Наследник на "5 минути в Казанлък", стартирал на 1-и юни 2011-а година.
Наследник на "5 минути в Казанлък", стартирал на 1-и юни 2011-а година.
Тя е Деяна Стаматова (1941-2001). Тя е родена в Бургас, с природен талант за фотография. Тя създава актова фотография като никой друг.
В детските си години Деяна искала да стане летец и била действащ парашутист. Досегът с фотографията идва по линия на баща ѝ, който бил журналист. И все пак родителите ѝ не били очаровани, когато им съобщава, че иска да се занимава с фотография. Решението за кандидатстване в техникума по графика „Юлиус Фучик“ взима по време на снимки като манекен за откриването на първата модна къща в България. След техникума е асистент в Полувисшия учителски институт в Бургас, където преподава фото и киноапаратура на по-големите от нея студенти.
Деяна Стаматова започва творческата си кариера като кореспондент на Централфото от Бургаски окръг, след което идва съблазнително предложение за работа в София в първият цветен вестник у нас „Жар”. В последствие попада в екипа на още няколко редакции, сред които „1000 дни“, „Експрес“, „168 часа“, „Труд“, „Стандарт“, „Български писател“ и други. Извън фотожурналистиката, Деяна работи над собствени художествени проекти и е известна най-вече със своя алтернативен прочит на голото тяло.
Предстоящата изложба беше представена във Варна като част от програмата на Месец на фотографията през 2018г. През обективът на Деяна ще ви покажем най-първичното – човешката голота, за да откриете езикът на тялото в един раличен „превод“, да откриете изяществото на несъвършенството. Художествента ѝ фотография цели да покаже това, което е отвъд „простата“ голота, това, което човешкото око не вижда. Посоката, в която работи е толкова различна, че често са я окачествявали като неприемлива. Случвало се е нейни кадри да бъдат унищожавани под претекст, че са без фокус. В годините, в които, художествената фотография е като извергната от властите, а на актовата фотография се е гледало като на подривна дейност за морала на обществото, тя превръща образът на голото тялото в послание, чрез което променя възпроемането за еротиката и интимността.
В интервю за сайта Маргиналия, Георги Папакочев определя Фотографията на Деяна така: „Тя снимаше тотално различно, и през тези години създаде много изискана актова фотография. Нещо, което малко фотографи в социалистическия лагер си позволяваха да правят. Да, в някогашната ГДР също се снимаше акт, но те имат все пак стари традиции с голото тяло. Докато Деяна направи от голото тяло художествена фотография.“
В интервю с Нора Ангелова, Деяна споделя: „[…] За мен актът става акт, когато той говори за същността на актувания, за характера на модела. Към този характер аз прибавям някаква идея, която той самият носи в себе си, но не умее да я покаже или я показва, но чрез стойка, чрез походка, когато се движи, когато танцува…[…]” от Един разговор с Деяна Стаматова /интервю на Нора Ангелова, 1997/
За периода 1970 – 2003 г. следват 21 самостоятелни изложби, както в страната така и в чужбина, последните три от които посмъртно. Отличена е с над 30 награди от наши и международни фотосалони, между които: – Втори международен салон за експериментална фотография Льо Шене, Франция; – VІІ биенале на черно-бялата фотография на ФИАП, Милтенберг, Германия; – Международен фотосалон „Исфак”, Турция и др.
Изложбата под наслов „Фотографията на Деяна Стаматова“, ще бъде отворена за посещение от 02 юли 2020г., откриването ще е от 18:00ч. в двора на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства и ще бъде придружена от едноименният албум „Фотографията на Деяна Стаматова“.
Музей на Фотографията и съвременните визуални изкуства – Казанлък