Идват тежки месеци, ще е най-лесно за онзи, който стои извън управлението. С тези думи за сетен път и отново казани в извънреден брифинг, премиерът Бойко Борисов, чиято оставка се иска 17 дни от протестиращи в София и големите български градове, косвено аргументира отказа си да подаде оставка с мотив по подразбиране.

Мотивът по подразбиране: „Без мен ще ви бъде трудно, да не кажа, невъзможно, да се оправите.“

Това вече сме го чували. Но не спират да ни го повтарят. Не спират да ни повтарят още че:

1. Икономически яко ще го закъсаме зимата.
2. Наесен ще идват нови вируси, ще става още по-зле и откъм здраве.
3. Правителството е отговорно, то работи.
4. Протестиращите си губят времето по площадите, вместо да работят.  
5. Извън управляващите, няма, ама, нито един политик, или изобщо, българин, който може да реши проблемите ни.
6. Правителството мисли за нас, работило е в събота и неделя да напише спасителните за нашият живот и здраве, мерки.
7. Правителството е много добро, то не е теглило заеми, за разлика от други правителства, които вече го правят.
8. Правителството се справя в рамките на Бюджета на държавата 2020. Значи, Бюджетът е ок, има и „мазнинки“, с които да „намажем“ филията на пенсионерите с по 50 лв. бонус за три месеца. Тоест, добре сме откъм приходи.

Извод: Подаръци ще има за всички от сърце!

За безработните, за медиците на първа линия, за социалните служители, дори за зъболекарите, че и за производителите на вино и бира, за които ДДС ще падне като за книгите… Ще помислим и за таксиджиите.

Поука: Ние мислим за всички българи. Няма други като нас.  

Извод под линия:

По първи данни от Евростат по основния показател за стандарта на живот на една страна, БВП на човек от населението, България през 2019 г. е на 32-ро място в Европа, като след нас са само страни извън ЕС, основно, членки на бивша Югославия, Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Албания и Босна и Херцеговина. Водачи са Люксембург, Норвегия и Швейцария.

В България всеки от нас има фактическо потребление с 41 % по-ниско от средното за Европа

По този показател България е дори едно място надолу в европейската таблица – 33-о. Нещо повече, тези непосредствено преди нас, са с по 25-35 % под средноевропейското ниво, а ние изоставаме с цели 41 % . Не не просто сме назад, а сме много назад.

За премиера Борисов и неговите апологети, трябва специално да се каже, че растежът на БВП има освен процентно съотношение, също и абсолютна стойност в числа. Колкото и да расте производството-потреблението, чисто процентно спрямо миналата година, ако базата е малка, а тя е такава, реалното потребление, по което всеки от нас усеща стандарта на живот, ще продължава да изостава от средното за Европа. И то изостава.

Само че за това премиерът не говори никога. И това е причината, при отчетен растеж от над 2 % за първото тримесечие на тази година  и около 3 % през последните години, все така да не се усещаме европейци като хората относно стандарт на живот.

Ето защо, дори при отчетен положителен ръст от над 2 % за първото тримесечие на 2020 година, единствено за България, Румъния и още една страна, ние ще продължаваме да се чувстваме по-бедни от страните, където има спад дори с близо 10 %.

Като добавим тук допълнителният „ефект“ от коронакризата, ясно е защо премиерът ни плаши къмто Коледа, но не е ясно, защо той не казва, какви са причините за това положение, формирано и в последните години.

Просто, темпът на растежът на БВП, макар и нарастващ, все още е с толкова ниска база, че и 10 % ръст годишно няма да ни спасят от изоставането спрямо средното за Европа ниво на БВП като цяло и в частност – измерено за един човек от населението.

Защото в ЕС има 10 страни с БВП на човек по-висок от средното за ЕС – Люксембург, Швеция, Холандия, Австрия, Германия, Дания, Белгия, Финландия и т.н.

И затова повечето от тях неслучайно се събраха в групата на т.нар. „спестяващи“ при срещата миналия уикенд по новата макрорамка и парите за ковида-а в Брюксел. Просто, тия страни генерират доход в общия европейски бюджет, за разлика от нас, които предимно потребяваме европейски доход, разпределен през заветните за премиера еврофондове. Нещо повече – ние чакаме на тези фондове като източник, основен източник на икономически растеж, без който собствената ни икономика няма сила да върви сама напред.

БВП на човек от населението у нас е на 53 % от средноевропейското равнище, докато първенеца Люксембург е на 261% спрямо средното за Европа.

С други думи: Не се хвали толкова, Борисов, няма с какво.   

Но премиерът продължава да се хвали. И затова на хората, които разбират за що иде реч и умеят да четат обобщени таблици, поведението му им идва вече прекалено.

Какво е положението с показателя, който отчита ефективността на труда на българина? – Българинът заработва за един час работа средно 16.20 лв. Това е. При отчитане на инфлацията с база цени от предходната година, числото е дори по-малко – 15.5 лв. на час. И от години ефективността на труда на българина е 2.5 пъти по-ниска от средната за Европа.

С ниска производителност на труда, няма как да има високи доходи, знае всеки студент по икономика втори курс. Зависимостта между производителността на труда и растежа на доходите е правопропорционална, като по правило втората величина гони първата и никога не следва да бъде обратно. Защото сметките на бизнеса, не излизат при вдигане на заплати със същата или по-ниска производителност към взетата база.

Но, стига толкоз икономически уроци за начинаещи.   

Няма изобщо да засягаме сложности като фактори на растежа, влиянието на  Външнотърговския баланс и прочие. А, това е важно за България. Защото спада износът, ще спадне и БВП, при това – с много.

