17-и май 2003 година. Негово Високопреосвещенство Старозагроският митрополит Галактион освещава крайгълният камък на бъдещия болничен параклис на МБАЛ „Казанлък“. Начинанието, подкрепено от дузина видни казанлъчани е по идея на тогавашният управител на общинската болница, д-р Христо Христов.

9-и декември 2002-ра. Ентусиасти, събрани по приятелски от д-р Христо Христов полагат началото на сбъдването на една негова, на пръв поглед, причудлива идея: вдигането на православен параклис в двора на лечебното заведение. Като управител на МБАЛ „Казанлък“, той вече е бил в такива болнични параклиси на други места у нас, усетил е, че болните, а и лечебният персонал, имат нужда от усамотението в молитви, каквото може да даде само едно такова  място. Хора с дух, с отношение към православието, готови да дават от себе си, такива казанлъчани търси д-р Христов. И ги намира. Навръх Денят на Света Анна, 9-и декември, докторът събира на кафе в болницата десетина казанлъчани, споделя им своята идея и за всеобща радост, начинанието се сдобива със сърцати мъже и жени,  благодарение на които днес,  Казанлък има това малко православно бижу в южната част на двора, с изглед към акациите на „Старозагорска“. Слага се началото на Инициативен комитет за строителството на параклис в казанлъшката болница.

Първата сбирка на 9-и декември преди 18 години,  още няма решение за името на бъдещия храм, но то вече е родено. Сам Господ Бог е събрал групата точно в този ден, д-р Христов не е търсил датата нарочно. Пак не нарочно, сред инициаторите на идеята, е и видната местна дама с неслучайно потекло, именица на тоди ден,  г-жа Анна Андреева. Но за име тогава никой не мисли. В началото на дневен ред стоят други неща, най-вече, наложително е да се направи проект, да се поиска разрешение от Общината за строителството. Проектът първоначално е дело на арх. Доротея Христова, автор и на проекта за параклиса „Свети Стефан“, дарен за Траурния парк на Казанлък. Проекът на арх. Христова се харесва на комитета, но е твърде мащабен като начинание. Затова се търси друг вариант. За него помагат художникът Иван Гайдаров и арх.  Добромир Генов. Двамата стават част от Инициативния комитет, работата, която вършат, е безвъзмездна. Гайдаров дава общата визия на малката сграда, архитектът – строителните параметри. Това е и визията, която има днес малкият параклис с името на светицата, майка на Божията Майка. Идеята е подкрепена и от Община Казанлък, лично в лицето на тогавашния кмет, Стефан Дервишев. За делото помага и инж. Иван Иванов, дал конструктивните решение на сградата. И той, както Гайдаров, и Генов, правят това безвъзмездно. Строителството, изографисването и сдобиването с църковната утвар, обаче, е изцяло осигурено от дарения. Идеята на д-р Христов е идея за едно общо село – той държи параклисът да бъде направен със средства от много дарители, които участват с неголеми лепти. Интересно е, да се отбележи, че две свидетелства за дарение,  макар и с малки суми,  са с имената на казанлъчани – мюлюлмани  – тогавашният лидер на ДПС, Мехмед Осман и бъдещият депутат и областен лидер сега, Халил Летифов. Даряват лично и през фирмите си много казанлъчани и не само казанлъчани. Даренията се използват по план за стопанската дейност, за който отговаря Димитър Аспарухов.  Дузината от Инициативния комитет са познати хора в Казанлък. Освен д-р Христов, дизайнерът Гайдаров и архитект Генов, за каузата работи и сегашният управител на казанлъшката болница, д-р Кети Маналова-Владкова. Социалният специалист, Мими Димова, художникът и директор на казанлъшката Художествена галерия – Христо Генев, Диана Рамналиева, тогава – главен редактор на вестник „Седмица“,  също помагат в начинанието. Строителният камък за площадката пред параклиса,  заедно с мрамора за облицовката на колоните на външната фасада, е дарен от Никола Караманлиев, бизнесмен от Тополовград.  Това е най-голямото дарение за делото. Една от храмовите икони е дарена от Христо Генев, който е и автор на мозайката над входа и на още една от иконите в олтара. Към каузата се присъединява и отец Константин, който извършва първата служба вътре в малкия храм. Изографисването е изцяло дело на казанлъшката художничка Албена Димитрова, споходена по време на изписването и от своето малко дълго чакано лично чудо – новината за първа рожба. Малката Влада е и първото детенце, кръстено тук. Кръщенето събира, вече след като параклисът е изцяло готов,  именно,  хората от комитета, много от които, вече са станали членове на малкото му църковно настоятелство.    

Кръстът е направен със средства на Деньо Катанов, а камбаната е изработена от Стефан Шишков. Началото на градежа на параклиса е поставено на 4 октомври 2003г. Тогава по канон е осветено и мястото на крайъгълните камъни. За градежа на светата обител заслугата е на Константин Карагитлиев и Георги Каличков. Свой принос в построяването на параклиса има и персоналът на болницата. На всички дарители на това благородно дело са издадени свидетелства.

Параклисът, обаче си сдобива и с врагове

Противно на очакванията, идеята за градеж на православен параклис в двора на болницата, в началото си има и противници. Някои от тях работят, именно, в болницата. В поредния етап на безпаричие, каквото повече от десилетие и по това време е факт в общинската болница на Казанлък, някои нейни служители, се опасяват, че покрай параклиса ще изтичат средства, които ще ощетяват основната дейност на здравното заведение. Трябва да минат години, за да се види, че той е вдигнат и обзаведен, само с дарения. Проблем през годините на функционирането на параклиса, има и с кражбите. Така първоначалният покрив от красива медна ламарина, дарение за хиляди левове, преди няколко години беше заменен със сегашното покритие, което не е застрашено от кражби, каквито имаше преди. Параклисът е осветен нощем още при откриването му, има и градинско осветление, има и охрана на помещението, това обаче, не попречи на крадците, докато покривът беше облицован с мед, да организират няколко акции на грабежи по него.   

Храмът рядко е отворен

Осветен по каноните на два пъти от Старозагорският митрополит Галактион – веднъж на мястото на крайъгълният камък, а после като действащ храм, параклисът „Света Анна“,  по-късно става  част от собствеността на Старозагорсата митрополия. Предаден е с дарение, такова е условието на Дядо Галактион, осветил този Божи дом. Условие, без което нито една църква, няма как да приема за служби и молитви, своите миряни. Бидейки част от Българската православна църква, обаче, малкото параклисче с изящна украса и олтар, следва да иска свещеник срещу заплащане от Стразогорския владика. Но заплата от там, за такива храмове, не се осигурява. Такова е и положението със Старата църква „Света Петка“ в Енина, затова и тя е постоянно затворена. Решението, все пак, в определени часове „Света Анна“ да се отваря за молитвите на болните, за което е създадена, идва от ръководството на болницата. Дълго време то осигурява чрез малки дарения на свои спомоществователи, присъствието на човек, който да приема миряните по 4 часа всеки ден. Сега, години след раждането на идеята за този храм, проблемът с отварянето му продължава да стои. Хората от настоятелството, имат една нерешена задача – да намерят сърцати казанлъчани, които с малки, но  постоянни спонсорства, да  осигурят скромно заплащане за човек, готов да се посвети на спопанисването на храма. За да могат болните и търсещите утеха, да имат отново своето място за молитви в двора на болничното заведение на Казанлък.