Вечен е само той. В партията Му това го знаят. И внимават да не ги нарочи. То, като ги нарочи, голяма работа – сдават поста, но иначе – нищо. Продължават си по пътя.  Техният личен път не е обществен въпрос. Но обществен въпрос е, какви ги вършат, докато са на държавни и общински постове. Обществен въпрос е и, защо се правим на ударени, че докато са на общински и държавни постове, техният лидер не знае какво вършат. Не знаел, както днес каза, дълго време не разбрал, как па така в икономическото министерство давали бонуси, а как па не разбрал, че във финансовото, иначе отличникът Влади Горанов,  нещо не огледал добре нещата с хазарта.

Бойко: Ни чул – ни видял

И така убедително го говори това, че още има поне един милион, които му вярват. И са готови да разкостят всеки, който не МУ.     

Помните ли, кой беше министър на здравеопазването преди Кирил Ананиев? – едва ли. Казваше се Николай Петров: през 2017 –а: проба. През 2018: грешка. 2020: нова грешка в здравеопазването. Грешката в здравеопазването днес даде положителна проба годност за министър на финансите. Там е специалист. Значи: Ананиев се оказа едновременно и проба и грешка! Дет се вика:

2020: Грешката е вярна.

Имахме и вице Валери Симеонов, помните ли? Как да забравим…

Велики изцепки  по адрес на социално и здравословно ощетени деца и техните майки.. . И пробата Валери се оказа грешка. Пробата министър на транспорта – също.

Помните ли, че имахме друг транспортен министър. От уважение към мъката в семейството му, няма да го споменаваме. Ще го отчетем безименно към статистическите грешки с дата 2018. Той падна жертва заедно с министрите на регионалното развитие и вътрешните работи след катастрофата с 17 жертви край Своге. Тогава дойде днешният министър в оставка Младен Маринов, който замени Валентин Радев.

И Маринов: 2018: проба – 2020: грешка. Утре очакваме трети министър на МВР  за трите години Борисов 3.   

Много проби – много грешки…

Ремонт на ремонта. Като пешеходните зони из София, като новите булеварди във Варна, като магистралата край София…Въпрос на принцип в управлението.

На хората им писна, чудя се, на самите проби-грешки, дали?

Явно, не, щом има нови желаещи днешни министри, утре да се превърнат в нови грешки.  Една такава положителна проба извади диплома със заветно виШо от великия Правешко-Ботевградски ВУЗ, който ме е срам да нарека „университет“. Но нея не я е срам. Капка срам не видях и в публичните изяви на една друга корифейка: министърката ни на труда и социалната политика. Тя извади не едно, а направо към десетина виШи. Сещам се, че и тя се оказа проба след грешката Бисер Петков. На него пък, премиерът се похвали, че пет пъти му връщал оставката. Тия министерски оставки, Борисов за нищо ги няма. Има нещо, само, когато се касае за неговата собствена. Два пъти я дава без да му я искат, сега като му я искат, не си я дава…Той не мисли себе си като грешка. Той е непогрешим. Но, ако все пак, реши да си я подаде, имаме предложение:

Г-н Борисов, Европа вече е отворена! – Завършете един университет!

Вие сте човек, който работи много. Работете си по партията, както днес обявихте за след мандата, но не е лошо и някой университет друг и Вие като Сачева да завършите. Ма, по-добре в чужбина. Тъкмо ще имате време за кОфи и СакАр с Вашите приятели , премиерите. Не по работа, з удоволствие. Никой няма да Ви пречи като едно време, най-малко, дядото на един студент. Ще имате и свободно време за това, няма вече държавата да ви тежи на раменете.

Маастрихт е най-подходящ, мисля.

Маастрихт не е само име на договор за създаването на ЕС в днешния му вид,  който ражда така таченото от Вас евро и очертава условията и критериите за така обичаната от Вас Еврозона и нейната Чакалня…

Това е град в Холандия, град с престижен университет. С отлични икономически специалности. Като нищо  ще завършите една международна търговия или финанси, например.

Ще се върнете у нас, не обещаваме да Ви чакаме с отворени обятия. Но ако не Ви харесва, можете с чисто сърце да идете на един протест. Сред умните и красивите. Вече ще знаете, че методът на пробата и грешката е НЕДОПУСТИМ  в никое управление, камо ли в управлението на държавата. Че, който го прилага, я чупи.

Едва тогава, с протестиращите ще се разберете. Сега, нямате шанс.

С ремонт на ремонта, не става. Къщичката, просто пада.

Диана Рамналиева