Съмнявам се, че онези, които викат из фейса:“Обичам Бойко!, „Вярвам на Борисов!“ и „Закъде сме без Вас!?“, са стигнали до тук в това четиво.

Съмнявам се, че ако са сигнали са го разбрали.

Не, защото са глупави, а защото обичта към Борисов им пречи да мислят логично.

Замъглява мозъка, мозъкът не иска да приеме нито неговите грешки, камо ли неговите провали. Ако приеме, трябва да разлюби. А, той не ще.

Харесва си го Бойко и това е, каквото и ще казва и НСИ, и Евростат.

Но след тези уроци, става ясно, че опорките от 1 до плюс безкрайност, са само пропагандни опорки и нищо повече:

1. Икономически яко ще закъсаме зимата, но затова има причини години назад. Защото икономиката ни няма базов капацитет, който да поеме натиска на кризата. Няма буфер, както се казва.
2. Есента винаги има много вируси. Но, ако се мъчихме с КПП-та и не ни пускаха през април до Витоша, не дадохме ли на правителството достатъчно време, до есента – половин година, да реорганизира здравната система. Нали затова седяхме у дома?
3. Правителството работи като всеки българин. Нали това иска – да работи. Хиляди протестиращи не искат това. Работи доброволно и нека спре да ни се хвали с това. Никой българин не дава брифинги извънредно, затова, че работи.
4. Протестиращите си губят времето, вместо да работят: това е техен личен избор, щом протестират, значи това им е по-важно от хляба. А, може и просто, някой да не им дава хляб, защото, видите ли, хляб има само за онези, които ни подкрепят. Да не забравяме също, че много от протестиращите са студенти. А други – с гъвкаво работно време. Или – в летен отпуск.     
5. Няма нито един подготвен да ни управлява. С каква лека ръка се подценява и обижда, неглижира се целокупно умствения капацитет на българския народ?  Та, той вече има достатъчно икономисти и юристи, завършили водещи европейски университети и такива от Бръшляновата лига. Има и такива с ЮЗУ и Ботевградската академия за управленци, но едва ли ще се допре до тях. Те вече се доказаха при досегашното управление.
6. Правителството работило събота и неделя. Знак за лоша организация, г-н премиер. Който работи през седмицата ефективно, няма нужда да го прави събота и неделя. А, и – кое правителство работи по празниците – старото или новото, което поправихте в понеделник?
7. Правителството не е теглило заеми. Ясно е, че скоро – ще.
8. Бюджетът имал „мазнинки“…

Сам по себе този израз е признак на простащина, некомпетентност и подценяване на публиката. Бюджетът има сметки, параграфи, излишъци, дефицити…, но икономическо понятие „мазнинки“ не съществува.

И наистина се чудя на професионален макроикономист като Лъчезар Борисов и специалист като финансиста Кирил Ананиев, пък дори и на бившия Влади Горанов, не се ли унижават да работят за един откровен икономически лаик, който определено неглижира икономиката като наука и управлението като сериозна икономическа дейност.    

За всички е ясно, че мерки трябваше да има отдавна.

А не сега. Ясно е и защо идват сега – фирмите показаха данъчните си декларации, почнаха да пълнят бюджета, намериха се малко пари, които чакахме да видим, колко ще са още от май насам. Че да почнем раздаването.

Мерките са обективно наложени, а не са плод на доброто желание и широкото сърце на премиера. Като всяка обективна необходимост, поставена от живота извън волята на управляващите. те просто са длъжни да се съобразят с нея. Иначе – катастрофират. Това, също се неглижира. С идеята – ако не бяхме ние, нямаше да има мерки, нямаше кой да се погрижи за горкия изстрадал народ. /С неговите собствени пари, при това! – бюджетни средства/…/

Ясно е също, че без мерки не може. Иска ги и ЕС. Един вид, задължителни са, защо ни се представят като повод за хвалба? Апропо, голяма част от мерките са отдавна известни, просто сега се обезпечиха финансово на дело. Като 1000-дата лева за медиците на първа линия и извънредния труд на заетите в борбата с вируса. Този труд е просто факт, няма как да не се обезпечи с пари.

Важното е друго: да се изкажем извънредно, да отклоним внимание от протеста, да го парираме с „мерки“. Украсени с подмятания, икономически шменти-капели.

Но не е ясно, какъв е приносът на правителството към Бюджет, формиран от джоба на данъкоплатеца в условия на корупция.

Ясно е, че ако тя липсваше, приходите в Бюджета щяха да бъдат много по-високи.

Не вярвате ? – питайте „Прозрачност без граници“.   

Затова, въпреки ироничните вметки и удобните медийни въпроси от рода на: “Г-н премиер, кога ще вземете мерки, че протестиращите вдигат много шум и пречат на живеещите  по техните маршрути, граждани?“, въпреки целия днешен брифинг, протестите нито ще спрат, нито ще паднат основните им цели: оставка на правителството и главния прокурор, по презумпция, основен борец против корупцията.

P.S. Вече е ясно, защо синдикатите мълчаха…, някои ниско платени сектори, трябвало да достигнат минималните нива на заплащане по КТД – минималните?!

Ясно е и кой подкара влака – виното, бирата, туризма и прочие сектори, любими на ексвицепремиера Валери Симеонов, определено ще са доволни. Подкрепата срещу вота на недоверие се капитализира.

Снимката от базата на Ахмед Доган на Росенец е илюстративна. Сн: Ана Клисарска

Забележка: С извинение към професионалните икономисти, за които подобни икономически уроци за начинаещи, вероятно будят смях. Но,все пак, за някои са наложителни.